В омагьосания кръг на социалното надлъгване

Справедливо и икономически целесъобразно ли е новото социално и здравно осигуряване?

Д-р ик. Пламен ПЪЧЕВ

Социалната осигуреност на едно общество е най-важният критерий за оценка на икономическата политика и социалните реформи, които управляващите провеждат. Десетте години объркан и несистемен преход в България нароиха безброй проблеми в системата на социално осигуряване и невероятен спад в качеството на здравното обслужване. Само месеци след приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) и старта на здравната реформа в обществото се надига остра дискусия относно законосъобразността и целесъобразността на нормативните документи в тази област. В адвокатските колегии се провеждат събрания, а членовете им правят нотариални заверки на декларации против задължителните пенсионни вноски. Така хората със свободни професии (юристи, медици, хора на изкуството, журналисти, еднолични търговци и т.н.) си осигуряват доказателства за бъдещ съдебен процес срещу България в Страсбург. В същото време, правителството и заинтересованите институции всячески се опитват къде с цифри, къде с лозунги, да тушират недоволството, внушавайки, че провежданата социална реформа е единствено правилната. Впрочем, обективно погледнато, подобна задача е просто непосилна.

Осигурителният кодекс е само

Поредният данъчен закон

който при това противоречи на Конституцията. В нейния чл. 51е предвидено правото на българските граждани да ползват обществено осигуряване. То произтича от задължението на работодателя да осигури наемните работници срещу всички предвидени в чл. 129 от Кодекса на труда рискове. При прецизен прочит на закона става ясно, че работниците не са длъжни да плащат каквато и да е била част от вноските. Тази постановка неправомерно бе променена чрез КЗОО, според който още през тази година работниците се задължават да заплащат сами 20% от дължимите вноски. През периода 2002-2006, делът на собствения принос на всеки зает на трудов договор постоянно ще расте, като от 2007 нататък работникът ще заплаща от джоба си половината осигуровки за пенсия, болест и временна нетрудоспособност.

Кодексът се намира в ярко противоречие със Закона за нормативните актове. Дразнеща недомислица в него например, е осигуряването на държавните служители от бюджета. На практика, държавата, която е работодател на тази категория "привилегировани" трудещи се, ще ги осигурява социално за сметка на данъците от цялото население. Това драстично противоречи на чл. 3 от КЗОО, където се прокламират принципите на "солидарност" и "равнопоставеност" на осигурените лица. Доколко лекомислено и двулично висшите правителствени чиновници бъркат в хазната като в собствен джоб, се потвърждава от факта, че през всичките години на прехода у нас по официални данни заплатите на държавните служители и администрацията надвишават с 10-30% възнаграждението на заетите в частния сектор. А вече чиста байганьовщина е постановката в преходните и заключителни разпоредби, според които ограниченията в размера на пенсиите на целокупния български народ не се отнасят до ....президента и вицепрезидента, председателя на Парламента, премиера и конституционните съдии - т.е до шепа “богоизбрани”.

Концептуално несъстоятелно е и изискването за задължително самоосигуряване на свободните професии - т.е. на предприемачите. По обществено призвание и функции в икономиката, те са особено гъвкави и печеливши в пазарна среда. Ако не бяха такива, биха предпочели съдбата на наемния труженик. Ето защо да бъдат задължавани да се осигуряват за старост в случай, че сами не го желаят, е груб рецидив от минали времена. Куриозното е, че в "най-социалната" от всички пазарни икономики - тази на Германия, свободните професии въобще не са длъжни да пълнят хазната.

На този фон твърденията на социалния министър Нейков, че чрез новото социално и здравно законодателство правителството се грижи за спокойните старини на поданиците си, са опашата лъжа. Не е нужно да си специалист, за да ти е ясно, че след като пенсионните и здравни вноски се приспадат при определянето на данъка върху доходите, те са просто поредния данък. Следователно, задължителните вноски под страх от съдебно преследване, не са вече онзи спестен личен ресурс, от който всеки на старини може да очаква своята пенсия и здравна помощ. Сега те са само "горещи пари", които държавата взема от едни, за да ги даде на други. Демографският срив,

Некомпетентното вмешателство

на държавата в осигурителната сфера и нулификацията на спестяванията през 90-те, са червената лампа, караща хората да бойкотират новото социално и здравно законодателство. Само така можем да обясним резултатите от последните социологически изследвания, според които едва 40% от заетите са осигурени според нормативните изисквания.

Справедливо и икономически целесъобразно ли е новото социално и здравно осигуряване? За съжаление, отговорът е категорично отрицателен. Основата, върху която се правят сметките на държавните осигурителните фондове, е т.н. "средномесечен осигурителен доход". Той се формира от вноските, които постъпват в касата на Националния осигурителен институт. За 1997 въпросният доход е бил 113,557лв. През следващата година сумата е вече 164,790 лв., а през изминалата 1999 - 180.05 нови лв. Тези цифри съответстват приблизително на средната заплата в страната през годините. Лошата новина за управляващите обаче е, че 20% от хората въобще не са осигурени и не плащат. За други 22,5% работодателите плащат осигуровки само върху минималната заплата (за 1999 - 67 лв). Има и група от 7,6% осигурени, за които се внасят осигуровки под нивото на реалния доход. Ако прибавим и близо 10% българи, които въобще не са наясно със собствените си осигурителни проблеми, става ясно, че понятието "средномесечен осигурителен доход" е

Лишено от икономически смисъл

По някои оценки близо 1,7 млн. работещи към средата на 1998 са плащали осигуровки върху една минимална заплата. Така ежемесечното формирането на нужните постъпления в Пенсионния фонд става възможно единствено чрез различни административни трикове - напр. чрез фиксиране в КЗОО на задължителния осигурителнен доход за близо 600 хиляди самоосигуряващи се върху две минимални заплати. Будят недоумение обаче съображенията на шефа на НОИ Йордан Христосков относно горната граница от десет минимални месечни заплати, върху които осигуряващите са длъжни да внасят вноските си за пенсия и здравеопазване. В едно интервю той смутолеви, че богаташите трябвало да бъдат "освободени" от прекомерна социална тежест, за да "инвестират" (?!). Ако вземем предвид, че през тази година десет минимални заплати съставят сумата 750 лв. и че около 10% от най-богатите българи (вкл. депутатите и висшата администрация) практически реализират доходи в интервала 1-3 хил. лв. месечно, става ясно, че осигурителната тяжест се преразпределя в разрез със социалните критерии.

Подобна е ситуацията и в здравноосигурителната област. Анкетите свидетелстват, че около 70% от хората оценяват реформата като "неадекватна и объркана". Половината българи нямат и понятие, как новите "Джи-пи"-та ще заменят познатите досега поликлиники. Затова и около 56% не са внесли дължимите здравни вноски.

Факт е, че днес в България работещите хранят 2,4 млн. пенсионери. Факт е обаче и това, че през последните десет години никой от разноцветните управляващи не си мръдна пръста да реформира системата, макар че изследванията сочеха устойчив неблагоприятен тренд. Днес у нас на 100 работещи се падат 96 пенсионери. Т.е. осигурителна "клопка" безспорно съществува.

Експертите обаче са наясно, че установената чрез КЗОО система не е решение, най-малкото по две причини. Едната е, че днес в България поне 65% от икономиката е "сенчеста", като този дял през последните години се увеличава. В "сенчестия" бизнес няма страх даже от полицията и данъчните органи, камо ли респект пред осигурителните закони. Другата причина е свързана със задълбочаващата се бедност. По последни данни поне 40% от българите вегетират с месечен доход под 80 лв. За сравнение ще посочим, че според КНСБ средномесечния доход за нормално съществуване на един човек през първото тримесечие на 2000 е 230 лв. Тоест, голяма част от осигурените лица просто не разполагат със средства, за да се осигуряват за старост и здраве. Те очевидно предпочитат физическото си оцеляване днес пред осигурени старини утре. Данните сочат, че ако един швейцарец "изработва" годишните си данъци към държавата за 5 мес. и 3 дена, на бедния българин са необходими ... 8 месеца!

Системата, наложена чрез КЗОО е обременена и с друг сериозен проблем - тя е икономически нецелесъобразна. Тъй като средствата се набират "в един кюп" и оттам се преразпределят от държавата, простите сметки доказват, че излъгани остават добросъвестните платци на осигурителни вноски. Да приемем, че един зрял човек е "изработил" в предшестващия период петнадесет години и с това вече си е осигурил пенсия от 60 лв. След реформите той става предприемач и се самоосигурява върху две минимални заплати - т.е. около 150 лв. месечно. Ако плаща изискуемите вноски от около 700 нови лева ежегодно, още петнадесет години, ще натрупа по простата схема за изчисляването на банковите анюитети общо най-малко 18000 лв. Ако платецът се пенсионира на 65 години и просъществува още 7, (толкова обикновено изкарват мъжете у нас), само от социалните вноски от "предприемаческия си период" би трябвало да получава пенсия от поне 230 лв. месечно, без да броим пенсионния му принос от ерата на социализма. Едва ли обаче точковата система и кривулиците на новото осигурително законодателство ще позволят на някой пенсионер да се надява и на стотина лева месечно в обозримо бъдеще. Това бе и истинската причина русенските адвокати, а след тях и други юристи и икономисти, масово да отказват да бъдат осигурявани, тъй като алтернативните вложения на пенсионните вноски са далеч по-привлекателни.

От всички политически сили у нас, досега само

ВМРО предложи

вариант за облагане доходите на физическите лица, отчитащ семейното им положение. Никой от управляващите не дръзна да обели и дума за облекчаване данъчната тежест на все-повече намаляващите български семейства, престрашили се да създадат нови граждани на държават в условията на общ недоимък и ширеща се бедност. До този момент всички правителства предпочитаха да не се интересуват дали данъкоплатецът е глава на семейство, дали храни освен себе си и съпруга, има ли деца и колко и т.н.

Предложението на ВМРО се основава на схващането, че социално справедливо би било сумирането на доходите на двамата родители и приспадането на 80 лв. месечно необлагаем минимум, умножен по броя на децата. Очевидно е, че идеята би ползвала именно семействата от средната класа в по-големите селища, от които навсякъде по света произлизат и основните социално-активни личности. Погледнато под този ъгъл, предложението носи в себе си голям стратегически заряд. Впрочем, Организацията отива по-далеч - да се приспаднат изцяло и лихвите по кредитите за покупка на жилища. Предлага се и намаляване на ставката на ДОД, което би ползвало хората със средни доходи. За сметка на това следва да се увеличи ставката за шепата богаташи, както е навсякъде по света. Сега у нас стълбицата на облагането обхваща само 4 "етажа", докато в развитите държави тези етажи са между 5 и 7. Нашите новобогаташи ще ги втресе ако узнаят, че в Дания например, фискът прибира 68% от доходите, пренасочвайки ги по възможно най-справедливия за обществото начин.

 Не ще и дума, че на социално добруване и достойни старини могат да разчитат предимно гражданите на богатите и уредени държави. България все-повече изпада назад в класацията по този критерий. Това обаче не означава, че социалната система на 8 милиона българи е поле за експерименти, чиято единствена цел е прикриването на нечие управленско безсилие.