- Веднъж казахте, че единственото, което сме научили от историята е, че въобще не познаваме историята
...
- За съжаление, ако погледнем какво правят днешните политици, особено от позицията на един 88-годишен човек като мен, ще видим, че те действително нищо не са научили от историята. Аз самият съм в политиката още отпреди Втората световна война, преживях и студената война, която на практика бе Трета световна. И когато виждам, че и днес се допускат същите грешки, както в миналото, това ме обезкуражава. Историята се повтаря.
- Неведнъж сте заявявали, че християнските ценности са ни по-необходими сега, от когато и да било. Какво разбирате под това понятие, и кои от тези ценности са ни особено нужни днес?
- Най-важните християнски ценности са честността, верността и, не на последно място, любовта към ближния, които са подложени на ерозия от нашата бюрократична система. Необходимо е да се върнем към Църквата, да общуваме с Бога, и това е нужно не само на отделния индивид, но и на нацията като цяло.
- Какво могат да направят обикновените европейци за да възродят християнското лице на Европа?
- Трябва да се борим за да запазим вярата си, да поставим отново християнската концепция за света в основата на всичко. И нека използваме всяка възможност да говорим за това. Да не преставаме да разпръскваме семената на нашата вяра. Някои ще отидат на вятъра, но много ще пуснат корени и ползата от това ще е огромна.
- Много страни по света страдат от невероятна мизерия и са изправени пред безброй сложни проблеми
. Какво може да направи Обединена Европа за хората, живеещи извън границите и?
- Европа действително би могла да стане пример за преодоляване на мизерията. За съжаление обаче, ние се опитваме да изнасяме готови решения без да обръщаме достатъчно внимание на спецификата на проблемите. За разлика от нас китайците например, постигат много повече, помагайки в Африка, а турците
– реализирайки специални образователни програми за хората от бившите средноазиатски съветски републики.
- По време на нацизма, помогнахте на хиляди хора да напуснат Райха. Днес мнозина на Запад сравяват вашия съотечественик Йорг Хайдер с Хитлер. Смятате ли, че в Австрия действително съществува опасност от десен екстремизъм?
- Познавам Хайдер от много години и мога да заявя, че повечето от обвиненията срещу него просто не са верни. Аз, разбира се, се отнасям критично към отрицателната му позиция по въпроса за разширяването на ЕС. Но този човек съвсем не е антисемит, нито пък фашист или националсоциалист. Той е демократ и не мрази чужденците, макар че, заедно с много други европейски политици, се противопоставя на масовата незаконна имиграция, която залива Европа. В същото време обаче, той поддържа великолепни отношения със словенското малцинства в своята провинция Каринтия и е напълно открит към всички, говорещи различен език или принадлежащи към друга етническа група.
- Вие сте преживял две световни войни, както и всевъзможни политически сътресения. Като виждате, как се развива ситуацията на Балканите, вярвате ли, че европейците действително са си направили някакви изводи от собствения си ужасен опит през ХХ-ти век. Или съществува опасността нашите деца и внуци да повторят същите грешки?
- Страхувам се, че не мога да ви дам оптимистичен отговор на този въпрос. Чрез образованието, което получават днешните млади хора, им се налагат очевидно погрешни интерпретации на събитията от миналото. Зад гърба си имам дълъг живот и, когато понякога включа телевизора (нещо, което правя рядко, поради липсата на време
), оставам смаян, как се описват неща, в които и аз самият съм участвал. Ние действително трябва много сериозна да се вгледаме в миналото си. Иначе днешните млади хора, ръководейки се от погрешната си представа за същото това минало, могат да направят и погрешен избор за бъдещето.
Истинският демагог обикновено е човек, който държи огледалото на онзи, който управлява. Така че решението на проблема е в това да се откажем да се вглеждаме в огледалото на историята под определен, изгоден за самите нас, ъгъл, а да погледнем истината в очите.
- Смятате ли, че по-тясното сътрудничество между източневропейските държави, би ускорило интеграцията им в ЕС?
- Разбира се. Аз напълно подкрепям това сътрудничество, защото базирайки се на него, източноевропейците ще придобият по-голяма тежест в преговорите за присъединяване към Съюза. Но не трябва да подценяваме и отговорността на правителствата на страните-членки в тези преговори. Тя е особено голяма днес, защото те все още не са извършили онези реформи, от които ЕС се нуждае за да се разшири на Изток. И, струва ми се, те прекалено много се съобразяват с чисто регионалните или тяснопартийните си интереси. Трябва най-накрая да осъзнаем, че ЕС не е само икономическа или дори политическа организация, а преди всичко организация за сигурност. И всички ние се нуждаем от тази сигурност. Защото повечето разрушения през изминалите векове се дължаха на войни – независимо дали граждански или между отделни държави. Така че основната ни цел трябва да бъдат мирът и сигурността вътре в ЕС.
- Някои твърдят, че ЕС формира собствена система за сигурност която да балансира досегашната му зависимост от НАТО, особено в случаи на ескалиращи конфликти…
- Този проблем има чисто практически измерения. И, ако това е най-доборото решение, аз го подкрепям. Аз съм убеден привърженик на европейската отбрана. НАТО беше много полезна за нас и ни осигури безопасност в особено трудно време. Днес това е единственият истински военен блок. Но едва ли ще остане такъв и в бъдеще, защото това не е европейска организация. Ние трябва да създадем чисто европейска организация за сигурност и след това да сключим споразумение със САЩ. Между другото, американците също се стремят към собствена организация за сигурност и НАФТА (Северноамериканският договор за свободна търговия
) вероятно ще се трансформира в такава. Това ще са две от бъдещите съставни части на една наистина световна организация за сигурност.
- Вие сте роден в сянката на императорския трон. Вярвате ли, че един ден Вашите синове или внуци отново ще бъдат австрийски императори?
- Не бих дръзнал да правя прогнози за това. Най-важното е онези, които идват след мен, да поставят над всичко идеята да служат на своя народ, да продължат да защитават духа и традиционните ценности на Европа.
- Кой от предшествениците Ви е оказал най-голямо влияние върху Вас?
- Много от тях биха могли да ми служат за пример. Разбира се, Карл V е един от тях, но за мен лично особено значим е император Фридрих ІІІ, макар че историята не му отделя много място. Това, което ме впечатлява в него е, на първо място, безкрайното търпение, а на второ
– способността му да разсъждава в граници, далеч надхвърлящи тогавашната епоха, да вижда в бъдещето, притежавайки вътрешната морална сила да жертва личния си успех в името на идеи, които ще дадат плодове едва в по-отдалеченото бъдеще.
- Имате седем деца и деветнайсет внуци. Ако Ви попитам, как можете да обърнете едно дете с лице към християнската вяра, какво бихте отговорили?
- Опирайки се на собствения си опит, бих казал, че в този случай голите проповеди не са от особена полза. Начинът на живот в семейството и, не на последно място, личният пример, са тези, които формират едно дете. Няма нищо по-опасно от това, да саществува пропаст между онова, което родителят каква
, и което върши. Мисля, че възпитанието на децата опира повече до възпитанието на родителите.
Иска ми се, да окуража читателите на Вашето списание, повече да се опират на своята християнска вяра в бъдеще. Необходима ни е повече вяра в Бога, каквато, за съжаление, все повече липсва в наше време. Трябва да сме готови да защитаваме онова, което смятаме за правилно, дори ако в конкретния момент няма надежда да успеем да го наложим. Покойният ми уважаван колега от Европейския парламент д-р Хайнрих Айгнер веднъж ми каза, нещо, което има голямо значение за мен: “Всеки европееец, който не вярва в чудеса, просто не е реалист”. Струва си да го имаме предвид.