- Вие сте сред лицата, с които хората свързват Българската национална телевизия. Какво всъщност представлява БНТ – държавна, обществена или национална телевизия? И кои са параметрите на действително националната медия?
- Телевизията е национална, защото така се нарича и, освен това, “Канал 1”, който е единствената и съставка, има най-голяма покритие в страната. Тоест, няма никакво съмнение, че тя е национална като техническа обезпеченост. Като художествени качества, или като програмен продукт, смятам, че също е национална, защото програмната и схема е стандартна, консервативна, основаваща се на принципа “за всекиго по нещо”. А и самият факт, че новините и публицистиката в момента са най-гледани в сравнение с всички останали телевизии с национален обхват, показва, че в условията на конкуренция БНТ все още успява да запази най-голям дял сред публиката. Дали е обществена, това все още е намерение. На първо място дефиницията “обществена” е много разтеглива. За да бъде обществена, телевизията трябва да служи изключително и само на общесството и на никой друг. Нито на управляващи, нито на НСРТ, никому. В това отношение, нещата все още стоят другояче. Не бих казал, че телевизията е извървяла много голям път към общественото си качество. За мен това е бъдеще, но рано или късно, то ще стане. На този етап обаче, не можем да избягаме от комерсиализацията на “Канал 1”, защото обществото ни все още няма нагласа (както е, да кажем, във Великобритания с BBC) да издържа изцяло от такси и данъци една обществена телевизия. Хората все още нямат гаранции, че тази телевизия ще служи само на тях, а не на ограничен кръг хора, притежаващи управленските лостове.

- Конкурентните електронни медии с национален обхват се контролират от чужди компании. Въпреки това, те претендират, че създават програми, които са много по-национално ориентирани, отколкото на БНТ. Има ли нещо вярно, и как БНТ отговаря на предизвикателството?
- Какво значи “по-национално ориентирани”? Какво по-различно правят те? Програмните схеми на БТВ и НВТ копират изцяло БНТ. Дори по едно и също време, в събота и неделя, по “Канал 1”, по БТВ и по НВТ върви едно и също – спортен блок между 18 и 20 часа. По едно и също време вървят “Панорама” и “Студио Нова”. Не могат да си позволят само да пуснат новини, паралелно с “По света и у нас”, защото на този етап, ще бъдат сразени веднага. Имам едно изследване, според което в момента новините по “Канал 1” имат 40-50% гледаемост, а на БТВ – 17-18%. Дори ако там започнат работа някакви много гениални журналисти, ще им трябват години за да ни достигнат. Така че не съм съгласен, че те правят по-национални или просто по-добри предавания. Те правят същото, което и БНТ. Гледайте новините по БТВ и НВТ, а после и тези по “Канал 1” и, ако има разлика, тя е в подреждането. Смея да твърдя, че в това ние сме по-добрите. Просто, защото с подреждане на новини се занимавам вече десет години и съм с десет години пред колегите, които сега започват да се занимават с това. А десет години са страшно много време.

- Кои, според Вас, са основните проблеми, вълнуващи днес българина, и смятате ли, че БНТ ги отразява адекватно?
- Проблемите на обществото винаги са едни и същи, без значение кой управлява – СДС или БСП и независимо от изборните резултати. Проблем на българското общество е да излезе от кръговрата на кризата. След финансовата да дойде и икономическа стабилизация, търсим растеж и намаляване на безработицата. За жалост в момента тя е много висока. Поради това и икономиката се задъхва, не може да създаде достатъчно работни места. Това е един затворен кръг. Когато в една държава има 25% безработни, доходите им са много ниски, оттам се свива потреблението като макроикономическа рамка. А при такова свиване се забавя паричният оборот, което означава, че се “забавят” и печалбите от данъци, такси и т.н. Защото от хилядократното “превъртане” на един лев се печелят хиляда пъти повече, а от превъртането му петдесет пъти – само 50. Тоест, трябва да стигнем някакво равнище съизмеримо с онова в Европа, да не говорим за Америка. Откъде може да тръгне напред обществото ни? Единственият изход в момента са солидни външни инвестиции – да дойдат пари, които да създават работни места, поминък. И тези пари да се харчат вътре в държавата и така постепенно да се намалява безработицата, да нараства потреблението, да се вдига жизненият стандарт. Отразява ли адекватно БНТ този проблем? Най-малкото се опитва, защото безработицата е проблем, който един или два пъти седмично се отразява на регионално равнище.
Има, разбира се, и много други проблеми. Ето, само за една седмица възникнаха три грандиозни проблема, дори медиите се задъхват и се чудят на кой да обърнат повече внимание. Например съдбата на “Балкан”, престъпността, конфликтът в Радиото. В момента те засенчват проблема за безработицата. Но това е нормално. Друг е въпросът, дали има натиск при отразяването на проблемите. Натиск има, някой път отгоре, друг път отдолу, но това, което го има при нас, го има и при частните медии. Най-важното за една телевизия е не да е обществена, или национална, а да е независима.

Може ли един служител в държавна медия да бъде наистина независим и обективен и как се постига тази независимост?
За жалост по света независими медии няма. Такова понятие битува само във виртуалното пространство или в субективните представи. Обективно то не съществува. Всеки е зависим от нещо. Всеки дава пари за нещо. Няма независими вестници. Пресата може да се нарича независима, защото и се иска да е такава, но всъщност винаги е зависима от нещо – зависима отвън, или отвътре, от нечии интереси. И онзи който дава пари, и онзи, който печели пари, е зависим от нещо и следва определена политика. А няма независима политика. Щом провеждаш една политика, ти я водиш към една цел и търсиш да я постигнеш. Когато пишеш статия, търсиш определен резултат. Телевизията е същата работа – в един случай защитаваме Костов, в друг – Първанов, в трети – Бонев и т.н. Така си вървят нещата. В икономическата сфера пък – тук защитаваме “Балкан”, там – израелски инвестиции в икономиката ни, или пък гръцки и т.н.

- В конкретния случай с “Балкан”, каква е Вашата позиция?
- Винаги ми се иска да съм на страната на добрите. А в един спор винаги има и добър, и лош. Няма как и двамата да са добри, защото просто няма да има спор. В случая с “Балкан” естествено че ще взема страна. След като компанията очевидно е разсипана, аз подкрепят българското правителство да вземе необходимите мерки за да бъде преодолян този негатив, макар че струва ми се, това вече не може да стане. Защото дотук са направени редица грешки, които са субективни. С лош приватизационен договор е дадена възможност на една групировка да източи 70-80 милиона от националния ни превозвач, да ги открадне по най-брутален начин и след това да “фалира” тази авиокомпания, която в момента не струва и пукнат лев.
Естествено, че ще взема страна и за спора в БНР. Естествено, че съм на страната на журналистите, естествено, че съм против избора на НСРТ. Аз не знам журналист в България (не говоря за неколцината от БНР, които застават зад Бориславов заради други интереси), който да застане зад човек, явно некомпетентен, без ресурс да управлява. Могат да застанат само некадърници. Защото некадърника може да манипулира некадърните. Но никога един некадърник не може да манипулира кадърни хора. Това е просто невъзможно. Радиото и телевизията трябва да се управляват от професионалисти, които знаят функциите, технологията, начина на работа и задачите на медията, защото говорим за БНР и БНТ. Не може да се подлага на съмнение авторитета на тези институции, само защото някой е решил, че това е “нашето момче” или “нашето момиче”. За мен това граничи с престъпление спрямо обществото.

- Защо политиците мълчат по този проблем?
- Страх ги е да не вземат прибързано решение и, може би, са прави. Аз мога и да взема прибързано решение, но политиците трябва да смятат два-три хода напред. Макар че в този случай, всеки уважаващ се политик трябва веднага да вземе страната на радиожурналистите. Не можеш няколко месеца преди изборите да се изправиш срещу гилдията. Ако бях политик веднага бих жертвал и НСРТ, и Бориславов.

- Кои са най-големите предизвикателствата пред днешния новинар, как Вие самият се справяте с тях? Как приехте наградата на ВМРО-Пловдив за обективна и независима журналистика?
- Вече казах, че независима медия няма. Не съществува такова нещо. Обективност обаче, може да има. Не очаквах наградата, но ми я дадоха. Доволен съм. Надявам се, че и тази година могат да ми я присъдят, ако решат.

- Смятате ли, че патриотизмът е демодирано понятие и възпитава ли Националната телевизия младите българи в патриотизъм?
- Патриотизмът никога не може да бъде демодиран. Патриотизмът го има в европейските държави, въпреки че с обединяването на Европа това понятие малко се размива. Патриотизмът върви заедно с икономическите и политически интереси. За мен най-патриотичната страна е Америка. Всеки американец е патриот – такъв го възпитават от раждането му. Цялата система е подчинена на това да защитава американския начин на живот. У американеца съществува виждането, че САЩ са най-големите, най-могъщите и най-добрите, че във всичко са №1. Това е патриотизъм. Особено, след като си успял да впрегнеш освен медиите и цялата филмова индустрия на Холивуд да работи за тази кауза. Няма лошо в това. Много е хубаво даже, но трябва да имаш база. Патриотизмът на гол тумбак не струва пукната пара. Българите, по принцип, винаги са били патриоти, по принцип казвам. Но когато се намесят икономически интереси, патриотизмът отива на по-заден план. Открай време има такава тенденция. Може би не само в България е така. Трудно се съчетават икономическите интереси с твърдия патриотизъм.

- Какво е отношението Ви към дебата за възстановяване на смъртното наказание за убийците на деца?
- По образование съм юрист, бях и продължавам да бъда за премахване на смъртното наказание. Въпреки че, ако пак се върнем към опита на САЩ, там има доста щати, където то не е премахнато. Във всички държави от ЕС обаче е премахнато. Което означава, че за да влезем в ЕС трябва да изпълним определени условия, включително и премахването на смъртните присъди. Мисля, че доживотният затвор е, може би, десет пъти по тежко наказание, отколкото смъртното. Само човек, който не е влизал в затвора, за да види, каква е обстановката там, може да разсъждава, че смъртното наказание било най-тежкото. Добре е обаче, от време на време по медиите да се напомня за тези доживотни присъди, на кого и за какво са дадени. Това би имало много по-голям пропаганден обществен ефект, отколкото едно смъртно наказание. Иначе престъпникът бива екзекутиран и просто забравяме за него. Докато, осъденият доживот, винаги може да бъде припомнен на обществото, така че ако някой си помисли да направи подобно нещо, да е наясно, какво го чака.

- Досега обаче, няма осъден доживот педофил-изнасилвач…
- Нямаше, защото Наказателния кодекс не го предвиждаше. Сега, след промените в кодекса, ще видим…

- Вашият съвет към бъдещите телевизионни новинари?
- Съвети за вестникари и радиожурналисти не мога да давам. За онези, които се ориентират към телевизията мога да кажа, че в телевизионната журналистика, не само в новинарството (аз ги слагам, горе долу, под един знаменател) 80% е “божа работа”. Ако имаш присъствие, ако имаш природната дарба да внушаваш доверие, да внушаваш истина, да внушаваш на хората доброта, да имаш излъчване, ставаш. Иначе, може и да си гениален журналист, но нещата приключват още след първото или второто явяване. Затова казвам, че 80% е “божа работа” и 20% е вече труд, практика и рутина. Така че, това е моят съвет: преди да се впуснат – ето има камери, има студия. Да прочетат няколко изречения пред камера, да се видят как изглеждат. Да викнат няколко консултанти, които да им кажат: “ти ставаш” или “не ставаш”. И въобще да не пробват, ако не стават, иначе са обречени на неуспех и на мъка.