Краят на модерната епоха
Пост-модерният свят е изпълнен с противоречия и нови предизвикателство, а глобализацията съвсем не е определящата тенденция в него
Ален ДЬО БЕНОА
*С настъпването на 2001 не само напуснахме ХХ-ти век, но и навлязохме в ново хилядолетие. Много по-важно обаче е, какво ни очаква в него. Защото днес сме свидетели на края на “модерната епоха” – на оня мащабен преврат, чиито корени стигат до Ренесанса, и който формира Запада от ХVІІІ век насам.
Кои бяха
Най-значимите белези на модерния век
и, как изглеждат те в пост-модерната ера, която от днес нататък ще очертава рамките на човешката история?
В политически аспект, най-характерното за “модерния век” бе изграждането на националната държава. В него, над всичко останало, се поставяха независимостта и единството на нацията. През този период Германия и Италия постигнаха националното си обединение, а Франция придаде ново конкретно съдържание на Революцията и националната идея. Рухна феодалният имперски модел, изчезна и благородническото съсловие като посредник между обикновения човек и държавата, появиха се модерните политически партии, стремящи се към държавната власт за да реализират своите програми.
В икономически аспект, индустриалната революция породи масовата миграция от селото към града. С течение на времето преселниците формираха класата на градския пролетариат. Вече през ХХ-ти век, благодарение на технологичния прогрес, значителна част от същия този пролетариат можа да се интегрира в тъй наречената “средна класа”. Измежду различните промишлени отрасли, дълго време ключова роля играеше тежката индустрия. Развитието и предизвика революционни промени в селското стопанство, но нанесе и необратими поражения върху околната среда. Успоредно с тези процеси, в социалната плоскост постепенно
започна да доминира крайният индивидуализъм, макар че налагането в развитите западни страни на модела на “държавата на благоденствието” трябваше да реализира идеята за солидарността между индивидите в обществото.В идеологически план, “модерният век” бе време на секуларизация (т.е.ограничаване мощта и влиянието на Църквата). Във все по-голяма степен религията бе изтласквана в сферата на индивидуалния мироглед. В освободеното от нея обществено пространство се конкурираха най-различни идеологии, опитващи се
да наложат на масите своите виждания за света. А, доколкото свободата (в една или друга степен) вече бе извоювана, стремежите се насочиха към извоюване на равенство.Днес новият пост-модерен свят се сблъсква с редица много сериозни проблеми. На пръво място сред тях е този, породен от прогресивната ерозия на националните държави. В политическата сфера пък, традиционните партии безпомощно наблюдават, как способността им да маневрират непрекъснато намалява и те нерядко биват измествани от странни политически
субекти, които трудно се вместват в понятието за партия. Глобализацията – този феномен, породен от развитието на технологиите и мобилността на капитала, на свой ред, поставя въпроси, на които нациите все по-трудно са в състояние да отговорят, защото решенията им са възможни вече не толкова на национално, колкото на континентално равнище. Успоредно с това обаче, се наблюдава и мощен процес на връщане от глобалното към регионалното. В момент, когато обществото изглежда окончателно преодоляло традиционното класово деление, небивал подем преживявят регионализмът и федерализмът. В икономиката вече доминира не (както някога) промишленото производство, а информационната индустрия. Постепенно навлизаме в ерата на “нематериалната” икономика. Изключително бързо нараства значението на тъй наречения “трети сектор” – този на услугите. Високите технологии проникват все повече в ежедневния бит на индивида, докато напредъкът в сферата на биотехнологиите предвещава в най-скоро време възможност за манипулация на самия жизнен процес.Напук на глобализационните процеси, в обществената сфера се наблюдава
Мощен процес на “връщане към корените”
както и появата на нови разделителни линии. Индивидуализмът, типичен за “модерния век” отстъпва пред нови колективни форми, чиито “образуващи принципи” нерядко са случайни и нетрайни.
Самите опити за изкореняване на традиционните обществени и национални връзки пораждат появата на нови тиове връзки между хората. Атаките срещу нацията, водят да затваряне в семейството или други по-малки общности. Абстрактните теории отстъпват място на конкретните и често скромни стремежи. Свръхмощните транснационални институции във все по-голяма степен изглеждан изживели времето си. Стремежът към уеднаквяване във всичко пък все повече отстъпва пред стремежа към отстояване на собствената идентичност.
Разбира се, тази картина на пост-модерния свят е нахвърлена с твърде груби щрихи. Редица белези на модерната епоха естествено продължават да съществуват и в ерата на пост-модерна, но вече не играят ключова роля. Време е най-после да спрем да твърдим, че времето на нациите и националните държави безвъзвратно е отминало и е дошло това на корпорациите и глобалните комуникационни мрежи. Сравняват днешните промени с неолитната или с индустриалната революции и въз основа на това се градят най-различни стратегии. Светът действително се променя. Време е обаче да осъзнаем, какво точно става и извлечем необходимите изводи от това.
[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.3/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]