Гибелта на “Пустинната лисица”

Петър ГЕОРГИЕВ

В края на февруари 1944 в Париж се срещат военният губернатор на окупираната от немците Франция генерал Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел и командващият Група армии “Б” фелдмаршал Ервин Ромел. Официално – за да обсъдят отбраната на атлантическото крайбрежие в случай на евентуален англо-американски десант. Истината е, че на срещата маршалът е поканен да оглави набиращият сили пореден заговор срещу Хитлер.

се смята от историците за най-талантливия немски пълководец през Втората световна война. Всъщност, звездата му изгрява още през далечната 1917, когато заради големите си заслуги в битката при Капорето, завършила с пълния разгром на италианската армия, капитан Ромел е удостоен с висшия пруски орден “Pour la merite”, връчван дотогава само на генерали и маршали.

През 30-те е забелязан от Хитлер, който го приближава до себе си, оценявайки необикновения му талант. Заедно с него Ромел влиза в Прага през 1939 и е произведен генерал. Макар че не споделя идеите на нацизма, по онова време той искрено вярва, че Фюрерът действително е в състояние да върне потъпканото във Версай германско национално достойнство.

Звездният миг в кариерата на Ервин Ромел настъпва през лятото на 1940, когато командваната от него дивизия изиграва ключова роля за успеха на немското настъпление във Франция. Преодолявайки по 150 мили дневно, за шест седмици дивизията на Ромел пленява сто хиляди френски войници и офицери и унищожава 450 танка, загубвайки в същото време 42 машини! Посрещнат с небивали почести в Германия, той е произведен от Хитлер генерал-лейтенант и незабавно назначен за командващ експедиционния корпус в Северна Африка. Въпреки че разполага с далеч по-малобройни части и е лишен от необходимата му логистична подкрепа, през юни 1942 Ромел разгромява край Тобрук 8-ма британска армия, като пленява над 30 хиляди английски войници и унищожава 260 противникови танка. На 50-годишна възраст става най-младия германски маршал. По онова време Ервин Ромел е в зенита на славата си. Не е обаче от онези, които лесно се главозамайват. Трезво преценявайки ситуацията, той се обръща към Хитлер с предложение за незабавно изтегляне на експедиционния корпус от Северна Африка и използването му в очертаващата се битка за “крепостта Европа”. Отказът на Фюрера го принуждава да продължи обречената война с многократно превъзхождащите го в жива сила и техника англо-американски сили, командвани от Айзенхауер и Монтгомъри. Бавно отстъпвайки, армията на Ромел изминава 1400 мили в пустинята, сражавайки се с противника, загубил в тези битки 6 000 души, 183 танка и над 200 оръдия (немските загуби са 1000 души и 20 танка). Спечелил си огромна слава, както и прозвището “Пустинната лисица”, маршалът се оказва неспособен да убеди Хитлер в необходимостта от бързото изтегляне на 250-хилядния африкански корпус. Предизвестената катастрофа настъпва през лятото на 1943, след което Фюрерът изпраща своя любимец във Франция.

Изглежда,още по време на африканската кампания, Ромел стига да извода, че нацисткият режим тласка Германия към неминуема и ужасна катастрофа. Съмненията се потвърждават малко след пристигането му във Франция, когато неговите опити, подкрепени от командващия немските части маршал Рунщедт, да убеди Фюрера, че Вермахтът не е в състояние да окаже ефективна съпротива при масиран десант на съюзниците, предизвикват само поредните гневни изблици на нацисткия водач, който въобще отказва да обсъжда подобна възможност.

Заговорът

Междувременно, влошаващата се ситуация по фронтовете, отново активизира противниците на Хитлер от нелегалната консервативно-националистическа опозиция, които са особено многочислени именно в армейските редици. Днес е вече известно, че още през 1938 немският военен елит е бил готов да свали Фюрера, а арестът му е бил възложен на радикалните националисти от известната организация “Стоманения шлем”. Тогава планът се проваля от категоричния отказ на френския и британски политически елит, към който се обръща опозицията, да подкрепи подобни действия, поради опасението, че “новият режим може да се окаже значително по-антизападно настроен, отколкото този на Хитлер”. В началото на 40-те заговорниците продължават да поддържат връзки помежду си, съхранявайки позициите и влиянието си във войската. В края на 1943 дотогавашният им лидер полковник Хенинг фон Трескоф е заменен с далеч по-решителния Клаус фон Щауфенберг. Нещата като че ли най-после потръгват, но възниква наистина сериозен проблем. Сред заговорниците няма нито един командващ армия, способна да осъществи подготвяния преврат. Маршалите фон Браухич, Халдер, фон Рунщедт, Манщейн, Гудериан или Клюге към които се отправя подобна покана все още се колебаят. Ето защо в началото на 1944 полковник Щауфенберг натоварва коменданта на Париж генерал Щюлпнагел да спечели за каузата “Пустинната лисица”.

Впрочем, по онова време Ромел е вече напълно убеден, че Германия не е в състояние на спечели войната на два фронта. На срещата си с Щюлпнагел, двамата стигат до извода, че разгромът е просто въпрос на време, както и че е крайно време да се предприемат радикални

Мерки за предотвратяване на катастрофата

Маршалът обаче категорично не приема идеята на Щауфенберг за убийство на Хитлер, опасявайки се, че то само ще го превърне в мъченик и, възраждайки сред немците идеята за “удара в гърба на нацията”, със сигурност би предизвикало гражданска война в Германия. Вместо това Ромел предлага Хитлер да бъде арестуван и съден публично. Той дори излага пред Щюлпнагел конкретен план за примамване на Фюрера в главната квартира на Групата армии “Б” в Ла Рош-Гийон, където да бъде арестуван от офицерите в щаба на маршала. Впрочем, в разговорите си с Щюлпнагел, Ромел не изключва и възможността Хитлер да бъде предаден на съюзниците, в случай, че последните се съгласят на примирие.

Още след първата среща в Париж, Щюлпнагел изпраща по полковник фон Хофакер съобщение до граф фон Щауфенберг в Берлин, че “Пустинната лисица” е обещал “пълна и безусловна подкрепа” на заговорниците, дори и ако вечноколебаещият се командващ Западното направление маршал Гюнтер фон Клюге, откаже да участва в преврата.

На 15 май 1944 генерал Щюлпнагел отново се среща с Ромел. Този път като предлог е използвано кръщенето на сина на полковника от щаба на маршала Косман в Марей-Марли. На срещата, на която присъства и началник-щаба на Групата армии “Б” генерал Ханс Шпайдъл, е уточнен планът за действие при получаване на сигнал от Берлин.

След дебаркирането на съюзниците в Нормандия на 6 юни 1944, Ромел с ужас вижда една след друга да се сбъдват най-мрачните му прогнози. Това го кара, по време на срещата си с Хитлер, откровено да му заяви, че разгромът на немските армии на Западния фронт е неизбежен и поради това следва незабавно да се търси примирие със съюзниците. Вбесен, фюрерът го обявява за “пораженец”, заявявайки, че “никой няма да иска да сключи мир с мен”. Смаян от реакцията, маршалът се връща във Франция вече напълно сигурен, че Хитлер е решен да воюва до пълното разрушаване на Германия. Въпреки това, Ромел продължава да се противопоставя на подготвяния от Щауфенберг атентат срещу него. Маршалът започва подготовката на

Собствен план

за сваляне на нацисткия режим и приключване на войната, предлагайки на заговорниците така нареченото “западно решение” – незабавна капитулация на Групата армии “Б” пред генерал Айзенхауер и прекратяване съпротивата на Запад, така че англоамериканските части да влязат в Берлин преди Червената армия. Пречка за реализацията му се оказва нерешителният командващ Западния фронт маршал фон Клюге, който ту заявява, че приема плана на Ромел, ту пък декларира, че “Хитлер няма алтернатива”.

В началото на юли “Пустината лисица” стига до извода, че фронтът едва ли ще може да бъде удържан повече от няколко седмици и решава да действа незабавно. Маршалът съставя обширна телеграма до Хитлер, в която описва трагичната ситуация на фронта, предлагайки му незабавно да поиска примирие от съюзниците или поне да нареди изтеглянето на немските армии към Рейн. Убеден, че Фюрерът ще отхвърли предложението му, Ромел все пак го предава на фон Клюге с молба да го изпрати в Берлин, споделяйки пред приближените си офицери: “Това е. Дадох му последен шанс. Ако откаже, ще действаме най-решително”.

Тъкмо тогава обаче, се случва нещо, което Щюлпнагел характеризира като “катастрофа”, и което в крайна сметка обърква плановете на заговорниците. На 17 юли автомобилът на маршал Ромел, завръщащ се от фронта, е атакуван от британски самолети. Шофьорът е убит, а Ромел получава тежки рани в главата, извели го от строя през следващите няколко седмици. Последното се оказва наистина фатално. Непосредствено след неуспешния опит за убийството на Хитлер на 20 юли 1944, опитите да се вдигне армията във Франция се провалят позорно поради колебанията на маршал фон Клюге.

Самият Фюрер не разполага с никакви преки доказателства за участието на “Пустинната лисица” в заговора срещу него. Телеграмата, изпратена от Ромел в навечерието на 20 юли обаче, го кара да вярва, че любимецът му все пак е замесен. Решаващи се оказват думите изтървани по време на изтезанията от братовчеда на Щауфенберг, полковник фон Хофакер, както и фактът, че опиталият да се самоубие генерал Щюлпхагел, бълнувайки, на няколко пъти споменава името на Ромел.