В условията на нормална пазарна икономика естествено нараства значението на конкуренцията като двигател на икономическия прогрес. А, доколкото тя е свързана с конкретни интереси, паралелно нараства и стремежът да се узнаят стратегията и слабите места на конкурента, т.е. на “икономическия противник”. Фактът, че това рядко може да се постигне по нормалния пазарен път, пък поражда необходимостта от използването на други средства за проникване в секретите на конкурентните фирми. Последното обикновено се определя като “икономически шпионаж”

През втората половина на миналото столетие повечето развити страни приеха като

в своята стратегия т.нар. “промишлено разузнаване” или “шпионаж”. От една страна корпорациите в цивилизования свят хвърлиха огромни средства за изграждането на мощни структури за сигурност и опазване на собствените секрети, свързани с технологии, пазари и т.н. (така наречената “фирмена сигурност”). От друга, което се оказа и водещо направление в глобалната им политика, те се ориентираха към проникване с всички възможни средства в секретните сейфове на “противника”, т.е. конкурента, с цел овладяване на онези нови технологии и научни постижения, имащи ключово значение за успеха на пазара. Така промишленият (икономическият) шпионаж получи допълнителен тласък и бе обогатен с нови средства. “Японското чудо” например, в немалка степен се дължи и на перфектното промишлено разузнаване на японците. В сравнение с тях САЩ и някои западноевропейски държави сравнително по-късно преориентираха разузнавателните си центрове към икономическия шпионаж. След края на студената война обаче (и особено в стратегията на великите сили) приоритетът във външното разузнаване окончателно бе поставен върху промишления шпионаж, за който днес се изразходват десетки милиарди долара годишно.

Изграждат се мащабни системи за модерна подготовка на кадри, чиято единствена задача е безпрепятственото и безопасно проникване в тайните на конкурентните фирми (или държави). По правило, всяка компания предоставя за нормален трансфер на пазара единствено вече снети от производство или предстоящи за подмяна технологии. Което означава, че в сейфовете и вече има готови схеми за внедряване на нови такива, с които да повиши собствената си конкурентноспособност и постави на изпитание възможностите на другите фирми. Естествено е, че за да оцелеят последните трябва да разполагат със сведения за стратегията и технологичните тайни на конкурентите. За тази цел се използват всякакви средства – подкупване на специалисти, изнудване, шантаж, убийства и т.н. Именно икономическият шпионаж стои днес в основата на модерния технологичен трансфер, особено за онези страни, които нямат кадровия потенциал и финансовите възможности на развитите държави. И след като не могат да стигнат върха на т.нар. съвременен научно-технически прогрес за да поддържат конкурентноспособна икономика, спасително средство за тях нерядко се оказва именно незаконния “интелектуален трансфер”, т.е. икономическият шпионаж.

Като

на икономическия шпионаж се приемат:

• Новите конструкции и технологии на водещи корпорации и фирми. Обект на разузнаване тук е най-вече дейността на специализираните отдели или бази, пробните образци и др.
• Производството с неговата организация, техника, кадри, суровини и материали, обем, качество и пр. Така обикновено се оценява продуктовата стратегия на конкурентите.
• Пазари и пазарна политика. Тук се включват също резултатите от маркетинговите проучвания, особено - цени и ценова политика, навлизане на конкурента на нови пазари, изменения в асортиментната стратегия и качеството, обема на продажбите и т.н.
• Управление – структури, модели и подходи, управленски кадри и пр. Изключително важна е информацията за техните качества, силни и слаби страни, стил на ръководство и пр.
• Прогнози за развитие на фирмата, инвестиционната и политика, планове за покупко-продажби, стратегическият мениджмънт, партньори с техните характеристики.
• Икономическо състояние. Бюджет, имущество, печалба, дивиденти, връзки с банки, крeдити, финансови опирации, вземания и задължения. От особено значение е разкриването на парспективите в икономическото развитие и икономическата стратегия на фирмата.
• Доставчици и клиенти. Връзки с тях, договори, посредници, отношения, състояние на партньорите, качество и цена на доставяните суровини и материали, перспективи на сътрудничество, евентуални затруднения.
• Дългосрочни преговори. Делова политика и сътрудничество, поръчки и срокове за изпълнението им, договори, търгове, цени на доставки и продажби, търговски отстъпки, дистрибутори и пр.
• Научно-техническо обслужване на фирмата. Последното е много съществен момент, а като обект на икономическото разузнаване се включват изследвания и разработки със стратегическо значение, ноу-хау, патенти, модели на нови изделия, договори с научни организации, собствен научен кадрови персонал и др.
• Информационна система – състояние, информация представляваща фирмена тайна, компютри, софтуер, информационна защита и т.н.
• Заплащане и системи за мотивиране на персонала.
• Охранителна система – състояние, кадри, незащитени места, места за “пробив” и пр.

За постигането на тези цели, фирмите разработват специални секретни стратегически и оперативни планове, в които конкретно се определят обектите на разузнаване и начините, по които то ще се осъществи във времето, мястото, хората, специфичните методи и начините на трансфера на информацията, както и необходимите защитни мерки при неуспех.

Това е най-съществената и деликатна част на този тип операции, затова се съхранява в дълбока тайна от всяка фирма. Тук ще посоча само по-важните методи на шпионажа:

• Започва се обикновено с техническите средства, използвани в разузнаването. Те са твърде разнообразни и предполагат съответното познаване и подготовка за употребата им.
• Организация и провеждане на неагентурно наблодаване на съответните обекти. Тук специфично място има т.нар. “визуално наблюдение”, осъществяващо се в рамките на предварително разработена тактика и последвано от обработка на събраната информация. То може да бъде оптично разузнаване, провеждано с оптично-електронни средства, фотонаблюдение и т.н.
• Прехващане на разговори и сигнали. Тук се включва подслушването, прехващането на радиосигнали и проникването в “противниковите” информационни системи.
• Събиране на разузнавателни сведения “на тъмно”, т.е. извличане на информация, посредством умело проведен разговор или разпит на “обекта”. Последното е цяло изкуство, изискващо ловкост, умение, подготвен план и пр.
• Събиране на разузнавателна информация от пресата и другите официални източници – отчети, справочници, доклади и пр. Ценна информация може да се извлече и от публикации на академии и университети, от публикуваните правителствени решения и отчети, от споразуменията между фирмите, от изложби и панаири или от лично общуване.
• В шпионажа се използват и спомагателни методи като нелегално проникване в офисите на фирмата и нейните секретни служби, кражби или копиране на документация – предимно технологична, отваряне кореспонденцията на “противника”, използване на подкупени негови специалисти и т.н.

На практика съществува огромно разнообразие от методи на икономическия шпионаж. Те нерядко се изучават в специализирани висши училища, като самата подготовка на подобни кадри също е предмет на разузнаването. В случая се визират учебни планове, съдържание на отделните учебни дисциплини, учебници и учебни пособия, методики и методични указания, публикации и пр.

Проникването в секретите на конкуренцията е нова област на управленската наука. Самото то обаче, също е покрито с булото на най-строга секретност. Тук се включват:

• Подходящ управленски орган във фирмената структура – направление, департамент, отдел, служба. Размерите на този орган зависят от поставените цели, квалификацията на заетите с резузнавателна дейност и възможностите да бъдат “купени” или “наети” специалисти от “противниковата” корпорация (фирма), както и от финансовите възможности. В случая са необходими не толкова “действия на максимално широк фронт”, а по-скоро “тактика на внезапния удар”, като последният се съчетае с максимална бързина на действие, недопускане на “прекалено” насилие и стремеж да не се оставят следи.
• Ефективна система за подготовка и повишаване квалификацията на кадрите, занимаващи се с икономически шпионаж. То се осъществява най-често извън фирмата, в специализирани школи, разузнавателни централи, служби за сигурност и т.н.
• Подбор и атестиране на разузнавателните кадри. Той е специфичен и се основава най-вече върху реално постигнатите резултати.
• Планиране на дейността. Тук няма правила, а познатите ни планови методи въобще не са подходящи за целта. Изхожда се главно от възникнала необходимост и получена информация за иновации в конкретна конкурентна фирма.
• Оперативно управление на разузнавателната дейност. Това е един от най-важните моменти в икономическия шпионаж. Свързана е с организирането на специална, строго секретна система от оперативни, непрекъснати връзки и, при необходимост – извършване на бързи промени, съобразени с конкретната обстановка.
• Координацията е съществен елемент от управлението на тази дейност, особено в етапа на “атака” и проникване във фирмените секрети на конкурента. Целта тук е постигане на пълна съгласуваност в дейността на разузнавателните екипи.
• Финансиране, което е също секретно и често не се документира. То е ключов момент, защото въпросните “операции” са не само рисковани (и нерядко завършват с жертви), но и изключително скъпи. В крайна сметка обаче, трансферът на готовия интелектуален продукт излиза далеч по-евтино, отколкото разходите по неговото създаване. Той, освен това, дава възможност да се преодолее технологичното изоставане, което може да се окаже фатално за бъдещето на конкретната фирма.
• Защитата на разузнавачите и тяхното опазване, което е задължително условие при управлението на тази дейност, тъй като в противен случай усилията ще се окажат безрезултатни, а може да струват и човешки живот.
• Мотивация на лицата, заети в шпионската операция. Последното се постига най-вече чрез материалното им стимулиране, което от своя страна следва да се обвърже с конкретните резултати от тази специфична дейност.

Отделно и самостоятелно, всяка фирма изгражда собствена система за разузнаване и сигурност, включваща и управлението и. Самата разузнавателна дейност обаче, може да се извършва и от друга фирма, специализирала се в точно такива операции. Или пък от специално наети лица или група, формирана за целта. Като отношенията се уреждат на чисто делова основа.

Българските фарми и организации все по-осезаемо чувстват нужда от технологично и пазарно преструктуриране. Необходима е качествена и конкурентноспособна продукция. Последното пък е свързано с трансфер на високи технологии, пораждащ на свой ред нуждата да се търсят и пъща за “снабдяване” с такива технологии. Щом нашата наука не е в състояние да захранва изцяло националното производство с качествен, приложен научен продукт, изходът е, от една страна, в развитието на необходимия пазар за такъв продукт, а от друга – в изграждането на фирмено равнище на ефективно икономическо разузнаване. В тази сфера ние изоставаме катастрофално. Нямаме и кой знае какви алтернативи, тъй като поддържането на качествена система за икономически шпионаж не е по финансовите възможности на почти всички български фирми. Създаването на централизирана национална система едва ли вече е възможно в условията на възприетия пазарен икономически модел. В едно по-далечно бъдеще, това скъпо и рисковано дело може да бъде осъществено от мощни холдингови акционерни дружества или корпоративни структури с международно участие (т.е. при появата на български транснационални корпорации).

Изправени сме пред ново предизвикателства за страната и фирмената практика, изискващо и съответните теоретични изследвания и обобщения. В този смисъл, вече натрупания във водещите развити държави и техните фирми опит, си струва да бъде използван и у нас.