В България депутатите не се чувстват обременени от отговорност пред никого. Катаклизмите в парламентарната група на НДСВ го доказват за пореден път. Най-тъжното е, че каквото и да натворят народните избраници, все е в името на избирателите. От правна гледна точка обаче избирателите нямат механизми за контрол над своите представители. Оказва се, че според българската Конституция депутатите нито са длъжни да се грижат за интересите на хората, които се ги изпратили в Парламента, нито могат да бъдат отзовани от там. По Конституция депутатите работят за целия народ, но в нашия случай не се грижат нито за района, нито за народа си, а само за някакви техни си интереси, без да се съобразяват с нищо. Няма и законов начин да бъдат заставени да подадат оставки. Дори когато е публична тайна, че са влезли в Народното Събрание на нечий чужд гръб. Премиерът ни бе последния, който го разбра.

В българската политическа система оставките висят в

които са още по-неясни при отсъствието на религиозно съзнание. Либералната държава отрича морала като управленска категория. Той има стойност само в консервативна политическа система. Липсата и се замества от всякакви екзотични идеи без реално приложение. Емил Кошлуков например, предлага вкарване в избирателната система на преференциални листи и зачеркване на имена. Преди изборите пък имаше идея за предварително депозирани оставки. Александър Стамболийски я е прилагал през 1923, но и тя не го е спасила.

Ако действително искаме повишаване на отговорността от българските политици, не можем да не оценим мажоритарната избирателна система. Защото единствено тя предлага нормален механизъм за отзоваване. Който е много прост. Ако за отзоваването са събрани определен брой подписи на избиратели, например 10 % от записаните в районните избирателни списъци, се организира повторен избор. Събирането на подписи и преоценката на депутата дава повод да се обединяват за обща кауза избирателите от един район. Подписката носи и липсващото на днешната българската демокрация чувство за общност. Всъщност, това си е така бленуваното допитване до народа, от което толкова упорито бягат родните политици, въпреки че е разрешено от конституцията. Ако пък народът ни наистина не е узрял да си дава мнението на референдуми, както се твърди, защо тогава въобще го карат да гласува?

Наред с принципа за отзоваване, мажоритарната система има и други предимства. Имената на конкуриращите се кандидати могат да се съберат на обща бюлетина. Подреждат се по жребий и срещу тях дори не трябва да пише, от коя партия са предложени. Избирателят сам отбелязва предпочитаното име. Видно е, че акцентът пада върху грамотните избиратели и известните и уважавани кандидати, каквито и да са критиките към тях. Ще има и обвинения, че депутатите гледат повече района си, а не общите проблеми, но нима не е крайно време някой да направи нещо, макар и малко, за хората по места.

Общата бюлетина (особено ако е едноцветна) поевтинява изборите. Те стават още по-евтини, ако се направят без втори тур. Ако пък се намали и броят на депутатите, още по-добре. Те и без това не ходят на заседания в Парламента. За всичко това се иска промяна на Конституцията, но нали и без това ще я променяме заради ЕС. И, ако се променя нещо заради европейците, защо от това да не спечелят многострадалните българи.

Историческата справка показва, че “строителите на съвременна България” са избирани по

И макар че често биват обвинявани в “сопаджийство”, никой не може да отрече, че тогава в Народното ни събрание са влизали отговорни личности. Създали средата за българското икономическо чудо в началото на ХХ век. По късно, при безпартийният режим на Борис III, мажоритарната система не ограничава личностите и логично уж верните на правителството депутати от мнозинството се обявяват против жертването на българските евреи.

Либералните апологети твърдят, че пропорционалната система подпомага влизането на експерти в парламента. Само че не е нужно те непременно да са народни представители. Мястото им е по-скоро в депутатските екипи. А и се видя, що за “експерти” влизаха досега в Народното събрание.

Между другото, и в седемте най-развити държави - САЩ, Великобритания, Канада, Япония, Франция, Германия и Италия, напълно или частично, се прилага мажоритарната система. Там, както е известно, отговорността пред избирателите е на доста по-голяма почит.

Всичко това обяснява, защо в България се чуват все повече гласове в полза на мажоритарна система. Тя не може да замести липсващите консервативни ценности, но поне ще тушира донякъде отсъствието им. Само промяна в системата на гласуване в България ще доведе до издигане на отговорността. Иначе избирателната активност ще става все по-ниска, и ще води до разпад на политическата система, след което, по правило, винаги следва взрив.