Структуроопределящият характер на енергийната дейност превръща енергетиката в "движещ мотор" на националната икономика. Като нейна база тя въздейства пряко върху развитието й, гарантирайки нейното ритмично функциониране. Затова всяко дестабилизиране в енергийната сфера може да доведе до сериозни нарушения по цялата верига на възпроизводствения процес.

Това налага разработване на

за развитие. Непрекъснатото и качествено снабдяване с енергия на стопанството и населението на основата на местни и вносни енергосуровини е една от основните цели на регионалната стратегия. Нейни задачи са и развитието на изградената материално-техническа база и на националния научно-технически потенциал.

Предвид необходимостта от икономическо и по-ефективно използване на енергията, енергийната политика на страната ни, а и на страните от Балканския регион, би трябвало да се базира на следните основни направления:

- Ускоряване на научно-техническия прогрес чрез: въвеждане на мощности и технологически процеси с малък относителен разход на енергия; въвеждане на техника и на технологии, предвиждащи взаимозаменяемост и икономично използване на енергийните ресурси; разработване и внедряване на нови енергоизточници и др.

- Издигане разхода на енергия като основен показател за всички машини, съоръжения и стоки на пазара и като един от най-важните показатели за конкурентноспособност.

- Премахване разточителното и неоправдано разходване на енергийни ресурси с рязко намаляване използването на течни горива.

- Осъществяване на структурни изменения на всички етапи от производството и потреблението.

- Разработване на неефективни засега находища и повишаване степента на извлекаемостта им и др.

Придържането към тези направления е особено наложително за България и страните от Балканския регион, изпитващи остра нужда от преустройство на топливно-енергийните си комплекси не само по икономически и екологични причини, но и за да повишат степента на енергоснабдяването си. Тази сигурност е силно застрашена от едностранчивата им нагласа към доставчиците на нефт, природен газ и въглища. Ако доскоро енергията беше твърде евтина (плащанията по вноса от Русия бяха на базата на преводните рубли, което представляваше скрито дотиране, а потребителските цени бяха задържани на изкуствено ниско равнище, довело до крайно неефективно използване на енергийните източници), то с преминаването към доларово разплащане в търговията си балканските страни изпитаха остър енергиен шок. Импортните цени на енергийните източници скокообразно се приспособиха към равнището на световните пазари, което едновременно с повишаването цените на нефта, заради кризата в Персийския залив, доведе до неколкократен ценови скок.

Енергоразпиляващото производство и потребление в затворения кръг на бившия СИВ налагаше и екстензивно развитие на енергопроизводството - въвеждане по възходяща спирала на нови мощности без оглед на реалната икономическа изгода и отраженията върху околната среда. Което пък стимулираше ведомствени и корпоративни интереси. При ниската себестойност на електроенергията бюджетните субсидии поощряваха необосновани инвестиции.

Това предизвика предприемането на конкретни мерки за осъществяване на нова енергийна стратегия, като:

- реформирането на цените и тарифите при запазване на ефективно държавно регулиране;

- поетапно преструктуриране на енергетиката чрез децентрализация и постепенно пристъпване към частична приватизация;

- рационализация на управлението на парични потоци в търговските дружества.

Причините, породили

са от политически, икономически и социален характер. Най-общо те се изразяват в следното:

В обществото все повече се налага възприемането на енергетиката като електропроизводство, т.е. тя се отъждествява с една от производствените си подсистеми. Така обаче, въпросът за обезпечаване на електропроизводството с енергосуровини стана вторичен и все по-често убягваше от вниманието на потребителя. Което натрупа отрицателни дивиденти предвид факта, че страната ни осигурява около 70% от енергопотребностите си от чужбина. Ниското качество и ограниченото количество на собствените суровини в общи линии предопредели структурата на електропроизводствените мощности и големия относителен дял на ядрената енергетика.

По отношение на обезпечеността с нефт, България има неблагоприятна позиция на Балканите. Страната ни задоволява сама около 1% от потребностите си с нефт и газ. Макар че сегашното ни икономическо състояние не дава възможност за самостоятелни задълбочени проучвания, изследвания и усвоявания на националните ресурси, перспективите не са обнадеждаващи. Настъпилият регресивен процес в проучвателните дейности след 1994 е индикация за дезангажираност на държавата ни в тази посока. Докато в развитите страни тези разработки представляват неразделна част от програмите за националната им сигурност, при нас липсва подобна обвързаност. Което ни прави пасивни участници както при разрешаването на петролните проблеми в региона, така и на свързаните с тях геополитически въпроси в района на Балканите.

"Валоризацията" на геополитическото и средищногеографското ни положение в региона може да се постигне както в посока на отдаване на земи за трасета на магистрални тръбопроводи, така и чрез активизиране на двустраннните и междурегионалните балкански контакти в енергийната област. Не се наемам да твърдя кой от двата проекта: проруският "Бургас - Александрополис" или проамериканският - "Бургас - Вльора" (АМБО) е приоритетен за България, тъй като всеки има своите предимства. Но смея да кажа, че те трябва да бъдат разглеждани през призмата на националния ни интерес и в общоевропейския контекст. Защото възможност за тяхната реализация има, ако добивът на суров нефт в Каспийския регион стигне предполагаемата цифра от 150 млн.т годишно и към тях се добавят още 100 млн. т от Русия. Не е сигурно обаче, че цялото добивано количество ще бъде насочено към Европа. Като големи консуматори в Азия се очертават Китай и Пакистан. От самото начало на работата по проекта Бургас - Александропулис стои въпросът, дали Русия е в състояние да осигури минималното количество от 15 млн. т суров нефт годишно. В противен случай изграждането на нефтопровода е нерентабилно. Не е без значение и фактът, къде ще функционира нефтопреработвателния комбинат - на входа на трасето, какъвто несъмнено е нашият интерес, или на изхода, при Александропулис, за което настоява гръцката страна.

Въпросът с реализацията на проекта АМБО (Бургас - Вльора) освен технологически и стопански, за нас има своя геополитически аспект. Би следвало да го разглеждаме като съставна част от транспортен коридор, включващ още ж.п. и шосейно трасе. До голяма степен той е контрапункт на поддържания и от западноевропейски среди “православен” транспортен коридор, свързващ Белград със Скопие и Солун по долините на Морава и Вардар.

Събитията в Косово, обаче, постепенно превръщат сръбско-македонската граница във фикция. Едва ли подлежи на съмнение, че в недалечно бъдеще Македония ще бъде плътно покрита от север с албанска държавна или парадържавна граница. От това ще следва сериозно отслабване на сръбското влияние в Македония, което би ни донесло определени бонуси в надпреварата за прокарване и капитализиране на инфраструктурните ни проекти.

Твърде интересни от стопанска и политикогеографска гледна точка са

До известна степен те се градят върху принципа на политическия блъф. Появата на енергиен проблем у едната страна веднага активизира интересите на другата. В стопанско-исторически аспект примерите са много. Тук само ще припомня прословутата румънска еднодневна визита в Истанбул в края на февруари и за отправената оферта към южната ни съседка за участие в изграждането на АЕЦ "Черна вода" от Адриан Настасе, автор на прословутата фраза "Единственият приятел на Румъния, измежду съседите и, е Черно море."

Въпреки предприетите съвместни действия за активизиране на българо-

румънските енергийни връзки, съществуват и ред затормозяващи интеграционния процес фактори. По-важните са:

- Недоразвитост на инфраструктурата в придунавската част на двете страни. Междудържавната електропреносна линия Крайова - Бойчиновци е единствената пряка линия за обмен на електроенергия.Преките транспортни връзки са затруднени от липсата на мостове над Дунав. Изграждането им няма само локално значение. Те ще активизират стопанската дейност между двете страни, тъй като ще се впишат в транспортната система на цяла Европа и ще предизвикат верижно доусъвършенстване (или ново изграждане) на транспортни отсечки, формиращи меридионални транспортни коридори на Балканите. В този смисъл е вероятно пренасочването на енергийните потоци в Румъния в меридионално направление, с което ще се промени относителният дял на ж.п. участъците в превоза на енергийни и други товари.

• Енергийният дефицит на придунавските регионални единици в България и Румъния. Той предполага предприемането на съвместни действия за подобряване на електроенергийните им баланси. Които са свързани с оптимално използване водите на Дунав за хидротехнически и хидроенергийни нужди. Влиянието на подобни съоръжения върху социално-икономическото развитие на двете страни не може да се разглежда само на регионално ниво. Дунав притежава своя транспортна динамика, която в много случаи се ругилира не само от технически мероприятия, но и от конюнктурни явления, засягащи междудържавните отношения. В този смисъл е подчертана

за целесъобразното използване на реката и предприемането на такива мерки, които не биха били в противоречие с икономическите и екологичните интереси на страните.

Проблемите на румънската АЕЦ, замислена всъщност за да се "покриват" собствените нужди от електроенергия на страната, са предизвикали и вниманието на букурещкия седмичник "Експрес". В него се отбелязва "загрижеността на румънското правителство от острата конкуренция" в областта на атомната енергетика в района. В радиус от 1000 км работят споменатите АЕЦ и "спекулирайки с техническите трудности", според "Льо Монд", правителството оказва все по-силен натиск за закриване на ядрените централи руски модел, намиращи се около Румъния.

Успоредно с това се водят проучвания за локализиране на атомни централи в района на Пятра Нямц, Молдова, с руско оборудване и в Трансилвания, със западно оборудване. Опростенчески, това ще рече България да предприеме проучване за изграждане на ядрени мощности в района на Кърджали, с гръцко оборудване, и на Благоевград - със сръбско.

Позволих си сравнително дългото отклонение в посока на българо-румънските енергийни отношения за да припомня още веднъж, че създаването на ефективна

е възможно само в контекста на регионалната балканска енергийна стратегия. Защото енергетиката, в сравнение с всички останали стопански дейности, се отличава с най-голяма географичност. Което по дефиниция ще рече описание, т.е. опознаване на земята. И за което, надявам се, не е необходимо да отидем чак в Япония като уважавания от всички нас проф. Марко Семов, за да можем, описвайки каква е тя, да отговорим на въпроса - каква България не е.