Струва ми се, че убедените проповедници на тъй наречената “политическа коректност” и на мултикултурализма съвсем съзнателно целят разрушаването на Америка. Яростните феминистки, голяма част от водачите на черните американци, либералните интелектуалци, доминиращи в образователната ни система, както и все по-активните напоследък хомосексуални лобита като че ли са се обединили, опитвайки се да ни превърнат в нация, в която всяка група ненавижда останалите.

Вместо искрено да работят за постигането на расова хармония, чернокожи лидери като Джеси Джексън, на практика, правят и невъзможното за да ни внушат, че всички бели мразят чернокожите, което очевидно трябва да оправдае и омразата на последните към всички бели. Либерални юристи, емблематична фигура сред които е бившата първа дама Хилари Клинтън, работят за да откъснат децата от техните семейства, внушавайки им необходимостта “да се противопоставят на родителите си, отстоявайки своята идентичност” и настоявайки да се разреши на непълнолетните американки да правят аборти, без знанието на родителите си.

Изтъкнати леви и либерални интелектуалци съвсем сериозно се опитват да ни внушат, че няма никаква разлика между мъжа и жената, окуражавайки безразборния секс, който според тях е всичко друго, но не и начин за продължаване на рода. “Старомодните” представи за мъжкото кавалерство и женската скромност отдавна са сринати със земята и днес немалко американки биха приели като кръвна обида опита на някой мъж да им подаде ръка, помагайки им да слязат от автобуса.

Хомосексуалните лобита пък се опитват да наложат отклоненията си като нещо нормално, настоявайки да се внушава на децата в училище, че хомосексуализмът бил “обичайна практика”.

Поради неконтролируемата масова нелегална имиграция Америка вече се е превърнала в

в който днес се говорят над 350 различни езика. Някога американското общество успешно асимилираше имигрантите, които макар и да съхраняваха елементи от предишната си култура, се превръщаха в стопроцентови американци, приемайки искрено американските ценности. Днес в САЩ доминира мултикултурализмът, който е точно противоположното на интеграцията и асимилацията. Навремето ни наричаха “котел за претопяване на нациите”, днес това отдавна вече не е така.

Американските учебници бяха пренаписани, като ударението днес се поставя тъкмо върху културните различия между отделните групи в обществото и се отхвърлят идеите на “бащите-основатели”, върху които се крепи и самото ни общество. Стигна се дотам да се смята, че един бял професор не може успешно да обучава чернокожи студенти, понеже е неспособен да разбере “черната култура”. Но нима подобно твърдение не е проява на расизъм, също както и въведените в университетите и държавните учреждения “квоти” за различните расови или етнически “групи”?

В края на краищата, докарахме я дотам, че днес единствената “малцинствена група” в Америка, която не разполага с някакви специални привилегии, са белите мъже-американци, върху гърба на които се стоварва цялото бреме на политиката на “квотите”, феминизма, дискриминацията, и привилегиите, предоставяни на една или друга “културна” група.

Трудно е да определим, кое точно кара всички тези “групи” да наблягат толкова на различията, а не на общото помежду им. Ясно е обаче едно – че така те работят за превръщането на Америка в общество, в което бедният се настройва срещу богатия, жената срещу мъжа, децата срещу родителите, черните срещу белите, хомосексуалистите срещу хетеросексуалните, и в което доминира единствено омразата и конкуренцията между отделните “културни общности”. Някога Линкълн бе казал: “домът, в който всеки е срещу всеки, е обречен да рухне”. Вероятно и онези, които насаждат мултикултурализма се ръководят от същия мотив – те просто не искат Америка да продължи да съществува.