Тази история започва преди около петстотин години, когато войниците на един от испанските конквистадори в Средна Америка Мигел Туерто, довеждат в палатката на страдащия си от тропическа треска водач, поредния пленен индиански жрец. Запитан, къде е скрил златото на племето, жрецът предава на дон Мигел два свитъка , изписани от горе до долу със странни йерогрифи. Според него, в тях били скрити древни познания, които биха направили испанеца далеч по-могъщ, отколкото цялото злато на света. Вбесеният конквистадор моментално заповядал да изгорят жреца, заедно със свитъците. По една случайност обаче, присъстващият на екзекуцията католически свещеник, пожелал да запази ръкописите за себе си. Така светът узнава за

на древните американци “Попол Вух”.

Тя, между другото, съдържа далеч повече информация, отколкото Библията например. В нея се говори за “първите хора”, изучили законите на Земята и небесния свод, движението на звездите, Слънцето и планетите. Оказва се, че знанията на авторите и многократно са превъзхождали тези на средновековните европейски учени. Вероятно тъкмо “първите хора” са били загадъчните древни картографи, създали в дълбока древност изключително точни карти на планетата, някои от които хилядолетия по-късно са ползвали и испанските и португалски мореплаватели. А, ако съдим по легендите на маите, инките и ацтеките, “първите хора” са притежавали задълбочени познания не само по астрономия и математика, но и по медицина, строителство и агрономство. От тях по-късно местните индианци усвояват изкуството да съставят точни календари и таблици на лунните и слънчеви затъмнения. От тях научават за “прецесията” (т.е. бавното движение на оста на планетата по кръгов конус с период на пълния оборот от 26 хиляди години), която стотици години по-късно открива древногръцкият астроном и математик Хипарх.

Прието е, че числото “пи” е открито през ІІІ в.пр.н.е. от Архимед. Оказва се обаче, че древните цивилизации в Централна и Южна Америка са го използвали при изграждането на своите пирамиди и градове, много преди великия гражданин на Сиракуза. Впрочем, строежът им е бил подчинен на особени правила…

Преди повече от 60 години немският учен Ролф Мюлер, изследвайки най-древните градове на Америка, отбелязва, че всички те имат задължителна астрономическа ориентация. Така, свещеният мексикански център Теотихуакан е строен по оста Сириус-съзвездието Плеяди. Обработката на резултатите от измерванията на координатите на пирамидите и другите градски съоръжения пък показва, че разположението им напълно повтаря това на Слънчевата система. Върху съставения от археолозите план на Теотихуакан могат да се видят всички нейни планети, включително Уран, Нептун и Плутон (открити от астрономите съответно през 1787, 1846 и 1930!). С каква цел индианците са моделирали Слънчевата система върху повърхността на Земята все още остава загадка.

Впрочем, именно астрономическата “схема”, по която са изграждани храмовете и градовете в предколумбова Америка, позволява на учените да определят и тяхната възраст, т.е. епохата на тези древни цивилизации. Така, съобразявайки се с разположението на звездите, на което се е базирало планирането на Мачу-Пикчу например, те стигат да извода, че градът е построен преди около шест хиляди години (т.е. преди египетските пирамиди)!

Древните американци са оставили и безброй други удивителни загадки. Част от тях бяха разкрита съвсем наскоро, други тепърва ще бъдат разгадавани. Оказва се, че инките са правели сложни анализи на химическия състав на различните отровни растения и са разполагали с технология за обезвреждането им (детоксикация), което им позволявало да ги използват за храна. Съвременните учени все още не притежават подобна технология. Преди няколко години, група агрономи и археолози, под ръководството на професора от Вашингтонския университет Дейвид Броумън, се опита да възстанови създадения в района на древния южноамерикански център Тиуанако (разположен край боливийското езеро Титикака и, обитаван според легендите от тайнствена бяла раса, ръководена от митичния КонТики - Виракоча) агротехнически комплекс, наричан от местните индианци “вару-вару”, чиито принцип по-късно бил усвоен и от инките. Смаяните експериментатори установяват, че системата не просто предпазва реколтата, както от сушата, така и от честите в района наводнения, но и дава добиви трикратно надвишаващи днешните!

Върху една от древните каменни стели в джунглата на Гватемала е издълбана дата, отдалечена от нас на 90 милиона години, а на съседна – друга, отдалечена на цели 300 милиона. При това са отбелязани съвсем конкретни дни и месеци. Какво са искали да ни кажат с това древните? Може би да ни предпазят от нещо?

В свещената книга “Попол Вух” има любопитни сведения за

в рамките на които (според маите, ацтеките и инките) съществува Вселената. Според авторите и, вече са преминали четири такива цикъла, или както ги наричат те “четири Слънца”. Така че човечеството живее в “епохата на петото Слънце”. Първите четири цикъла са приключвали с грандиозни планетарни катаклизми, в резултат от които загивали, както съществуващите цивилизации, така и техните създатели. В “Попол Вух” се твърди, че “Петото Слънце” се ражда на 13 август 3114 г.пр.н.е. и ще загине след 5125 години (т.е. на 23.12.2012) поради “движението на Земята (т.е. мощно земетресение или изместване оста на планетата).

Днес все повече сериозни изследователи смятат, че инките, маите и ацтеките са получили невероятните си познания за древните времена от някого в готов вид. Което се потвърждава и от редица парадоксални особености на техните цивилизации. Маите например, са можели да извършват сложни изчисления с милиони, но не са знаели, как да претеглят дори чувал с царевица. Били са велики математици, но не са познавали колелото. Те самите твърдели, че са получили знанията си от олмеките, живели хилядолетие по-рано. Но подчертавали, че и олмеките са ги получили отнякъде…

Опитът на собствената ни цивилизация показва, че развитието от простото към сложното отнема хилядолетия. При древните американци обаче липсват всякакви следи от подобна еволюция. Тъкмо поради това някои изследователи обръщат особено внимание на многобройните легенди за “първите хора, създадени от бял брадат бог, пристигнал през морето от Изток в епохата след хаоса” и смятат, че зад тази информация се крие нещо съвсем реално.

Къде обаче е живял

преди да се появи в Америка. Къде е процъфтявала неговата пра-цивилизация, и какво се е случило с нея?

Сред развалините и останките от градовете на инките, маите и ацтеките археолозите откриват (и датират с помощта на най-съвременни методи), постройки изградени далеч преди появата на техните империи. В Боливия например, са запазени останките на загадъчния град Тиуанако. Едно от най-странните съоръжения в него е т.нар. “Място на вертикално издигащите се камъни”, което е построено, според последните датировки, преди 17 хиляди години! Върху друго – знаменитата “Врата на Слънцето” пък са открити изображения на токсодонт и американски слон, измрели преди 30 хиляди години. Тогава, кой ги е увековечил върху камъка? Дали тъкмо в онези времена не са се появили и прословутите свръхточни карти на земното кълбо, на които Антарктида (открита едва през ХІХ век) е изобразена с всички известни днес подробности и …без ледената си обвивка?

Според известният изследовател на древните загадки Греъм Хенкок, остатъците от тези най-древни съоържения на територията на Америка, чиито възраст надхвърля десет хиляди години, дават основание да се предполага, че някога действително е съществувала неизвестна пра-цивилизация, към която е принадлежал и легендарният “бял бог”. Дали тя е възникнала в Америка или някъде другаде, тепърва предстои да се изясни. Най-вероятно обаче, както се твърди и в “Попол Вух”, и в други легенди на древните американци, тя се е намирала някъде на изток от Новия свят, тъй като “белият брадат бог” е дошъл отвъд морето. Но, откъде точно?

Историята на планетата е изследвана в достатъчна степен, за да се твърди, че нито една от известните ни древни цивилизации може да претендира за

на останалите. От друга страна, ако действително е съществувала някаква пра-цивилизация, тя не може да е изчезнала без всякаква следа.

Днес е вече известно, че за възникването и съществуването на една цивилизация в древността са били необходими определени условия: територия с радиус от поне три хиляди километра, големи планински вериги, развита речна система и т.н. Никъде обаче не са открити следи от такав пра-цивилизация. Остава само предадената ни от Платон легенда за Атлантида, уж изчезнала преди 10 хиляди години във вълните на Атлантическия океан. През последните два века на търсенето и бяха посветени десетки експедиции – всичките неуспешни. Макар, че легендите рядко лъжат, още повече, че Атлантида притежава всички гореизброени параметри на тайнствената пра-цивилизация. Тогава?

Някои учени смятат, че Атлантида трябва да се търси под масивното покритие на Антарктида. Самият Греъм Хенкок пък лансира цяла теория за това, как материкът се оказва в района на Южния полюс и бива покрит от трикилометров леден слой, скривайки завинаги родината на атлантите, един от които вероятно е бил и загадъчния “бял брадат бог” на древните американци. Доколко основателно е подобно предположение можем да съдим само, ако успеем да проникнем под ледената броня на Петия континент.

Или, ако изчакаме наближаващият край на “епохата на Петото Слънце”, когато след поредния планетарен катаклизъм Антарктида, може би, ще се освободи от ледения си плен…