Количественото изследване за участието на различните квалификационни групи работници в производството на принадената стойност навежда към напълно общи изводи относно социалноикономическите форми на човешкото развитие, принципно отличаващи се от тези, до които са стигнали основоположниците на марксизма на основата на общото разглеждане на производството на принадената стойност като цяло. Логически коректните изводи от въпросното количествено изследване, на практика, не зависят от това, каква теория е поставена в основата на фактическия анализ – информационната или марксистката. Т.е. изводите на класиците на марксизма (за неизбежната победа на “социализма” – б.р.) не съответстват не само на информационната теория на стойността, но и на самия марксизъм – ако се има предвид реално съществувалият и съществуващ днес капитализъм, основаващ се върху досега известните ни технологични системи.

Стремежът да се превърнат социалните идеи от утопия в наука, само по себе си, е безусловно достижение на марксизма. На пръв поглед, марксистката концепция изглежда логически безупречна. На практика “социализмът” е строй, основаващ се на обществената собственост върху средствата на производство. Разбира се, нямам намерение да анализирам цялата система от условия, необходими за установяването на обществена собственост върху средствата за производство. Ще посоча само едно условие извън тези, изложени в явен вид от класиците на марксизма. Обществената собственост предполага не само обществен характер на производството, но и равномерен принос на всички трудоспособни членове на обществото в нейното създаване и развитие. Естествено, става дума не за пълното отсъствие на различни случайни отклонения на трудовия принос, а за отсъствието на устойчиви, закономерни, масови различия в неговата величина. Тоест, технологичната система не може да принадлежи на цялото общество, когато (както е днес – б.р.) трудът по нейното създаване се влага предимно само от определена част от трудоспособните членове на обществото (едно висококвалифицирано малцинство), докато останалите потребяват целия създаден от самите тях продукт, явявайки се (в една или друга степен) частично издържани от квалифицираните работници (защото получават, заедно със семействата си, продукция, разходите по създаването на която превишават собствения им трудов принос в производството).

Въз основа на този и други подобни факти, ще се опитам да опровергая твърдението, че реалният капитализъм генерира условия, правещи възможно и дори исторически необходимо, превръщането му в социализъм (идея, вдъхновила кървавите болшевишки революции през ХХ-ти век и продължаваща да вдъхновява крайната левица, включително и у нас – б.р.).

в съвременните условия.

Първо основание. Източниците на информационната стойност, въплътени в принадения продукт (т.е. натрупаните възпроизводими средства за производство, приръстът на осигурителните фондове, разходите по управление, военните разходи и обществените потребителски фондове) се явяват на първо място стойност, която обществото “взема” от природата и, на второ, принадена стойност, създадена от труда. Разглежда се ситуация, когато само стойността, взета от природата, съществено недостига (независимо по какви причини) за формирането на всички гореизброени фондове, т.е. необходим е принаден продукт (в неговото първо и и най-широко определение), при това в най-големи размери.

На съвременните технологични системи е свойствена висока степен на квалификационна диференциация на работната сила, което намира изражение в системата от коефициенти на редукция на труда. Закономерно, съществува и йерархично деление на цялата работна сила на квалификационни групи с коефициенти на редукция, вариращи от 1 (и даже по-ниско) до 8 (и дори по-високо).

Подобни крупни различия в коефициентите на редукция на труда правят закономерни и големите различия в трудовия принос на работниците с различна квалификация в създавания принаден продукт (пресметнато за един работник).

Действителният смисъл на тази теорема е, че обществените фондове за потребление са необходимо свойство на съвременната цивилизация. И да се призовава за отказ от тях, означава да се води обществото към деградация. Реализацията на тази необходимост (в условия, когато закономерно съществува квалификационна йерархия на работниците) и социализмът обаче са (органично) несъвместими. За сметка на това, наличието на въпросните фондове е напълно съвместимо с капиталистическата собственост.

Естествено, невъзможността на социализма, фиксирано от теоремата, не следва да се смесва с апологетиката на капитализма. Капиталът (поне в съвременните условия) е резултат от натрупването на принадената стойност, създадена от принадлежащите към “горната класа” на капиталистическото общество – тази на частните собственици и мениджъри. И най-вероятно дори и по времето на Маркс тъкмо това е бил решаващият (ако не и единственият, както е днес) източник на натрупването на капитала.

Без да поставя под съмнение изграждането на капиталистическото общество на базата на икономическата принуда и угнетяването на болшинството от малцинството, с всички произтичащи от този факт дълбоки противоречия, теоремата за невъзможността на социализма показва, че преодоляването на този гнет (т.е. социализмът) е изключено от обективните свойства на машинните технологични системи.

Характеристиката на болшинството работещи като “издържани” от

разбира се не обосновава някаква идеология за унищожаването на първите или възвеличаване на вторите, тя просто изразява обективните свойства на достигнатото цивилизационно ниво, с присъщата му развита държавна структура, и общото развитие на нациите като цяло. Създававаната от квалифицираното малцинство основна част от принадената стойност е социално закономерна функция, формираща неговата самореализация. А самореализацията на творците се заключава тъкмо в това, че работейки за себе си, те издигат и обществото като цяло.

Ето как се оказва, че съдържателното информационно богатство на съвременното общество се определя далеч повече от труда на най-висококвалифицираното малцинство в него, отколкото от количеството информация, с която разполага същото това общество.