Транспортната политика е ключов елемент на националната стратегия. Bодеща роля в нея имат европейската ориентация и интегрирането на България в европейските политически и икономически процеси‚ развитието на транспортната инфраструктура в рамките на многостранните европейски организации и съчетаването на трансевропейските инфраструктурни проекти с възможността за развитието им през България към страните от Черноморската зона‚ Средния и Далечен Изток‚ Близкия Изток и Азия.

Приоритетите на страните от Европейския съюз в областта на транспорта и на тези‚ които преговарят за членство, са модерните технологии за превоз‚ съвременен подвижен състав‚ и високоскоростни пътнически превози‚ комбинираните технологии в товарните превози‚ съчетани с необходимата инфраструктура от терминали и подвижен състав‚ европейските стандарти за преминаване на границите при превоз на товари и пътници. Тези технологии са продукт на единния транспортен процес‚ в който си взаимодействат железопътния и водния транспорт в морските и речни пристанища‚ железопътния и автомобилния транспорт в терминалите за комбинирани превози и итранспортните оператори. Целта на всяка транспортна система е да привлече повече транзитни превози‚ които са огромен финансов ресурс за съответната страна.

на правителството акцентира основно върху инфраструктурните проекти‚ приоритетите за изграждането им и схемите за финансиране. Това е важно‚ но в програмата за управление на транспорта трябва да намерят приоритетно развитие и модерните транспортни технологии‚ които да направят международните транспортни коридори‚ преминаващи през България‚ конкурентни на тези които ни заобикалят. Факт е‚ че изграждането на транспортните коридори и развитието на транспортните технологии изостанаха спрямо действията в тази насока на конкурентните в транспортно отношение държави. Съседните страни не само приеха стратегия за транспортна политика и транспортна евроинтеграция‚ но реализираха и много важни‚ стратегически‚ транспортни инфраструктурни проекти и съвременни технологии за превоз. За България последният фактор има определящо значение‚ тъй като географското положение на страната ни разкрива огромни възможности да бъдем транспортен мост между европейската транспортна инфраструктура и Изтока.

Транспортната политика и инфраструктурните проекти произтичат от решенията на ЕС‚ от резултатите на Bтората и Третата общоевропейски конференции на Министрите на транспорта в Крит и Хелзинки. България е включена в международните направления за европейската железопътна инфраструктура за високоскоростни железопътни коридори‚ за комбинираните превози‚ коридорите по проекта ТЕR. Определянето на националните приоритети и проекти за инфраструктурно развитие изцяло се основават върху приоритетите от общ интерес. За страните от ЕС това са трансевропейските железопътни мрежи за високи скорости и комбиниран транспорт. За страните от Централна и Източна Европа това са коридорите от национално и регионално значение‚ с които се свързват с транспортната мрежа на Западна Европа. Последното изисква възприемането на европейските приоритети‚ техническите и екологични стандарти за постепенно изграждане на конкурентноспособен национален и регионален транспортен пазар. За нас е особено важно изграждането на транспортна инфраструктура по европейски стандарти и от гледна точка на намеренията за европейска интеграция‚ по отношение на транспортните връзки на Балканския регион и оформянето на страната ни в дългосрочен период като транспортен мост‚ свързващ европейската транспортна инфраструктура с тези на Черноморския регион и Азия. Защотопотенциярният ефект от увеличаването на транзитния пазар през България може да бъде огромен. B тази връзка е целесъобразно в структурата за управление на транспорта да се създаде орган‚ който да координира и провежда политиката по развитие на модерните транспортни технологии в съответствие със стандартите на европейската транспортна система (инфраструктурни проекти‚ технологии‚ търговска стратегия‚ екология на транспортния процес). На по-високо ниво‚ към правителството и Парламента е нужен орган‚ който да провежда националната транспортна стратегия от гледна точка на взаимоотношенията с международните финансови институции и организации, с цел ускоряване действията по изграждане на транспортната инфраструктура. и технологията за превоз и преминаването на границите. Тези действия изцяло покриват мандата за управление 2001-2005‚ както и приоритетите на България за този период и до интегрирането и в ЕС.

Транспортният пазар е сериозен бизнес за всяка страна. Транспортните коридори откриват реални шансове за България‚ защото имат не само политическо и стратегическо значение по пътя на интеграцията с европейската транспортна система и оформянето ни като транспортен мост‚ но са и възможност за спечелване на транспортен пазар. Те имат задачата да решават успешно както вътрешноикономическите интереси‚ така и двустранното сътрудничество със съседнитте страни‚ балканското транспортно сътрудничество и европейската интеграция. България може да спечели

но може и да загуби стратегическото си място като транспортна система. Транспортният пазар има решаващо значение при определянето на транспортната ни политика и приоритета на транспортните коридори.Транспортът материализира търговско-икономическите връзки‚ той е носител на пазарните отношения и генерира нови пазари. Доминирането на само един от факторите - икономически‚ политически‚ социални или стратегически, е различно за отделните страни-участници в различните коридори, което води до различна степен на развитие на локалните части на коридорите в отделните страни и региони. Най-важен момент е съчетаване влиянието на отделните фактори на национално ниво с развитието в европейски и световен контекст. Намирането на баланс между търговско-икономическите и политическите интереси на страните-участнички в отделните коридори до голяма степен ще определя хода на бъдещото им развитие. Bлиянието на националната транспортна политика върху бъдещето на транспортните коридори може да ни приближи или отдалечи от интеграцията с европейската транспортна инфраструктура и вместо стратегически мост‚ да се превърнем в изолирана или заобиколена, в транпортно отношение, страна.

Транзитният транспортен пазар формира значителен дял от приходите на България, а за железниците той е основния източник за компенсиране на значителния спад в приходите от вътрешните превози. Показателен е фактът‚ че транзитните превози през последните години отбелязаха значителен спад‚ главно поради влошено качество на транспортната услуга‚ остарелите транспортни технологии‚ проблемите при преминаването на границите и главно поради липсата на стратегически маркетинг за проучване и стимулиране на тези превози и отсъствието на национална транспортна стратегия.

не се състои само от транспортни коридори‚ с ратифицирането на някои международни спогодби в областта на комбинираните превози‚ тя е съвкупност от много фактори. Целта е да се предложи съвременна технология на превозите и преминаване на границите‚ да направим нашата транспортна система конкурентна на заобикалящите ни транспортни маршрути. Само така ще върнем транзитните превозвачи през България, осигурявайки собствени източници за изграждане на транспортни инфраструктурни проекти. Разработването на националната транспортна стратегия изисква освен приемането на специфични закони за отделните видове транспорт и хармонизация на вътрешната ни уредба и технология на превозите‚ за да не се губи единството на технологичния процес. Колкото и самостоятелна политика да развиват отделните видове транспорт‚ те сами не могат да бъдат конкурентни на международния пазар. Само националната транспортна стратегия може да защити нашите транспортни интереси‚ да ни направи конкурентни на международния транспортен пазар и България да спечели значителни собствени финансови източници за развитие на транспортната система.

Транспортните коридори и технологии засягат интересите на много страни. За да бъде нашата транспортна система конкурентна, са необходими активна транспортна политика и реални действия по отношение на инфраструктурните проекти по транспортните коридори. Активната позиция на България трябва да се съпътства от конкретен план за действие. Идеята за координация на действията по транспортните коридори е добра‚ но тя не е достатъчна‚ ако не се активизират действията по реално изграждане на инфраструктурата по българската част на коридорите. Необходима е национална програма по транспортната политика и транспортните коридори‚ за да може транспортната ни система в краткосрочен период да предложи конкурентни условия за спечелване на пазара на базата на съвременни транспортни технологии‚ отдавна прилагани не само от водещите европейски железници‚ но и от съседите ни - конкуренти на транспортния пазар. Последните развиват активно обиколни транспортни маршрути‚ отнемайки ни постепенно транспортния пазар. Ако не се активизират действията по коридорите‚ транспортната ни система след време може да се окаже в изолация и неконкурентна по отношение спечелването на пазара.

Транспортната политика на съседите може да окаже двупосочно въздействие върху дългосрочната транспортна стратегия у нас. Bсяка страна от региона действа в посока на европейската интеграция‚ но и съобразно своите икономически и политически интереси. Наред с това, върху формирането на транспортната политика влияе външнотърговският и транзитният трафик. Анализирайки транспортните потоци през България и тези‚ които ни заобикалят‚ могат да се направят няколко много важни изводи за това, как активността на отделните страни съобразно техните интереси влияе върху транспортната политика у нас. Активността и интересите на съсдите реално доведоха до заобикаляне на България от транзитните потоци‚ съставляващи основната част на транспортния пазар. Причините са различни‚ но най-важната е липсата на конкурентноспособна алтернативна транспортна технология през България като свързваща страна. Сумарното въздействие на конкурентните заобикалящи коридори крие

на България. Съвременните транспортни технологии и новите пазарни продукти ще бъдат от решаващо значение за подобряване качеството на транспортната услуга и възстановяване на транспортния пазар. Комбинираните превози имат ключово значение за България‚ те са стратегическа необходимост и много важен фактор за увеличаване приходите на страната ни от транзитни превози. През последните години те се развиха много бързо в Европа‚ предимно в страните с активна транспортна политика‚ защото изискват огромни първоначални разходи за изграждане на необходимата инфраструктура‚ технически средства и хармонизация на трансграничните митнически‚ гранични и т.н. процеси.

Развитието на комбинираните превози трябва да бъде ключов момент на националната транспортна стратегия‚ защото включват почти всички транспортни структури. Големият обем международни превози‚ осъществявани с автомобилен транспорт през България‚ особено по направленията Югославия-България-Турция и Румъния-България-Турция е най-големия потенциал за развитие на комбинирания транспортен пазар. Свързаните с България комбинирани превози трябва да се организират по образеца на трансевропейската система за да се осигури по-добро сътрудничество и координация. Блок-влаковете за международните комбинирани превози могат да станат най-перспективния пазарен продукт в областта на международния транспорт.

Транспортните инфраструктурни проекти в програмата до 2001 обхващат в определена степен някои от неотложните мерки по международните транспортни коридори. Електрификацията на железопътната линия Дупница-Кулата‚ бъдещ проект за електрификация на линията Пловдив-Свиленград‚ изграждането на втория мост на Дунав между България и Румъния, свързването на железопътната ни мрежа с тази на Мокедонските железници и на пристанищата Варна и Бургас чрез Черноморската фериботна система с коридора ТРАСЕКА, ще увеличат възможностите за привличане на транзитни превози през България. Интересът за чуждестранно финансиране на трансграничните проекти е забележим‚ но той е съпътстван с много проблеми по използване на тези средства‚ главно в бавните темпове на осъществяване на проектите. Забавянето в използването на чуждестранните инвестиции по трансграничните преходи може да създаде проблеми с бъдещото финансиране на подобни проекти.

Тригодишната инвестиционна програма за транспортните проекти е факт‚ но едва ли изчерпва всички аспекти на националната транспортна стратегия. Ако България желае пълноценно да използва стратегическото си положение, необходимо е да се активизира приемането на

Нужно е разработването и приеменето на цялостна национална програма за европейска интеграция на националната транспортна система в съответствие с изискванията и стандартите‚ които трябва да достигнем по трансевропейските коридори. България изостава в изграждането на транспортните инфраструктурни проекти не само в сравнение със страните на Централна и Източна Европа‚ но и със съседите. Това може да ни отдалечи от европейската транспортна интеграция и вместо свързващ мост да бъдем заобиколени‚ изгубвайки завинаги транзитния транспортен пазар. Съвременните транспортни системи не могат да съществуват изолирано само в национални граници. Стратегическото положение на България е факт‚ но без развита транспортна инфраструктура‚ координирана политика и алтернативни конкурентни решения не може да се разчита на спечелването на транзитния транспортен пазар. Транспортните инфраструктурни проекти са независим източник на пазар‚ но е необходимо преди всичко целенасочено управление на развитието на транспортната инфраструктура‚ хармонизация и регулиране на вътрешната конкуренция. Задължително условие е транспортната мрежа у нас да се интегрира в пунктовете на взаимодействие на отделните видове транспорт - пристанища‚ терминали за комбиниран транспорт‚ железопътна и шосейна мрежа. Ако това не стане‚ конкурентните транспортни маршрути‚ заобикалящи България, ще ни изолират като свързваща транспортна система. Тоест, транспортната инфраструктура трябва да се развива и в посока на европейската интеграция, и на балканското сътрудничество‚ и като свързваща транспортна инфраструктура и мост между между Европа и Изтока.

Железопътният транспорт заема стратегическо място в единната транспортна система не само защото покрива изцяло транспортните коридори през България‚ но е и в основата на прилагането на съвременните технологии за превоз. Железниците са гръбнака на транспортната политика. Обединяването на отделните железопътни системи в страните от ЕС е най-доброто доказателство за новата роля на железниците при обновлението на обществото. Никак не е изгодно да се инвестира едновременно и в пътната и в железопътната инфраструктура в регионите със слаб трафик и превозите да водят до огромни загуби за икономиката. Това налага в рамките на националната транспортна стратегия да бъдат разработени и приети регионални програми‚ постигащи ефективно взаимодействие между пътната и железопътна инфраструктура. Сега едните и другите ползват финансови средства от бюджета или от международни финнсови институции. Координацията е малко възможна‚ тъй като в управлението на тези дейности участват БДЖ‚ Агенция”Пътища” и общините. Но дублирането на инвестициите не прави ефективността на превозите по-добра. Нужна е координация в развитието на пътната и железопътна инфраструктура и технологията на превозите.

Една от най-важните задачи е преодоляване на несъответствието между отварянето на България към Европа и адекватната възможност за свободен‚ бърз и ефективен достъп до европейската транспортна мрежа. Добре развита транспортна инфраструктура по трансевропейските коридори‚ минаващи през България‚ съчетана със съвременни технологии за превоз на товари и пътници, трябва да се превърнат в стратегически‚ икономически и финансов фактор на транспортната ни политика и тези действия е задължително да завършат до приемането ни в ЕС. Международният товарен и пътнически фактор ще има доминираща роля в транспортния пазар през следващите години. Геостратегическото положение на България като транспортно икономическо кръстовище трябва да бъде използвано като основа за увеличаване на международния трафик и ускорено свързване на България с европейската транспортна система.

За целта е необходимо:

- управлението на транспорта да се основава освен на либерализацията на транспортния пазар и свободната конкуренция и на координация на транспортната дейност при изучаване пазара по международните транспортни коридори‚ технологията на комбинираните превози‚ хармонизацията на развитието на транспортната инфраструктура‚ търговската политика и качеството на транспортната услуга;

- финансирането на транспортните инфраструктурни проекти и съвременните технологии за превоз по международните транспортни коридори да се осъществява (чрез увеличаване ролята на държавата) от международните финансови институции и отдаването на обекти от инфраструктурата на концесии.

България в близките години ще се интегрира в ЕС. Затова е нужна нова стратегия за транспортна политика, основаваща се на модерните транспортни технологии по трансевропейските киридори. Това ще направи пътят на България към Европа по–бърз, по–сигурен и по–ефективен.