Той е почти на петдесет, когато първият му албум “Wrong Side of Memphis” (1997) внезапно го превръща в култова фигура на американския алтернативен рок, а критиците единодушно го издигат редом до такива легенди в жанра като Ник Кейв или Том Уейтс. Роден в Тексас, дълги години препитавал се с производство на мебели в Оклахома, Джони Дауд е вече собственик на преуспяваща транспортна фирма в Ню Йорк, когато с изненада открива, че тъкмо музиката е най-подходящото средство за да изрази мрачните чувства, бушуващи в душата му.

Дебютният “Wrong Side of Memphis” съдържа предимно балади, в които по завладяващо искрен начин се анализират проблемите на “малките хора” - аутсайдерите и психарите, обитаващи кошмарния свят на “подземната Америка”. Там, където насилието и наркотиците отдавна са просто начин на живот. Музиката на Дауд е странна смес между блус, поп и кънтри, поднесена така, че да те побият тръпки. Характерният дрезгав глас на професионален убиец (или пък просто на безнадежден алкохолик)изстрелва в перфектен китарен съпровод изповедите на човека, отхвърлен от(и,на свой ред, отхвърлил)обществото. Вторият му албум, появил се през 1999 под характерното заглавие “Pictures From Life’s Other Side”, окончателно превръща Джони Дауд в

от времето на Джим Морисън насам. Този път той като че ли е малко по-далеч от ръба на пропастта, самотната китара вече е съчетана с внушителното присъствие на църковния орган, както и на цяла банда от перфектни инструменталисти, а хрипливите солови изпълнения са подкрепени от блестящият бек-вокал на Ким Шерууд.В повечето парчета вече не се говори само за смърт и рухнали надежди, а и за любов, както и за онези простички човешки взаимоотношения, които изглеждат отдавна забравени в ерата на пост-модерния свят.

Така,великолепните балади “Worried Man” или “Hope You Don’t Mind” се редуват с невероятната кавър-версия на стария кънтри-хит “Jambalaya” или скандалната “God Created Woman”, доказваща впрочем, че Дауд въобще не се е променил. В крайна сметка, както казва самият той, “трудно можеш да очакваш от яйце на орел да се излюпи червеношийка”.

Най-доброто доказателство за това е последният му албум “Temporary Shelter”, чиято официално промоция в САЩ бе в средата на февруари 2001.В него Джони Дауд отново е самотният бунтовник срещу системата,който не дава пет пари за сполетялата го слава. Дискът е дори още по-мрачен от предходните два. Апокалиптичното въведение към пилотното парче “Stumble and Fall” – тежкият орган, поддържан от стържещ барабанен ритъм и, разбира се, невероятният вокал на самия Дауд,е само репетиция към близо час алтернативна музика, каквато дори в САЩ не бяха чували до този момент. Невероятно чувствената балада “Golden Rule” естествено прелива в “Sky Above, Mud Bellow” – кънтри-блус парче, идващо сякаш от самия Ад. На свой ред “Hideway” звучи като края на света, а пък финалното “Vengeance Is Mine” слага точката на една сага, силно напомняща музикална илюстрация към някой от смахнатите филми на Тарантино. И най-важното - за разлика от толкова много други, водеща в този албум е не “американската мечта”, а по-скоро “американският кошмар”. Което обаче, съвсем не го прави по-малко очарователен.