Алтернативата е в политическия морал

В България вече никой не вярва на обещания. Това, на което хората ще повярват със сигурност обаче, е усещането на различен морален и чисто човешки авторитет

Ирина ВЕЛЕВА

С приближаването на изборите, постепенно започна да се подрежда и предизборната мозайка. Само на някои елементи от нея все още остава да намерят правилното си място и кампанията ще е готова за своя старт. Последен за изясняване като че ли остана въпросът, колко ще са реалните състезатели в поредната надпревара. От близо месец социолозите изградиха нова, в началото звучаща доста авангардно, но вече изглеждаща съвсем реална, хипотеза. Според нея балансьорското място на ДПС в парламентарния живот на страната ни за първи път може да бъде зает от

Нов политически субект

Някои предположения стигат дори и до по-конкретни прогнози предвиждайки на мястото на Доган да застане Цар Симеон ІІ. Според други наблюдатели обаче, това просто ще бъде нова политическа сила, задължително принадлежаща към дясното пространство, без значение дали ще е увенчана с царската благословия или не.

Така или иначе, след единадесет години политически плурализъм, повече от явно е, че българската политическа система вече започва да се еманципира от първоначалните родилни тенденции. И въпросът, кога ДПС ще загуби своята решаваща роля в определянето политиката на страната ни, вероятно ще намери своя отговор много по-скоро, отколкото това изглежда възможно в този момент.

Логична е мястото, което партията на Ахмед Доган вече освобождава, да бъде заето от някоя дясна организация с естествен и траен авторитет в обществото. В противен случай и нейната звезда ще огрее само за миг в политическото ни пространство, за да залези безславно в препълнената с подобни политически фарсове партийна история на България. А всички наблюдатели на обществения живот у нас са категорични, че приближаващата парламентарна кампания ще окаже решаващо въздействие върху писането на тази история. Много анализатори очакват предстоящите избори не само да разчупят господствалите до момента политически стереотипи, а и да положат началото на нови, но трайни, парламентарни тенденции.

Може би именно поради тази надежда и наблюдатели, и политици са съсредоточили цялото си очакване тъкмо в Личността на цар Симеон II.

Всъщност в нея съсредоточава дори повече от реално оправданите надежди на българското общество за по-бързо постигане на политическа зрялост. Защото избирателите не свързват Симеон ІІ с реализирането на конкретни политически идеи или осъществяването на управленски програми. Те просто му възлагат надеждите си за постигане на пълноценна и хармонична политическа среда. Не бива да се забравя обаче, че всяка житейска ситуация прави оправдаването на тези надежди в значителна степен проблематично. И еуфорията от включването на Царя в политическата игра в определен момент би могла да се трансформира в дълбока обществена драма.

Дали ще бъде преодоляна подобна възможност, зависи единствено и изцяло от зрелостта и куража на самите политически партньори, които Негово Величество вероятно ще си избере в близките дни, ако разбира се изобщо реши да си търси такива. Царската еуфория действително може да се превърне в ефективен политически потенциал, но само ако зад нея стоят пълноценни обществени идеи и зряло политическо мислене. Това именно трябва да бъдат основните принципи, на базата на които да се формира и една

Евентуална бъдеща коалиция около монарха

Всякакви други движещи начала за обединение

на различни партии, личности и организации прави твърде възможен обществения провал на (про)монархическата общност.

Не може да има никакво съмнение, че зад личността на Симеон ІІ, колкото и силно да нейното обаяние, не мога да се скрият евентуалните недостатъци на някои от потенциалните коалиционни партньори. И най-голямата грешка, която подобно обединение може да допусне, е, заради високия царски авторитет, да се отнесе с пренебрежение към политическите и морални недостатъци на част от съюзниците. Защото избирателите няма да бъдат заслепени чак дотам от блясъка на короната и ще различат “боклука”, дори и да им се поднася в царска кошница. В този смисъл, присъствието на Христо Бисеров и хората му например, със сигурност няма да бъде безкритично пропуснато от гласоподавателите.

Ако в момента българските граждани се отнасят с разбираема доза подозрителност към моралните качества на всички парламентарни и непарламентарни партии, то в отношението към групировката на доскорошния “сив кардинал” на СДС тези подозрения се превръщат в необоримо олицетворение на най-неетичната и нечиста страна на политиката. Независимо, дали имат или нямат своето реално основание тези обществени нагласи, Христо Бисеров и всички негови политически начинания са обречени да носят клеймото на дълбоката негативна морална оценка на избирателя. И тази тенденция едва ли би могла да се промени чувствително до парламентарните избори. Както Жорж Ганчев се възприемаше преди време като еталон на незрялост и безхаберно политиканстване, така бившият син главен секретар днес служи за мерило на непочтеност в съвременния ни политически живот. От тази гледна точка, всяко обвързване с него или негови начинания е обречено на сигурна обществена непопулярност. От което пряка печалба веднага ще се опитат да реализират двете най-големи партии - СДС и БСП, трупайки предизборни дивиденти върху разочарованието на избирателите от незрялото неведение на по-малките партии.

А точно в

Шанса да не се допусне такова разочарование

се крие и надеждата за по-висока политическа активност на българските граждани в предстоящата кампания. Двата политически мастодонта, обрамчени в тънките ореоли на мнимите си коалиционни партньори”, вече са сигурни, че са лишени от всякакви шансове за привличане на друг, освен най-твърдия си електорат. Поради тази причина надеждите на лидерите им за добри изборни резултати са насочени предимно към възможностите за намаляване на избирателната активност. И въпреки, че това пряко противоречи на истинските интереси на обществото, едва ли има аргументи, които да принудят сини и червени да променят тактиката си. Така че шансът на по-малките партии остава в собствените им ръце... и умове.

Вече достатъчно ясно се очертават някои от водещите тенденции в приближаващата предизборна кампания. За първи път, огромната част от избирателите ще търси алтернатива не в управлението или в политическите идеи, както е било до сега, а

алтернатива в

Политическия морал.

Трудностите на ежедневието, на личността, но и на цялото общество, вече се възприемат от хората, не като проблеми на прехода или на икономическата реформа, а като пряк резултат от липсата на всякаква етика и отговорност във водещите политически фигури. Точно тук е и големият шанс на по-малките партии. Тъй като сини и червени трудно биха могли да трансформират обществения си образ, партии като ВМРО имат прекрасната възможност да се докажат пред гражданите като морален коректив на досегашните управници на страната.

Много са причините, поради които избирателите, които ще се интересуват пряко от икономическите програми и управленските платформи на кандидат-депутатите, ще бъдат пренебрежимо малко. Една от тях е, че никой вече не вярва на обещания. Това, на което хората ще повярват със сигурност обаче е усещането за различен морален и чисто човешки авторитет. Задълбочилата се до непоносимост през изтеклите четири години отчужденост между управници и граждани, вече е отворила достатъчно обширно пространство в очакванията и надеждите на хората, което

Новите партии и техните кандидати

трябва да запълнят със съвсем различни политически образи.

Именно това влечение към морална алтернатива е и истинския мотив на множеството граждани да обръщат надеждите си към Царя. От тази гледна точка, всяко политическо сътрудничество със Симеон II действително изглежда много примамливо. От друга страна обаче, именно това определя и огромния риск от възможен бърз срив в авторитета му, при евентуално неудачно подбрани партньори, които да противоречат тъкмо на декларираното желание за нов политически морал.

От трета страна, новият морален облик винаги може да бъде изграден достатъчно убедително и авторитетно и извън една неубедителна, макар ицарска”, коалиция. Разбира се, всичко е въпрос единствено на ясни и категорични принципи и истинско желание.

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.3/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]