Нашето глобално време се характеризира не само с радикалните и глобални промени в икономиката, но и с нови икономически теории. Интересно е, че те по традиция, продължаваща вече над 150 години, отново са ясно разграничени между субективната (“икономикс”) и обективната (марксистка и постмарксистка) школи. Представителят на първата Гари Бекър (Нобелов лауреат за 1992), създава теорията за “икономическия империализъм”, с която (до голяма степен успешно) обяснява външната страна на човешкото поведение в бита, семейството, политиката, образованието и т.н. с принципите на “икономикс” – разходи, доходи, полезност, пределна полезност. Според него, “икономикс” обяснява всички явления, които преди това никога не са били включвани в стопанската дейност и не са били

За разлика от Бекър, излезлият току що у нас учебник “Политическа икономия” на бившия френски премиер Раймон Бар и Фредерик Тьолон (издателство “Кама”), за разлика от други представители на “икономикс”, равнопоставя двете школи и далеч по-комплексно разглежда съвременната икономика, демонстрирайки много по-голяма критичност към крайностите на неолиберализма. Авторите споделят виждането, че истината е многолика, дори когато твърденията за определени факти са противоречиви.

На свой ред, фундаменталният труд на известния руски професор от Новосибирск Константин Валтух “Информационна теория на стойността и законите на неравновесната икономика” (издаден наскоро в Москва от “Янус-К” и разпространяван у нас от фирма “Анжела”) определено отстоява принципите на обективната икономическа школа. Първият теоретичен проблем в книгата е математическия модел на закона за стойността и статистическата му верификация. Известно е, че основният нерешен въпрос в марксистката теория за стойността е този за редукцията на простия към сложния труд, при положение, че сложният (т.е. квалифицираният) труд създава много по-висока стойност за единица време. Досега в научната литература той нямаше решение. Проф.Валтух обаче го открива в информационната същност на стойността (за моя чест той винаги е подчертавал, че “по всяка вероятност първият, който разглежда информационната същност на стойността, е българският учен Иван Николов”, сочейки руското издание на книгата ми “Кибернетика и икономика”, появила се през 60-те). Стигайки до точното изчисляване на коефициента на редукция на сложния към простия труд, той верифицира изследванията си чрез задълбочен анализ на статистическите данни за БВП и принадения продукт на повече от 15 най-силно развити пазарни икономики.

Вторият теоретичен проблем, разглеждан от проф.Валтух, е информационната теория, като изходната си позиция той черпи от един труд на Дж.Г.Милър “Живите системи” (1978), в който се твърди, че Универсумът се изгражда от вещество, енергия и информация (т.е. последната се приема като самостоятелен градивен елемент на всичко около нас). Анализирайки обстойно “математическата теория” на Клод Шенън, Валтух разделя информацията на една абстрактна страна (количествената) и друга конкретна (съдържателната). На тази основа той прави пълна аналогия с двоякия характер на труда, чиито абстрактен характер се изразява количествено, докато конкретният е този, който създава вещественото многообразие на човешкото богатство. Следващата крачка е разграничаването на информацията на “обективна” (носена от външната предметна среда) и “субективна” (формираща се като знание за външните обекти).

По нататък Константин Валтух разглежда приложението на

в икономическата теория. Според мен, в тази област той поставя основите на цяла нова икономическа теория, формулирайки по оригинален начин фундаментални икономически понятия, изведени от задълбочен предшестващ теоретичен анализ. Изключително интересно е разграничаването на информацията на “материална” и “идеална”, имащо съществено значение за ясното диференциране на двата дяла на общественото производство (материално и духовно). Твърдението на проф.Валтух, че “производството е производство на информация” е напълно основателно. Самият той определя “информационната стойност на стоките” като въплътената в тях информация.

Могат да се посочат още няколко значими теоретични постановки, произтичащи от горните разработки, като стойността на природните ресурси и методиката на изчислението им, както и съизмерването на изпълнителския и творческия, и на физическия и умствения, труд, свързани именно с коефициентите на редукция на труда.

В крайна сметка, на основата на едно изключително богато статистическо изследване на принадената стойност от посочените три различни квалификационни групи, Валтух посочва фундаменталния факт, че “основната част от цялата принадена стойност се произвежда оВ крайна сметка, на основата на едно изключително богато статистическо изследване на принадената стойност от посочените три различни квалификационни групи, Валтух посочва фундаменталния факт, че “основната част от цялата принадена стойност се произвежда о) творци, в това число и от културната сфера.

Отстоявайки тезата, че само едно от теченията в икономическата мисъл (марксизмът) привлича вниманието към производството на принадена стойност, като характерна черта на капитализма, Валтух обаче посочва, че създадената от Маркс теория за принадената стойност съвсем не обосновава и “необходимостта от победата на социализма”. Нещо повече, заключителната глава на книгата си, той посвещава тъкмо на “невъзможният социализъм”, обосновавайки както логическото доказателство, така и фактическата проверка на тази “невъзможност”.

Изброените дотук проблеми, както и тези за “неравновесието и равновесието в икономиката”, “поведението на масовия потребител”, “капиталовложенията и икономическия ръст” или “системните икономически оценки на природните ресурси”, определят “Информационната теория на стойността и законите на неравновесната икономика” не само като венец на едно плодотворно трийсетгодиншно творчество, но и като значим принос в теорията на стойността в условията на глобалната посткапиталистическа икономика.