Стара истина е, че нещата се виждат най-добре отстрани. Затрупани от ежедневните си грижи не успяваме дори за малко да се отдалечим от проблемите си и да погледнем в тях, търсейки не моментната реакция, а същността и цялото. А само така голямото предизвикателство може да се превърне в добра възможност. Затова всеки има нужда да се погледне отстрани. Правилото важи с още по-голяма сила за обществата и държавите. Доказаха го за пореден път младите българи, учещи и работещи в САЩ. Най-активните от тях, твърдящи, че “вярват и желаят с личните си усилия да помогнат на страната и сънародниците си”, са обединени в

Срещата им, състояла се в края на март, показа, че младите българи в Америка са стигнали по собствен път до идеи, сходни с онези, които представителите на консервативната мисъл в България развиват от доста време насам.

Първото, което движението демонстрира е категоричното преодоляване на дълго насаждания ни комплекс за малоценност. Тези момчета и момичета вече са се съизмерили връстниците си в Америка и са открили, че не им отстъпват по нищо, дори напротив. Самочувствието им ги прави симпатични и ентусиазирани, което страшно отива на всички млади около и под 30-те. И то е съвсем на място, тъй като сред тях преобладават икономистите, наред със специалисти в областта на образованието, социалните дейности и рекламата. Те не се срамуват, че са българи. Дори онези, които желаят да емигрират в САЩ, не се отказват от българското, както някои от по-старото поколение, въпреки, че изпитват трудностите на всички нови емигранти.

Тъкмо осъзнатата нужда от обединение е втората черта, доближаваща тези хора до консервативната идея. За тях българската общност не е празна дума. Според програмата на движението, “младите българи имат повече нужда от едно колективно усилие, което да покаже на нашите сънародници, а и на нас самите, че има смисъл да сме един народ, способен с общи сили да се справи с всякакви проблеми”. Това усилие се разбира от тях като съставено от “предлагането и отстояването на радикални идеи за подобряване живота на българите; в толерантността да се изслушват всякакви коментари на тези идеи; в решимостта да се помогне за реализирането на онези, които заедно определим като най-добрите”.

Около тази програма са се обединили повече от 500 млади българи защитили различни степени на висшето си образование (най-вече) в САЩ. Те създават движението “Нова БГенерация” на 8.12.2000, като първоначалната цел е да изграждането на неформална структура, която да свърже български специалисти и предприемачи, живеещи извън България, поставяйки ги в услуга на Отечеството. Днес движението има амбицията да бъде съвкупност на експертни екипи от специалисти в различни области. Екипите работят по проекти, чиято цел е подпомагането на икономическото, социалното и общественото развитие на България и “реализирането на различни идеи, които биха допринесли за благото на Родината”.

Младите, и наглед наивни, хора са разбрали това, което мастити общественици в България системно отричат. Че могат да спечелят много повече не като се откъсват от България а точно напротив - представяйки българското като конкурентен продукт на глобалния пазар на стоки и идеи. Още преди векове мъдрите ни прадеди са нарекли тази система “помогни си сам”.

На съвсем прагматично ниво това означава, че за българите в Америка най-добрата възможност за печалба е бизнесът с България. Консултантската група на “Нова БГенерация" се специализира именно в представяне на български стоки на международните пазари. Съвсем не е случайно, че именно с тяхна помощ българска софтуерна фирма е успяла да продаде в САЩ 2,5 милиона копия от своя програма. Резултатът е успешна реклама на страната ни чрез българите, живеещи в чужбина, и чрез емблематични български продукти.

Съвсем логична за това перспективно поколение е и обединяващата роля на българската духовност. Поредният символ на стремежът към общност е музикалният проект “БГ еуфория” - по идея на двама непрофесионални дисководещи се организира българско парти само с нова българска музика, станало пътуващ купон, приобщил хиляди българи и дори небългари към излъчването на днешната българската култура.

Ето как, на практика, се реализира познатата идея на консервативните теоретици, че модернизацията е съчетание на световните достижения с националната традиция. Примерът на източноазиатските “дракони” доказа, че това е и единствения успешен път в т. нар. “догонваща модернизация”. Според членовете си, “Нова БГенерация” би искала с общи усилия да изградим “българския модел” във всяка област, обединявайки ги в обща стратегия за развитието на България. Предложението е това стане “с усилията на всички нас - отделни личности и организации в България и по света, желаещи да допринесат за благоденствието на страната”.

Прави впечатление

То също бе дело на будни млади хора, преодолели безброй трудности в емиграция, без да се откъснат от народа си. Именно в емиграция се родиха голяма част от проектите превърнали България в “стопанско чудо” и пример на успешно модернизираща се държава в началото на ХХ век. Има сходство дори в желанието на тези младежи да се върнат и работят за българската държава, съчетавайки личния просперитет с успеха за страната си.

Движението усилено търси връзка с българските държавни органи, на които да предложи своите проекти. А срещата в София показа, че българите от Америка са отишли отвъд дискусиите и имат подготвени обосновани и задълбочени мнения, анализи и проекти в областта на икономиката, политиката, културата, образованието и всички останали сфери на обществения живот. Недоволно от това което правят официалните власти по подобряване на имиджа на България в чужбина, движението работи и по кампания, в която са включени практически всичките му членове. Тя е под мотото “Посетете България, не Боливия”, а целта е да се прави реклама чрез българите, живеещи в чужбина - с по-малко пари и повече личен пример и отношение. Неделима част от тази реклама е доброто впечатление пред преподаватели и работодатели. При повече желание от страна на българската държава, последните могат да бъдат превърнати в лоби, от каквото несъмнено се нуждаем.

Показателно е също, че ВМРО, заедно с Гергьовден, се оказаха единствените обществени структури, които протегнаха ръка на Нова БГенерация. Оказа се че само те са откликнали на поканата за контакт, разпратена до всички политически формации в България. Което пък е показателно за нагласите на т. нар. политическа класа и отношението и към свежите струи в публичното ни пространство.

Това ще бъде и

пред амбициите на тези “млади дракони” да бъдат полезни на страната си. Те са доста неопитни в българската политическа обстановка, в която все още традиционните структури определят както политическия и така и икономическия живот. Засега младите хора не са готови да решат този проблем. Затова се ограничават в желанието си да участват в обществения живот на страната, но не и в политическия. И това е не толкова предпазливост, колкото израз на прагматизъм и желание да останат отвъд идеологиите. Главното си остава стремежът за принос на младото поколение в процеса на модернизация. Процес, който са погледнали и преосмислили вън от България и в който искат да участват.