Да превърнем блатото в градина

Какво следва да почитаме от миналото си? И трябва ли да се срамуваме от българския си корен?

Димитър ИЛИЕВ

Добър ден България! Добър ден Българи!
Живеем в бурни, трагични, съдбоносни, но въпреки това изключително интересни времена.
Бурни, защото се променяме (остаряваме) с всяка измината секунда.
Трагични, защото вместо да помъдряваме (както се предполага с възрастта) оскотяваме, превръщайки се в жалки твари.
Съдбоносни, защото трябва да се спрем, така повече не може.

И въпреки това - интересни времена, защото именно в такива екстремални условия се вижда, кой колко “чини”. Умишлено не употребявам думата “струва”, защото тя директно ни отвежда към “финикийските знаци”, които от своя страна са една от причините най-висшето създание – Човека, да се превърне в най-жестокото изчадие, пръкнало се някога на Земята.

И понеже написаното дотук звучи много общо и е констатация в планетарен мащаб, нека се обърнем към нашия си гьол, нашия двор, нашата улица – нашата Родина.

Никога, при наличието на някакъв проблем, не се започва със следствието от него. Нито в точните науки, нито във философията, нито в медицината, нито във военното изкуство, нито в културата и спорта, въпросното следствие не се поставя пред фундамента (т.е. причината). Още по-малко това е валидно за живота, като цяло. И в този ред на мисли, кои са причините, довели България и Българите до незавидното им днешно дередже?

Единственият ни шанс е да се посъветваме с мъдрата старица – историята. И ще бъдем най-големите глупци, ако не се вслушаме в нея. Защото тя е не само минало, но и настояще, и бъдеще.Защото “днес” е вчерашното “утре”. Къде е границата между тях? Тя е в самите нас. Иначе казано, днес трябва да помним и почитаме това, което е било вчера и да живеем така, че онези, които ще бъдат утре, да помнят и почитат нас.

Какво трябва да помним и почитаме от миналото си? Преди всичко, че сме Българи. Вярно е, че нашата нация е съставена от три етноса – българи, славяни и траки. Твърдят, че в впоследствие към тях са се присъединили и представители на много други племена и народности (един известен наш историк ги е изчислил на сто и един!). И, какво се получава? Че българската нация е съставена от сто и едно племена и народи плюс прабългари (интересно, защо “пра…”?), славяни и траки, т.е. от сто и четири съставни части. Презумпцията на подобно твърдение е, че се е получил един “тюрлюгювеч”, един “буламач”, зад който прозира факта, че ние, българите, сме нещо като нищо…Това е кощунство към паметта на нашите деди, опит за ликвидиране на националната ни идентичност, “китайска стена” пред позитивното ни бъдеще и престъпление от общ характер към историята.

Двата века византийско и петте столетия османско робство са заличили от народната памет голяма част от историческата истина. После, в по-ново време, от Запад на Изток минава “кафявата чума”, а от Изток на Запад – “болшевишката”. В продължение на много години историята се крои така, както шапкарят крои шапката – според големината на главата. Който плаща, той поръчва и музиката. Нищо ново под слънцето.

се унищожават едни етноси или нации и на тяхно място се създават други, несъществуващи дотогава. Истината обаче съществува в пространството и времето непроменена. Безброй документи събират прах в разни библиотеки, музеи и тайни хранилища. И те трябва да се търсят, а не няколко поколения българи да научават в часовете по история (и не само там), че Аспаруховите българи, които били “един файтон хора”, заварили тук океан от славяни и жалки остатъци от могъщите някога траки (последните, кой знае защо, се разглеждаха от червените историци като “идеологически безобидни”). Съвсем неслучайно на предводителя български е прикачена тюркската титла “хан”, вероятно за да може чувствата на бъдещите поколения към него да охладнеят и избледнеят, имайки предвид петвековното господство на поробителите-тюрки… Останала само сламката…Онази, за която се хваща удавникът. “Спасители” на България останали единствено славяните. Ето как българите произлезли от славяните, почти както и човекът произлязъл от маймуната. Аз пък винаги съм се питал, от кого е произлязла маймуната? И си отговарям – ето от такива плазмодии и дегенерати, които в средата на двайсти век, слезнали от баири и чукари, нахлупили каскети и със скъсани гащи яхнали властта на “най-справедливия обществен строй”, продали баща си и майка си в името на “Световния интернационал” и унищожили почти всичко ценно в собствения си народ.

За съжаление, това продължава да се случва и днес, единадесет години след като “най-справедливия обществен строй” си отиде (впрочем, дали наистина е така?). Загнездилият се в съзнанието и в манталитета ни “тюрлюгювеч”, ни кара все още да се хващаме за спасителната сламка.

Братята македонци, които са клонирани като нас, незнаейки за общия ни произход, ни призовават: “Бугари-татари! Бугари – во Азия!”. Да, българите идват от Азия, но покойният френски президент Франсоа Митеран казва за тях:

“Българите са едни от създателите на световната цивилизация”

Братя от Вардара – кръвта вода не става и скоро ще го разберете.

Екстремалните условия, в които живеем, унищожават човешките устои. Много лесно е за някой, загубил идентичността си, морала си, сърцето си – да убива, да краде, да унижава и се гаври с другите, смятайки ги за част от “тюрлюгювеча”, а не за свои братя.

От другата страна на Черно море, десетина народа се карат, кой от тях да се назове “българи”. А ние, българите, се срамуваме тъкмо от своя български корен.

Преди години казахският президент Назарбаев посети България и ни заяви, че говори езика на Аспаруховите българи. Ние, българите, твърдим, че говорим славянски език. Безспорно е, че ползваме славянската азбука, съставена при това от светите братя Кирил и Методий – българи по произход. Но в детайлите си нашият език е запазил много от езика на същите тези древни българи, за които спомена и Назарбаев, и тъкмо това определя неговата специфика.

Да, българската нация е създадена от три етноса – българи, славяни и траки. Но фундамента на тази благородна сплав, са били древните българи. Защото са донесли със себе си нещо, което другите не са притежавали в същата степен, а това е животворния дъх на Създателя, на Твореца. И са се ръководели от един единствен закон-заповед: “Аз имам чест и достойнство!”.

Ще ми се, от следващия брой да започна поредица от статии, посветени на древните българи. Кои и какви са били те. Откъде са дошли, как са живяли, каква е била философията им, техният светоглед. Отсега знам, че ще получа много упреци от някои академични историци, а и не само от тях. Ще ме обвинят в непрофесионализъм, в липса на доказателства, в предубеждение, а вероятно и в нещо по-лошо. Честно казано, това не ме притеснява. За мен е много по-важно, чрез нас самите, светът да разбере, че сме древен и достоен народ и заслужаваме адекватно отношение. А иначе, не всички доказателства са като ябълката на Нютон, да паднат от дървото и ни ударят по главата. Има българи които не седят под дървото, а търсят. А, който търси – намира.

Колкото до непрофесионализма, Херодот не е бил академичен историк, но е обявен за “баща на историята”. Уста майстор Кольо Фичето не е бил професионален строител, но сградите и мостовете, които е построил, още стоят. А пък един друг неакадемичен човек беше казал: “И все пак земята се върти!”.