Кои са преобладаващите чувства, лежащи в основата на българската народна психика?

Преди всичко, следва да заявим, че в развитието си нашият народ не проявява онези признаци на психическа дегенерация, типични за други по-стари и по-културни нации. Напротив, душевното развитие на българина тепърва предстои да достигне своите върхове. Преобладаващата емоция в българската психика е имуществената и материална загриженост, а от социалните чувства най-развито е първичното измежду тях – семейното. Впрочем, материалната загриженост и семейното чувство са в основата на душевното развитие и на другите народи. Много от тях обаче, са отишли далеч напред, развивайки (като немците или англичаните например) и своето национална чувство и държавнически инстинкт.

Материалната загриженост у българина понякога е по-силна дори от грижата за собственото му здраве. С нея е свързана и типичната за него невероятна упоритост когато става въпрос за частните и семейни дела, която обаче съвършено липсва, когато трябва да се работи в името на обществото.

Там, в обществения живот, се проявяват съвсем

Сред тях, за съжаление, са болезненото самолюбие, тщеславието и дребнавото честолюбие, типични особено за нашата интелигенция. Злобата и жестокостта в нашите обществени отношения се дължи предимно на тези болезнено засегнати чувства. А самолюбивите и амбициозни хора са истински нещастници в среда, каквато е българската. Завистта и самолюбието отравят и измъчват душата на нещастния български интелигент. Докато в културните народи талантът се подкрепя и подпомага, у нас той се спъва, тъкмо поради завистта и самолюбието и произлизащите от тях интригантство и клеветничество.

От друга страна, липсата на развити социални чувства е сред основните причини за алчността, коравосърдечието, злобата и мнителността, с които е белязн обществения живот у нас. Да участваш във властта за да служиш на държавата и народа, за да прокараш определени обществени и политически идеи – това е чуждо за по-голямата част на нашата интелигенция. Което се дължи не толкова на нравствени израждане, а пак на липсата на по-висши социални чувства и обществено съзнание. От психологична гледна точка, бипме могли да разделим партиите, към които се ориентира българската интелигенция в следните категории: партии, в които преобладава чисто материалния интерес, такива в които наред с него господства и стремежът към удовлетворяване на собственото самолюбие и тщеславие и накрая партии (за съжаление, малочислени), в които влизат хора с по-развити обществени чувства, макар че, когато се появи вероятност партията да влезе във властта там бързо се намъкват лица от първите две категории.

Ето защо, най-важният наш недостатък, особено от гледна точка на обществените и държавни интереси, е тъкмо слабото развитие на социалните чувства. Последното се дължи както на исторически причини, така и на расовата наследственост на българина. Не е случайно, че у нас хора със слабо развити социални чувства пишат най-пламенните статии, произнасят най-възторжените политически речи и обвиняват своите противници в липса на национално съзнание и патриотизъм.

Убеден съм, че националните ни катастрофи съвсем не се дължат на липсата на достатъчно разум у нашата интелигенция. Главна причина за тях, за нашето държавно и народно нещастие е в липсата на развито национално чувства, на по-високо обществено съзнание за дълг. Ето защо волята на българските водачи не се прояви по пътя на националното чувства, а самите те се оказаха малодушни, страхливи и неспособни за каквато и да е съпротива. В този смисъл те не можаха да достигнат нивото на мъчениците от нашето Възраждане като Ботев, Левски или Бенковски, пострадали тъкмо поради високо развитото си национално чувство, проявено към един недоразвит в това отношение народ. Нищо подобно не демонстрираха съвременните български водачи в най-критичните моменти от най-новата ни история.

Демагогията, страхът, самолюбието, кариеризмът и тщеславието станаха главни прояви и средства в нашия политически и държавен живот. И не е чудно, че поради слабото социално съзнание на народ и интелигенция в българския обществен живот начело на управлението изпъкваха хора, не само недоразвити, но нерядко и душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от моралени идиотизъм или грандомания.

Въпреки това, мисля, че

в голямата си част, е доста издигната в интелектуално отношение. Интелектуалното развитие е плод на онзи упорит труд, на който е способен българина, и чрез който той действително може да достигне да високо умствено развитие и натрупване на грамадни знания. Но, с труд и упоритост не се развиват чувствата у вече възрастния човек, семената на по-висшите емоции могат да се посеят само в детската душа. Затова, за да се издигне и усъвършенства културното развитие на българския народ преди всичко следва да се постави правилно възпитанието на неговата младеж. Тоест, нужна ни е нова система на възпитание, целяща преди всичко развиването на националното чувство и повдигането на общественото съзнание у младите хора, защото тъкмо те са основата на всички граждански добродетели, залог за правилното обществено развитие и профилактика срещу бъдещи национални и държавни катастрофи. Националната държава не може да бъде силна, ако нацията не притежава развито национално чувство и будно национално съзнание. Способни да направляват народната воля за постигане на националните цели и идеали. Народ без развито национално чувство и будно национално съзнание, може да гради само “случайна” държава, чиито успехи ще се дължат единствено на шанса, а не на някакви здрави начала.