Безработицата е истински бич за ромите. В районите с концентрирано ромско население, без работа са почти 100% от тях. В останалите региони този процент се движи между 70 и 85%. Причините за

Наред с това, ниската степен на образование и професионална квалификация също допринесоха за оставането на ромите отвъд борда. От работещите близо 20% от трудоспособното ромско население, по-малко от една пета работят по трудови договори, три пъти повече се трудят без всякакъв договор (т.е. без социални и здравни застраховки), а около една пета имат “собствен бизнес”, който в общи линии е или полузаконен или направо незаконен.

Разбира се, не са редки случаите на проява на предубеждения (последните съвсем не възникват случайно) спрямо ромите от страна на служители в Бюрата на труда, на общините, както и от работодалени, поставящи всевъзможни, а нерядко и ненужни изисквания за притежаван ценз или други формални условия, непозволяващи на ромите да заемат определени вакантни длъжности или пък да повишат квалификацията си.

Напоследък, с обезбългаряването на една част от селата се забелязва тенденцията роми да изкупуват на безценица опустелите жилища, или пък просто да ги заграбват, настанявайки се в тях без всякакво правно основание. Изменяйки по този начин структурата на населението във въпросните селища (явлението е най-масово в Северозападна България) и извършвайки редица кражби, побоища и дори убийства, те създават предпоставки за етническо напрежение и конфликти с местнота българско население.

Социалното осигуряване на ромите в общините все повече се превръща във фактор, който заплашва да взриви етническия мир в тях. Сред причините за това са:

• липсата на ясни и точни критерии, както и на прецизност в подхода при определяне кръга на нуждаещите се от социално подпомагане роми;
• нередовно изплащане парите на безработните, детските надбавки и средствата за социално подпомагане;
• липсата на достатъчно възможности (а също и на желание) у служителите в държавните и общински органи за директно и индиректно подпомагане на ромите.

Най-много са осъдените роми за кражби. Разбира се, подобен род престъпления са в нарушение на обществените норми и предизвикват справедливото възмущение на обществото. Все пак, трябва да се има предвид, че кражбите при ромите са (до известна степен) социално и икономически обусловени. Което не може да бъде оправдание, макар че в някои случаи става въпрос за кражби за оцеляване, за разлика от кражбите на милиони левове, извършени от хора, които най-често така и остават ненаказани.

Представителството на ромите в Народното събрание, като депутати на различни политически партии, е повече от слабо – през 1997 в Парламента влязоха само двама роми: Цветелин Кънчев и Асен Христов, като и двамата станаха герои на бурни обществени скандали.

На 22 април 1999 правителството прие специална Програма за работа с ромите, в която е прадвидено решаването на такива значими въпроси като: защита на ромите от дискриминация, трудова заетост и социално подпомагане, оземляване, решаване на въпросите на образованието и т.н. Звучи наистина добре, само дето въпросната програма въобще не бе финансово осигурена. Средства за нея липсват както в бюджета на страната за 2000-та, така и в този за 2001 година.

Наистина, с наближаването на изборите, управляващите усилено започнаха да назначават роми в различни министерства, ведомства и агенции. Такива има вече в Министерския съвет – двама експерти, по един в Министерството на културата и Министерството на образованието, общо трима в областните управи, както и 23 координатори в общините, което обаче по-скоро говори за чисто пропагандна акция.

Извън контрола на обществото остават проектите на чуждестранните организации и фондации за целево подпомагане на ромите. Затова и по-голямата част от въпросните помощи (храни, пари или лекарства) много трудно достигат до тези, за които всъщност са предназначени.

Според нас, вече е назрял въпросът за приемането на закон за закрила на етническите общности у нас, в който ясно и точно да се формулират норми за спазване на индивидуалните права на българските граждани от турски, ромски и друг произход, както и за предпазването им от прояви на етническа или расова дискриминация. Норми, които в същото време да гарантират единството и еднонационалния характер на българската държава, както и невъзможността да се използват искания за някакви колективни права на общностите в противовес на държавата и обществото.

от гледна точка на Европейската рамкова конвенция за защита на националните малцинства, според нас, следва да се разбира по следния начин: от една страна да се поощрява спецификата на ромите като бит, култура и начин на живот, без да се робува на унификацията, но от друга страна тези хора трябва да бъдат всячески поощрявани да се “отворят” и възприемат ценностната система на българското общество, както и на Европейската общност, т.е. да се доближат максимално до европейския тип ценностна система.

Истинската реализация на ромите в политическата и обществена сфери не може да се осъществи (както някои се опитват да наложат днес) чрез пръкналите се повече от 23 “ромски” политически партии, десетките организации с неясен характер или над 400-те ромски фондации, в които прозират най-различни групови или лични интереси. Да не говорим, че дейността на повечето от въпросните “партии” е в очевидно нарушение на чл.11 на Българската конституция.