Аделина КИРИЛОВА

През последните години темата за прогресивното развитие на техниката и информационните технологии е сред водещите в медиите, заливащи ни с подробности за последните технически и технологични новости и възможностите, които те разкриват за подобряваме бита и професионалната ни дейност. Поне на тези от нас, които имат финансовата възможност да си го позволят.

И, ако за нас, българите, тази тема (и този проблем!) се появи съвсем отскоро, във високо технологичните общества тя е процес, течащ вече няколко десетилетия. Някои го дефинират като "революция в организацията на обработката на знания и информация, в която основна роля играе компютърът" (Даниел Бел), водеща до установяването на нов тип

“Постиндустриално” (информационно) общество

Последното, “от една страна, произвежда, инвестирайки в науката и техниката, а от друга - се самоуправлява, използвайки сложни системи за информация и комуникация” ( А.Турен).

Банална истина е, че индустриалните общества също използват техническата и технологична иновация. Но онова, което не е типично за тях, и което откриваме в съвременните високо развити обществени схеми, е тъкмо процесът на сливане между комуникации и обработка на информацията в един модел, който социологът Бел обобщава с термина "компюникация". Според него, различието между обработката на информацията и комуникацията постепенно изчезва. Именно тази особеност в развитието на информационните технологии разкрива и огромни възможности за социални промени, включително за коренна реорганизация на производството, образованието, комуникацията между хората, организацията на свободното време и т.н.

В огромния брой анализи, посветени на развитието на компютърните и комуникационни технологии и техните революционизиращи възможности за начина на живот на съвременния човек, най-често се акцентира върху огромния им позитивен потенциал. Впрочем, това трудно може да се отрече. В същото време, без да се отхвърля или подценява огромният реорганизиращ заряд на тези технологии, изследвайки ефекта им за преобразуването на социалния живот, не следва да се забравя и “тъмната” им страна, на която като че ли не се отделя необходимото внимание. А тя съвсем не е маловажна. Защото, освен всичко друго, новите информационни технологии създават и непознати до този момент в човешката история възможности за контрол над поведението на индивида или на обществото като цяло.

Комуникационната инфраструктура придобива първостепенно значение във високотехнологичните общества. Измененията в нея се свързват със сливане възможностите на телефонните връзки, компютърните информационни мрежи, факса, кабелната телевизия и изобщо сателитните връзки и видеотехниката. Тези промени разкриват огромни възможности пред информационния обмен, надхвърлящ рамките на постиндустриалните общества и все повече превръщащ се в глобален . Благодарение на него, всяка минута и секунда се натрупват огромни бази информация буквално за всичко и всички. Обикновено тази информация се натрупва и обменя най-вече за нуждите на икономиката. Но спокойно би могла да се използва и за съвсем други цели.

Ето един пример. Понеже данните, свързани с потребителското поведение, стават все по-важни и необходими за планирането, производството и разпределението на стоките и услугите в развитите общества, те се регистрират в компютърната мрежа, към която е свързан всеки магазин. Информацията е: какво е избрал купувачът, марката и количеството на продукта, времето на покупката, какви други стоки, марки и количества са купени от същия човек в същото време, размер на общата сметка и други от този род. Ако клиентът купи няколко пъти различни продукти, такива данни влизат в компютъра за всеки артикул. Напълно възможно е данните да се съпоставят и така да се очертае конкретният потребителски "почерк" на индивида. Ако пък клиентът плаща с кредитна карта, което поне на Запад е масова практика, се набират още данни, разкриващи име, адрес, информация за банковата сметка и т.н. Чрез комбиниране на цялата информация при компютърната и обработка, за въпросния човек може да се изгради изключително детайлна картина за стила му на живот, включително шофьорски навици, честота и адрес на пътуванията, предпочитани от него развлечения и четива, честота на посещенията на ресторанти, консумация на алкохол и т.н. А отдавна е известно, че системата на досиетата, като основен

Инструмент за политически контрол

и наблюдение, се основава на набирането, съхранението и използването в подходящ момент тъкмо на такъв род данни за своеобразията в индивидуалното поведение. Да не забравяме и, че описаната по-горе детайлна картина на персоналните навици, предпочитания и слабости може да се подреди само от безобидните и рутинно събирани данни в обикновените супермаркети и то с цел по-доброто производство и потребление в обществото, т.е. - за нуждите на икономиката. Какво ще стане обаче, ако някой целенасочено реши да събира информация за даден човек, използвайки възможностите на електронния обмен на данни? Никак не е трудно осигуряването на посочената рутинно набирана информация чрез проникване в информационната база данни на дадена верига супермаркети, банка, корпорация и т.н. Процъфтяването на “хакерството” в днешно време е доказателство, че за специалистите в компютърното разузнаване съвременните заящити, ограничаващи достъпа до базите с информация не са сериозен проблем. Разбира се, не трябва да се пренебрегва и другата възможност - че интересната информация просто може да се купи. Следователно, не е трудно да се сглоби досието на конкретен човек, и без това съществуващо в “разлят вид” в различни информационни банки. Ясно е също, че за тайна на личния живот в “постиндустриалното” общество просто не може да се говори. В САЩ например, и сега съществуват огромни правителствени “бази данни” с досиетата на почти всеки жител на страната. Картината в другите високоразвити страни едва ли е по-различна. Контролът над индивидуалното поведение чрез системата на досиетата, разбира се, не е нещо ново. Новото е в начина, по който се набира информацията, в обема и детайлността й.

Горният пример илюстрира само възможностите на компютърните мрежи за обмен на данни. Те обаче, съвсем не са единствен източник на информация. Изведените в околоземна орбита спътници постоянно набират данни за най-различни земни обекти, при това - в детайли. Тези данни (като получеуните от "Ландсат" и "Спот") се продават, общо взето, свободно. Наистина, нуждаят се от обработка, което обаче, вече не е сериозен проблем. В специализирането западни издания се срещат достатъчно реклами, предлагащи доставка на

Информация от всяка точка на света

където достъпът на нормалните медии е ограничен или невъзможен. Няма земен обект, който да не може да бъде засечен от сателит. Освен това съществува тясна интеграция между спътниковите технологии и компютърните мрежи. Последната, не ще и дума разкрива огромни възможности. Включително и за тотален контрол над хората, засичайки всяка минута и секунда от техния живот. Същата възможност впрочем, предоставят и GSM- мрежите чрез техния регистър на местоположението на "гостите" VLR, постоянно следящ местоположението на всеки абонат в интервал от няколко минути до няколко часа, при което изгражда дневник - LOG на тези събития. Така GSM операторът може да направи справка, къде сте били месеци назад. На базата на LOG пък може да се изработи автоматично тъй наречения “профил на абоната”, т.е. обичайното му поведение (движение за ден, седмица, месец). Разбира се, отново говорим за автоматично набиране на рутинна информация за нуждите на доброто функциониране на системата. В същото време обаче, нарушаването тайната на личния живот е повече от очевидна. Възможността за автоматично проследяване е стара мечта на служби от типа на Гестапо и КГБ, но някога е била практически неизпълнима. Днес тя вече е технически възможна.

Събирането на информация с разузнавателен характер и за целите на политическото наблюдение отдавна се намира в етапа на серийното производство. Нещо повече. Понеже съвременните информационни технологии са изключително ефективни, спецслужбите са претрупани с компютърни образи, секретно набрана аудио и видеоинформация и т.н. За тях не представлява проблем да осигурят за кратко време огромен масив данни, за който и да било член на дадено високоразвито общество, тъй като той неизбежно е включен в системата на електронен обмен на данни. Специалистите признават, че в днешно време проблемът за събиране на сведения вече не стои пред спецслужбите. Защото са налице огромен брой технически нововъведения за автоматично набиране на невероятни количества дании. Изкуствени спътници, усъвършенствани оптически инструменти, акустични сензори, подслушвателни станции, гигантски радари и други електронни съоръжения покриват надлъж и шир цялата планета. При това те вече са интегрирани с компютърните мрежи. Което означава единство на автоматичното събиране на гигантския обем данни и тяхната обработка, съхранение, транслиране и възможност за използване от заинтересован потребител. Ето как става възможно всичко и всеки да бъде засечен, подслушан, проследен, фотографиран и анализиран до най-дребни детайли от поведението му. При това - постоянно, а не в отделни отрязъци от време, както доскоро. Следователно, възможността за

Тотален контрол над индивидуалното поведение

е напълно реална.

Ето как свободата на личността в постиндустриалното “либерално” общество може да се превърне във фикция и условност, при това в степен, за която дори не са и мечтали тоталитарните режими от отиващото си столетие.

В класическия си труд "Тоталитаризмът", Хана Аренд определя тоталитарното господство като форма на управление, не допускаща свободна инициатива в която и да било сфера на живота, нито начинание, което да не може да бъде предвидено и контролирано до най-дребни подробности. Но тъкмо поради практическата невъзможност за предвиждане на индивидуалното (и груповото) поведение в такива подробности, тоталитарният режим прибягва до такива ресурси на властта като терора и тоталитарната идеология. Терорът прави невъзможно свободното действие и поведение на човека, а идеологията заличава способността на хората да преживяват и мислят спонтанно и свободно. Така човекът се свежда от субект на своето мислене и действие до обект на външно въздействие и контрол. Да видим обаче, как съвременните информационни средства и технологии влияят върху свободата на личността.

Ще игнорираме факта, за който болшинството съвременни граждани на демократичните общества си дават сметка - манипулацията на масовото съзнание и поведение, извършваща се постоянно от страна на медиите. Тя обаче, е групово насочено въздействие и затова все пак оставя място за свободен избор на индивида. Но, ако се реализира предномерено и целенасочено въздействие спрямо отделния, конкретен човек? Посочихме, че съставянето на пространно досие, включващо модела на поведение на отделния човек и средствата, чрез които може да му се влияе, вече не представлява съществен проблем. Има обаче и втора особеност, характерна за човека от постиндустриалното общество – превръщането му в интегрална част от информационния поток и обмен. Било като потребител, било като професионалист (независимо от професията му), било като член на домакинството си, човекът от информационното общество постоянно ще оперира с информация, циркулираща по компютърните мрежи. И точно

Тук е проблемът

Данните, въвеждани, съхранявани и транслирани чрез мрежите, могат да бъдат класифицирани, индексирани и категоризирани по различен начин. Да прибавим и това, че е напълно възможно предварително да бъде определено кое трябва и кое не трябва да влезе в информационната банка, с която ще работи даден човек. При това трябва да се има предвид, че манипулацията на компютърната база данни е дейност, която не оставя "следи", за разлика от обикновената комуникация, течаща в живото общуване. За един обикновен потребител на информационна банка най-често е невъзможно да засече предварителната манипулация на данните, когато няма конкретни подозрения, а намесата е направена професионално. От друга страна, информацията, която ще получи, ще определи по-нататъшните му решения и поведение. Изборът, който ще навправи, в един или друг случай, практически ще бъдат зададени, програмирани.

Така, на базата на предварително детайлизирана информация за даден човек, може така да бъде манипулирана информацията, до която той има достъп, че мисленето и поведението му да бъдат напълно програмирани и контролирани, при това без самият той да подозира. Да се получи такова фино и незабележимо "програмиране" на индивида чрез електронната комуникация е напълно осъществима, още повече, че при нея не остават "следи" от манипулацията на информацията. В този случай, за свобода на мислене и действие е неуместно да се говори. Налице е тотален външен контрол. За осъществяването му вече няма да се разчита на груби и нехуманни средства, като терора или драстичното промиване на съзнанието чрез официалната идеология, както през XX век.. А какво ли ще стане, когато се развие изкуственият интелект, когато разбирането на човешката реч и автоматичния и превод, високата разделителна способност и съвършеното възпроизвеждане на звука навлязат в широка употреба?

Възможността за появата на нов, невъоъбразим до вчера,

Информационен тоталитаризъм

става все по-очевидна. Тоталитарните режими на XX век контролираха поведението на човека, но опитвайки се да контролират и съзнанието му, срещаха определени проблеми. Хората бяха манипулирани от идеологията, но знаеха, че са обект на манипулация. Съвременните, а в още по-голяма степен бъдещите, информационни технологии притежават качествено новата възможност да програмират и контролират тъкмо човешката психика. Разбира се, уговорката, че става въпрос за чисто хипотетична възможност, е наложителна. Още повече, че за реализацията и са необходими и други предпоставки