И двете страни твърдят, че желаят да подобрят отношенията си. Това обаче изисква ясно разбиране за промените в света и това, как те влияят върху Русия и САЩ. То би изяснило причините за сегашното напрежение във въпросните отношения и би помогнало за намирането на практически начини за преодоляването му. В този ред на мисли, бих изложил следните десет тези.

1. Днешният свят съвсем не е това, което очаквахме преди десет години и САЩ се оказаха световен лидер с неочаквано голям разрив пред останалите. Америка няма съперници във всички властови параметри – военен, икономически, финансов, или културен – такива не се очертават дори в обозримо бъдеще. Като резултат възможностите на САЩ да формират променящият се световен ред са огромни. В същото време Русия преживя безпрецедентен за една велика държава (без да е претърпяла поражение в голяма война) социално-икономически колапс. В Европа пък интеграционните процеси се развиват далеч по-бързо, отколкото можехме да си представим преди десетилетие. НАТО се разшири на Изток, а предстои и ново разширение. ЕС се готви да приеме първите членки от Източна Европа, превръщайки се в истинска икономическа, политическа и военна общност. В Азия, японците вече десет години страдат от стагнация, докато Индия демонстрира бърз ръст, а скоростта на превръщане на Китай в световна сила надминаха предварителните очаквания.

Всичко това очертава невероятна геополитическа промяна, чиито последствия едва започваме да осъзнаваме. Слабостта на Русия, в частност, означава изчезване на фактора, с чиято помощ се поддържаше дисциплината в трансатлантическата общност, и който можеше да изиграе ключова роля в сдържането на Китай.

2. В един момент от последното десетилетие студената война действително приключи. Колапсът на съветската империя ликвидира фундамента на международната система от ерата на студената война. Това ускори ерозията на двуполюсния модел и промени относителното значение на основните фактори на влияние в света. Нарастна значението на икономическия фактор, създаващ истинска многополярност, превръщайки в центрове на властта САЩ, ЕС и Япония, докато значението на биполярния ядрен баланс намаля (особено след като американският и руският атомни арсенали бяха съкратени, а разпространението на ядрено оръжие силно нарастна). Въпреки това, макар и говорейки за ерата след студената война, ние продължихме да оперираме в концептуалните рамки от нейното време. Дори в края на 90-те САЩ и Русия все още възприемаха света през призмата на взаимните си отношения. Това се основаваше върху предположението, че Русия бързо ще започне да се възстановява, независимо от огромните си проблеми. Което, разбира се, не стана.
3. Краят на студената война, геополитическите промени и глобализацията промениха характера на силата в международните отношения във вреда на Русия. Относителното значение на използването на сила намаля и, макар че притежаването на ядрено оръжие все още дава престиж, големите ядрени арсенали служат единствено за сдържането на други подобни, или пък на мащабни нападения с конвенционални оръжия. За сметка на това

Нарастна ролята на други фактори

технологиите, финансите, търговията, културата и т.н. В отсъствието на реална възможност за война между великите държави, икономиката се превърна в основно поле на съперничество, а икономическике успехи – в главен фактор, определящ положението на една страна в света. Освен това глобализацията доведе до нарастване силата и радиуса на действие на междудържавните образувания, намалявайки възможността на държавата да контролира дори ставащото в собствените и граници. За нещастие на Русия, положението и в света винаги се е основавало на военните и успехи, а по време на студената война и на идеологическата и притегателност, която днес вече не съществува. Икономически, Русия винаги е била бедна страна и разривът между нея и водещите световни държави много се увеличи през последното десетилетие. С две думи, руснаците разполагат с относително малко неща, които действително означават нещо в съвременния свят, докато ходът на събитията допълнително ерозира и без това слабите им държавни структури.

4. В резултат от всичко това, Русия повече не може да бъде в центъра на американските интереси. Макар че си остава важна страна – заради ядрения си арсенал, разположението в центъра на Евразия, огромните ресурси и правото на вето в Съвета за сигурност, занапред тя ще се бори за вниманието на САЩ наред с Китай, Япония, Индия или ЕС. Днес в Америка никой не оспорва този факт, спорове се водят по-скоро за новото място на Русия и, доколко интензивно следва да се поддържа диалога между Москва и Вашингтон. В това отношение има четири основни виждания. Първото е, че Русия не заслужава да и се отделя много време или енергия. Второто – че руснаците са обречени да бъдат проблем за САЩ и затова основна цел на Америка трябва да стане намаляването на вредата, която Русия може да причини на интересите и. Третото вижда необходимост в поддържането на по-тесни контакти с Москва само в сферите от ключов интерес за САЩ – т.е. в свързаните със сигурността. Четвъртото пък настоява за широкоаспектен диалог с Москва, смятайки, че само така може да се възстанови доверето, нужно за прогрес в приоритетните направления от сферата на сигурността.
5. САЩ вече не са “консервативна” страна. Докато в годините на студената война се смяташе, че те са “държава на статуквото”, водеща глобална надпревара с “революционната държава” – СССР, целящ промяна на базовия характер на световната система. И макар че САЩ не са се превърнали в “революционна държава”, колапсът на СССР, нарастващата глобализация, технологичните пробиви в сферите на информатиката, телекомуникацията и биогенетиката революционизираха международната система. Т.е. вече

Не съществува статукво

което да бъде съхранявано. И предизвикателството пред САЩ, като най-облагодетелствана от тези драматични промени страна, е да използва сегашния си възход за да канализира промените в посока формирането на международен ред, който да съхрани и обезпечи водещото място и просперитета на Америка. Това ще изисква преразглеждане на системата на ООН и Съвета за сигурност, изграждането на институции за управление на глобалната икономика, нови методи за решаването на такива транснационални проблеми като престъпността, екологичните бедствия и епидемии, както и нова система за стратегическа стабилност. Досегашната договорна база, регулираща през последните 30 години руско-американските ядрени отношения е остаряла.

6. Русия е страна, обърната към миналото. Осъзнавайки слабостта си, тя се опитва да забави консолидацията на новата международна система докато не получи възможност да участва по-активно в този процес, т.е. иска да забави промените, които още повече биха ерозирали статута и в света. Руското ръководство продължава да оперира в рамките на геополитическото мислене от ХІХ век или студената война, настоявайки, че Русия е важен геополитически фактор. През цялата изминала година президентът Путин се опитваше да гради мрежа от стратегически съюзи, способни да ерозират водещата роля на Америка или да откъснат Европа от САЩ.
7. Русия все още смята, че САЩ гледат на света през призмата на отношенията си с нея. Руският елит не е осъзнал, че американската политика в повечето случаи вече разглежда Русия като второстепенен фактор. Това се отнася дори до въпросите, касаещи сигурността, в които Москва играе най-важна роля. Руските лидери твърдят, че Новата програма за ракетна отбрана е насочена срещу тях, истината обаче е, че САЩ са загрижени повече от поведението на държави като Северна Корея, Иран или Ирак. На свой ред разширяването на НАТО цели укрепването на демокрацията и американските позиции в Източна Европа и също не е насочено срещу Русия. Алтернативните газо и нефтопроводи от Каспийко море пък целят гарантирането на енергийната безопасност на Запада.
8. Съществува огромна и растяща асиметрия между Русия и САЩ по отношение на тяхната мощ, богатство, позиции и дори мироглед. В резултат от събитията през последното десетилетие американският и руският елит живеят в съвършено различни светове и имат коренно различни визии за бъдещето. САЩ са водещата държава в света, демонстрираща оптимизъм и увереност и вярваща, че е призвана до води останалите. Русия пък е държава в упадък, измъчвана от съмнения и страдаща от криза на собствената идентичност, опасяваща се, че може да бъде маргинализирана, но и стремяща се отново да стане световен лидер. Подобна асиметрия изключва равноправните отношения между двете страни, създава препятствия и усилва взаимните подозрения.
9. САЩ се безпокоят не от силата на Русия, а от нейната слабост. Днес Америка се бои от ерозията на способността на Москва да обезпечи безопасността на собственото си ядрено оръжие и ограничи разпространението му в Третия свят, а също от износа на нестабилност сред руските съседи. Американските политици са загрижени и от това, че упадъкът на Русия може да стигне размери, превръщащи я в обект на конкуренцията на икономически по-развититите държави.
10. Подобряването на американо-руските отношения ще изисква по-малко амбициозен и по-прагматичен подход от демонстрирания през последните десетина години. Администрацията на Клинтън лансира грандиозни планове за Русия, в които програма-минимум бе превръщането и (според Строуб Талбот) в “нормална демократична, пазарно-ориентирана и икономически просперираща държава, намираща се в мир и със себе си, и с околните”. Клинтън говореше за “стратегическо партньорство” с Москва. Нищо от това обаче, не бе постигнато.

вероятно ще бъде твърде различна от досегашната. На първо място, администрацията на Буш няма да разглежда Русия като “особен случай”, а просто като една от големите страни в света. На второ, ударението ще бъде поставено върху въпросите на сигурността и, преди всичко, на неразпространението на ядреното оръжие, докато вътрешната трансформация на Русия става второстепенен приоритет. Ще бъде активизирана кампанията против нарушенията на правата на човека от руска страна, а също и тази против руската организирана престъпност и корупцията. На трето място, американската администрация ще изгражда отношенията си с Москва като част от отношенията с една или друга група държави – в един случай заедно с ЕС, Япония или Китай, а в друг – заедно с Турция или Иран. По въпроса за разширяването на НАТО Америка ще се съобразява първо с европейците, а после с руснаците. И, на четвърто място, новата американска администрация смята, че най-деликатните въпроси (НАТО или НПРО) всъщност са шанс за подобряване на отношенията между Москва и Вашингтон. За тази цел обаче, Русия ще трябва да промени досегашния си подход, защото и изграждането на НПРО, и разширяването на НАТО ще се осъществят независимо от руската съпротива. В крайна сметка подобряването на въпросните отношения зависи от фундаменталния въпрос, дали Русия е достатъчно уверена в силите си за да води конструктивен разговор със САЩ? Или съмненията във възможностите и наранената и гордост, ще я тласнат да работи против американските интереси, както виждаме напоследък?