Борис СИРМАНОВ^*

почнаха да ни задушават все повече, ставайки непоносими. Ситуацията се влошаваше допълнително от демагогията и партизанщината, изкуствено насаждани от ония, които имаха дълга да спасяват.

Ето защо отправяме апел към българския народ, призовавайки всички към енергична и дружна работа за да се отстрани хаосът във волята, мислите, желанията и чувствата, тъй като добре уредената държава не търпи нито хаоса, нито безредието. Апелираме към възвръщането на онова взаимно доверие, което сплотява всички, давайки сила, кураж и устрем. Липсата на такова доверие докарва разложението и самоунищожението.

Призоваваме всички да се преизпълнят с онова истинско родолюбие, което по време на война прави от войника самоотвержен защитник на Отечеството, което създава героите, а в мирно време кара всеки доброволно да бъде готов за жертви. Родолюбие, даващо ни кураж да не се отчайваме или поддаваме на зловредни влияния и противодържавни учения. Това родолюбие би дало възможност нашата малка, но хубава България, тъй надарена с всичко от природата, да я наредим като разкошна градина, без плевели и бурени. Без гладни, безработни и недоволни. Нужно е само да се намерят опитните, смели и неуморни градинари – ръководители и много здрави работни ръце (на целия народ), които да творят и създават. Опитни и смели ръководители, защото, както и в най-нисшия организъм, така още повече в държавата, която е изключително сложен организъм, трябва да има една воля, направляваща живота на целия народ. Воля, която при това да е планомерна и логична, защото поема цялата отговорност за правилното развитие, напредък и усъвършенстване на нацията.

Това истинско родолюбие изключва мисълта, че държавата е длъжна на всички и за всичко, а още в крехките детски души насажда съзнанието, че държавата е наша, както е наш собствения ни дом. И само ако на този общ дом е добре, може да е добре и на нас лично. В тази любов към общия дом – Държавата, се съдържа истинското родолюбие. Тази любов е магическият лост, който прави народите силни и велики. Има ли я – всички временни малки и големи беди ще се преодолеят. Изгасне ли – всичко е свършено!

Само при такова родолюбие нашите управници, обичайки народа си, могат да станат истински градинари в нашата хубава градина. Подчертавам, “обичайки народа си”, защото управник, който не обича е просто тиранин, а не човек готов да се жертва за нацията. Само такива управници издигат авторитета на държавната власт, за да царува законност, справедливост, ред и грижи, еднакви за всички, а не само за партизани и близки. И само при наличието на такова родолюбие, партийните водачи ще се опомнят, ще видят пакостите, които нанесе на нацията партизанщината и ще и подадат ръка. Само при това родолюбие нашата интелигенция най-сетне ще схване своето назначение като се приближи до народа и с примера си стане истински негов ръководител към добро, труд, дисциплина и съзнание за дълг. Само преизпълнени с това родолюбие, семейство, учител и църква ще могат да изпълнят дълга си – да създадат и възпитат достойни граждани на България. Само това родолюбие ще накара чиновника да бъде честен, работлив и акуратен и всякога да помни, че е назначен да служи на народа си, а не обратното. Само при това родолюбие, най-после народът ще се отдаде на ползотворна работа, ще се отврати и презре бунтарите, болшевизираните и служещите на чужди интереси. Отличителната черта на истински културните народи е напрегнатата дейност. Само работата, а не бездействието и службогонството, ще спаси държавата.

Ако умирающа Турция можа да намери сили и се възроди, нима у героичния български народ, настанен на чудна земя, я няма амбицията да стане здрав и силен? Нима този народ не може да възроди оная доблест и героизъм, каквито показаха опълченците на Шипка, или юнаците при Сливница, Одрин, Булаир, Македония? Нима са погребани завинаги порядъчността, акуратността и взаимното доверие, каквито притежаваха нашите деди и бащи, треперещи над народните интереси? Нима я няма вече онази любов към ближния и оня кураж, които направиха българското слово да не онемее, българското име да не изчезне и българската държава да се възроди? Ще продължим ли да тикаме държавата си към пропаст, или всички ще се напънем и ще я издърпаме оттам веднъж завинаги?

Да се преизпълним всички от силен дух и високо национално чувство. Трябва здраво да се пипа и честно да се работи – с чисти ръце и при пълна прозрачност. И нека молитвата ни бъде: “Българин съм, обичам България и ще работя през целия си живот за свободата и обединението на моя народ. Боже, помогни ми!”