Недоволството от крайния либерализъм на управляващите дава шансове на новата националистическа десница

Кой ще бъде полският Хайдер? С приближаването на парламентарните избори през 2001 този, на пръв поглед странен, въпрос си задават все повече поляци. Впрочем, той възникна още в навечерието на кандидат-президентската надпревара през миналата година. Според авторитетния политически коментатор Богуслав Мазур, проблемите (породени от ултралибералната политика на вече няколко поредни правителства), с които се сблъсква днес полското общество, пораждат нарастващо недоволство, давайки шанс за пробив на неколцина “силно напомнящи австриеца Йорг Хайдер десни популисти”. В случая Мазур визира запасния генерал Тадеуш Вилецки, скандалния селски лидер Анджей Леппер и депутата от Сейма Ян Лопушански, смятан за идеолог на десния католически интегрализъм в Полша.

55-годишният Вилецки, през 1992-1997, беше началник на полския Генерален щаб. Възторжен поклоник на Юзеф Пилсудски (както и на Пиночет), след пенсионирането си той се хвърли в политиката, създавайки формацията “Полски фронт”. Според генерала, от 1989 насам в Полша господства неолиберализмът, който (също както и комунизмът) се опитва да изгради утопичното “глобално общество” и е враждебно настроен към съхраняването на независимите национални държави. Обвинявайки посткомунистическите полски правителства, че са продали на безценица значителна част от националното имущество, Вилецки лансира идеята за “пазарна икономика, в която държавата съхранява контрола си върху стратегическите отрасли”, предлага радикални мерки за съкращаване на безработицата, протекционистка политика спрямо полския производител, защитаваща го от нелоялната конкуренция на чуждите стоки (и, в частност, на тези от ЕС) и, не на последно място, драконовски мерки срещу престъпността (включително въвеждане на смъртно наказание за особено жестоки убийства, финансови машинации в особено големи размери и държавна измяна). Подобно на австриеца Хайдер, Вилецки набляга на укрепването на пряката демокрация и се обявява за провеждане на парламентарните избори само по едномандатни райони и отмяна на “мошеническите” партийни списъци. Призовавайки за изграждането на мощна дясна формация с “национално-католическа” насоченост, генералът не крие опасенията си във връзка с възможните последици за полската икономика от интеграцията на страната в ЕС. Интересно е, че като алтернатива на Съюза, Вилецки лансира членството на Полша в Северноамериканската зона за свободна търговия, вероятно разчитайки, че укрепването на връзките със САЩ може да гарантира страната от “попълзновенията на Русия и Германия”. Което обаче не му пречи да е сред най-яростните противници на “американизацията” на полската национална култура.

За разлика от генерала, вторият претендент за ролята на “полския Хайдер” Анджей Леппер се ползва със скандална известност (в средата на март неколцина бивши съратници публично го обвиниха във “финансови машинации). Днес той оглавява съюзът “Самоотбрана”, привличащ гласовете предимно от селата и малките градове. Според Леппер, нито левите, нито десните са в състояние да решат икономическите и обществени проблеми на Полша, ако “не се откажат от изповядвания от тях космополитизъм и нов интернационализъм”. Обявявайки война на “сатанинския либерализъм”, той смята, че обществената система трябва да еволюира в посока към “материалната демокрация”, т.е. към “демокрация за всички поляци, независимо от общественото им положение”. На президентските избори за Леппер гласуваха почти 4% от поляците (т.е. почти четири пъти повече, отколкото за Лех Валенса!).

Ян Лопушански е отдавна в политиката и изповядва достатъчно ясни идеи. Той е на 46 години и е роден в Гданск. В миналото бе сред най-изявените активисти на “Солидарност”, по-късно бе особено близък с Лех Валенса, а през последните години укрепва връзките си с Католическата църква и в частност с кръга около Радио “Мария” на отец Ридзик. В последния Сейм Лопушански влезе като депутат на управляващата партия“Изборна акция Солидарност”, но по-късно напусна парламентарната и група и заедно с неколцина депутати от консервативната десница формира собствена под името “Порозуменье Полске”. Според него конкретните проблеми, с които се сблъсква днес националната икономика се дължат както на “неразумния либерализъм”, така и на “пълната безкритичност и прибързаност”, проявени при интеграцията на страната в НАТО и преговорите за присъединяването и към ЕС. Обявявайки се за “национална алтернатива” на корумпирания политически модел, Лопушански подкрепя запазването на смесена собственост в икономиката – частна и държавна и квалифицира глобализацията като “нов тоталитаризъм”. Какви са реалните възможности на тези “кандидати за ролята на полския Хайдер” (впрочем, към тях вероятно трябва да прибавим и лидерът на бързо прогресиращата Уния за реална политика Януш Корвин-Микке) ще покажат наближаващите избори. Във всеки случай, ясно е, че “новият тип” политици, диктуващи модата в Западна Европа, са на път да го направят и в източната половина на континента.