Доц.д-р Емил АСЕНОВ

Още при представянето на тъй нареченият “Календар на успехите” на сегашното управление, за специалистите икономисти и политолози стана ясно, че този странен документ, намиращ се на границата между обективността и пропагандата, е предназначен да създава внушения, които не отразяват точно реалните факти.

В него например, не се посочва

течащи в днешното българско общество – присвояването на огромни обществени активи от управляващите и техните креатури, разпадът на съществуващите социални отношения и структури, демографският срив, ниският жизнен стандарт и качество на живота. Голяма част от действително извършеното и посочено в календара е следствие от императивното въздействие на външни за страната ни фактори, като въвеждането на валутния борд, тригодишното споразумение с МВФ, или преговорите за присъединяване към ЕС. Макар че до известна степен ограничиха националния суверенитет, тъкмо те наложиха дисциплина в поведението на правителството. И неслучайно именно в тези области може да се говори и за реални постижения. В “Календара на успехите” обаче, липсва логическата връзка между изброените количествено мерки на правителството и новото качество, което е достигнато. Нито пък се търси оценка на тяхната резултатност и ефективност.

Реалният диалог между управляващата политическа сила и обществото предполага търсенето на отговори, каквито липсват в правителствения “Календар”. От отговор се нуждаят например въпросите, каква политическа програма е представил СДС през 1997, какви обещания и задължения са поети и пред избирателите, доколко и в каква степен те са изпълнени, как и в каква степен се е подобрило материалното благосъстояние и качеството на живот на българина. Накратко казано, СДС трябва да докаже с аргументи, доколко неговите политически облигации от 1997 имат реално покритие. Вместо това в “Календара” се съдържа прост набор от факти, размиващи отговора, който той е длъжен да даде на обществото. Управляващата партия се стреми да изтегли публичния дебат, насочвайки реалните си опоненти към удобни за нея теми и удавяйки ги в казуистика. Тоест, основната цел е подмяна на реалния диалог в политическото пространство. Впрочем, освен всичко друго, “Календарът” е и много показателен за нивото на политическата смелост и самооценка на Съюза.

Не може например, да се отчита като успех публикуването на списъците с кредитните милионери. Защото от това не последва абсолютно нищо и до сега не е завършено нито едно от т.н. дела на “специален отчет”. Българската съдебната система на практика не функционира. Няма нито едно завършено дело за крупни финансови нарушения, както и нито един осъден. Напротив, има пуснати под гаранция (срещу смешни суми) лица, като някои от тях даже напуснаха страната.

Посочената в “Календара” финансова стабилизация наистина е факт. Който обаче не означава кой знае какво, при условие, че нищо не е направено за развитието на дребния и среден бизнес. Многото административни пречки, липсата на възможност за кредитирането му и повсеместната корупция на практика го задушиха още преди да е проходил. Така, днес хората, опитващите се с честен труд да постигнат нещо, на практика нямат никакъв шанс.

Що се отнася до приватизацията, тя не може да се счита за успех, защото никой така и не разбра как бе извършена, нямаше я нормалната процедура и публичност. Очевидно приватизацията беше предназначена за определени кръгове и неслучайно над 70% от сделките бяха извършени с РМД-та. Не може да се счита за успех и създаването на фондовата борса, просто защото използуването й е неефикасно. А никой не може да си представи приватизация без борса. Това е икономическия инструмент в нормалните страни, чрез който се установяват истински пазарни механизми. В България обаче, на практика няма фондова борса.

“Българският Великден”, който също се споменава в “Календара на успехите”, всъщност бе

Защото, какъв е критерият за “успял българин” и колко са те? С какво помогна на страната присъствието им тук? Повечето от “успелите българи” използуваха случая да дойдат в България с безплатни билети за да се видят с близките си. Не са много онези, които могат да си го позволят. И едва ли това е признак за успех. Бяха поканени предимно хора, заминали да учат с пари от закрити вече частни банки(т.е. на обикновения българин) с цел после да се върнат да прилагат наученото в България. Повечето от тези “успели българи” още в обратния самолет са се постарали да забравят българското у себе си, защото в страните, където са се установили, то по-скоро им пречи. А какво си мислят за всичко това останалите и наистина успели в България млади хора? Това ли е начинът да се задържат те в страната, както нееднократно заявяваше правителството. Защо никой не поиска тяхното мнение? В крайна сметка, те са хората, от чиито данъци се издържа правителството и целият държавен апарат, а не от псевдоуспелите българи на Запад, които на практика с нищо не допринасят за просперитета на страната ни. А и истински успелите на Запад българи не дойдоха, защото работят денонощно, нямаха време, планират си отпуските, а и имат достатъчно пари да си платят билета и да дойдат, когато си поискат.

В “Календара на успехите” се набляга на сключеното споразумение с ЦЕФТА и това за свободна търговия с Турция. Реалната полза е преференциален тарифен достъп на български стоки до близо 200 милионен потребителски пазар. Поради неконкурентноспособността на българската икономика през 1999 обаче, има влошаване на търговското ни салдо спрямо страните от ЦЕФТА с над 100 млн. долара. Независимо, че търговското салдо с Турция е традиционно положително, след влизане в сила на Споразумението , то също се намалява с около 30 млн. долара. Подобно нещо се наблюдава и след влизане в сила на споразумението за свободна търговия с Македония.

И през 2000-та се запази тенденцията на

с над 1 млрд. долара. В същото време, споразумението ни с ЕС постави производителите на някои стоки(нефтопродукти и хим. продукти) в неблагоприятно положение. Бе направен опит за въвеждане на нова система в търговията със зърно, която обаче, така и не заработи добре.

В същото време, сключеният договор за износ на ток за Турция на цена под предполагаемата от “Марица изток” и без да е ясно, как ще се изнася тока (след като турската ел. система не е в паралел с нашата и тази в ЕС) към пазара на който в бъдеще ще се стремим.

В изключително важната социална сфера, управляващите (каквото и да твърдят) така и не успяха да създадат реален пазар на здравноосигурителните и пенсионноосигурителните услуги.

Въпреки, че някои от регистрационните и лицензионните режими се премахнаха, се въведоха и много нови. Продължи порочната практика условията и редът за издаване на лицензии да се определят в подзаконови нормативни актове.

Обезщетяването на гражданите с компенсаторни записи облагодетелства близките до управляващите РМД. Докато хората с отчуждени реални имоти получават хартийки, с които не им служат за нищо. Таест, на практика, държавата не ги компенсира и е направо скандално, как това може да се отчита като успех на правителството.

Твърде спорно е и твърдението, че е гарантиран независимият обществен характер на електронните медии, с избирането на първият Национален съвет за радио и телевизия. Досегашната му дейност е силно компрометирана и вече стана причина за масови протести в Българското радио например.

Народното събрание с пълно мнозинство прие мерки за борба с престъпността и корупцията, въз основа на които правителството трябваше да реализира своята стратегия. За съжаление, засега резултатът е отчайващ. Престъпността показва устойчив ръст, а вече се говори и за -нови гангстерски войни.

В “Календара на успехите” се подчертава (с известно основание), че е спечелена голямата битка за отстояване на националните интереси в областта на енергийните доставки, като в резултат от нея България получава природен газ от Русия без частни посредници, остава собственик на транзитните газопроводи и значително увеличава транзита на природен газ за трети страни. Никак не е ясно обаче, кой е реалният победител във въпросния сблъсък след като химическата ни индустрия е в критично състояние, а БУЛГАРГАЗ трупа постоянни загуби. Според независими експерти и МВФ, договорът е изключително неизгоден за България.

Впрочем, в “Календара” се твърди и за разбита организирана престъпна мрежа за захарна контрабанда. Не е вярна обаче констатацията, че контрабандата била пррекратена. Прекратени са единствено следствието и съдебното дирене срещу виновните лица.

Друго твърдение, което не издържа сериозна критика, е това за “рязкото намаляване на данъците” – с около 600 млн.лева. Всички организации, представляващи българския бизнес са единодушни, че данъчните облекчения са съвършено недостатъчни.

Накрая, като капак на всичко, правителството се опитва да нареди сред “успехите” си дори и спечелените от нашите спортисти златни медали на последните олимпиади.

Ще ми се да приключим

с някои от онези съдържащи се в правителствената програма обещания, които останаха неизпълнени, и за които нищо не се споменава в тъй наречения “Календар”.

Нищо не бе направено например за преминаването от субсидиране на топлофикационните дружества към целево социално енергийно подпомагане на по-голям брой домакинства, отговарящи на съответните критерии, чрез актуализиране и допълване на действащата нормативна база, както и въвеждане на работещ механизъм за редовно разплащане на тази категория потребители с топлофикационните дружества.

Не бе поставено началото на пазар на услуги, свързани с масовото поставяне на индивидуални топломери в жилищата, и въвеждане на топлинното счетоводство на основата на съответна нормативна база, привличане на местни и чуждестранни инвеститори и разработване съвместно с общините на дългосрочни програми за топлинно изолиране на панелните сгради;

Така и не приключи приватизацията на структуроопределящите предприятия, продавани чрез приватизационни посредници и консултанти, до края на 2000-та, включително приватизацията на “БТК” ЕАД, на холдингите “Булгартабак” АД, “Инкомс Телеком” АД и “Балканкар” АД, и даване на лиценз за втори GSM-оператор;

Не завърши изпълнението на стратегията за приватизация на българските банки през 2000-та, включително продажбата до края на юни 2000 г. на цялото държавно участие в ТБ “Биохим” на стратегически купувач;

В крайна сметка, налага се изводът, че “Календарът на успехите” нито отразява онова, което правителството действително е постигнало през четиригодишното си управление, нито пък реалните проблеми, пред които е изправена България. Той просто е отражение на гротескната българска “реформа” в кривото огледало на властта.