Смятате ли, че съюзът между ВМРО и “Гергьовден” е в състояние да се превърне в реална политическа алтернатива и, кои ще бъдат акцентите в предстоящата предизборна кампания?

Ситуацията, в която се намираме, показва, че в обществото ни действително съществува болезнена необходимост от такава алтернатива. За първи път през последните десетина години хората са до такава степен разочаровани, да не кажа отвратени, от тъй наречените “основни политически сили”, че масово са готови да гласуват за различна от техните формация. Разбираемо е и, защо толкова много погледи се обръщат към Царското движение, но смятам, че в крайна сметка българският избирател ще предпочете пред чисто протестния вот да заложи на реалната и разумна политическа алтернатива. Тоест, на това, което му предлагат ВМРО и “Гергьовден”. Що се отнася до акцентите в кампанията ни, тя, разбира се, е изцяло позитивна и в нея наблягаме на качествено новите решения за предоляването на такива наболели проблеми като безработицата, престъпността, наркоманията и, разбира се, отстраняване на сега съществуващите безброй пречки пред развитието на частната инициатива на българина и, преди всичко, на дребния и среден национален бизнес.

Кои са потенциалните избиратели на Коалиция “ВМРО – Гергьовден” и, какъв резултат очаквате след 17 юни?

Не мисля, че онези, които ни подкрепят, принадлежат само към една или две прослойки в обществото. Зад нас, разбира се, вървят много млади хора. Защото като че ли останахме единствените, които не ги излъгахме или разочаровахме. В Народното събрание последователно отстоявахме своята позиция и когато видяхме, че управляващите упорито не желаят да се вслушат в това, което предлагаме, напуснахме ОДС, въпреки риска, свързан с това решение. Но ВМРО влезе в голямата политика за да реализира конкретна програма, отразяваща нашата визия за развитието на България, а не просто заради възможността да има няколко места в Парламента. Сега, заедно с “Гергьовден”, предлагаме на избирателите тъкмо тази програма. Тя е съобразена не само с желанията и интересите на младите българи, но и на тези на средна възраст, а съдържа и предложения и мерки, които трябва да облекчат изключително тежкото положение на българските пенсионери. Смятам, обаче, че изразяваме преди всичко интересите на онези, които вярват в себе си, в своите възможности и желаят да се реализират тук в Отечеството си, а не навън – като емигранти.

Що се отнася до очакванията ми за изборния резултат на коалиция “Гергьовден-ВМРО”, убеден съм, че не просто ще преодолеем четирипроцентната бариера, но и че ще участваме в следващото българско правителство.

Днес ВМРО олицетворява новото българско национално движение. Кои са принципите на модерния национализъм и смятате ли, че България се нуждае от повече национализъм?

Наистина, независимо от появата на множество уж “национални” движения, има само едно Българско национално движение и то се олицетворява от нашата организация. При това не само заради съхранената от от ВМРО историческа приемственост с идеите на освободителната и национално-демократична революция от края на ХІХ и началото на ХХ-ти век, но и заради ангажираността ни със съвременните измерения на българската национална идея и стремежа да предложим специфичен национален проект за извеждане на страната от сегашната криза. Що се отнася до българския национализъм, независимо от нееднократните опити той да бъде “погребан”, смятам, че днес България действително се нуждае от повече патриотизъм. Измеренията на съвременния национализъм са не толкова “етнически”, колкото “модернизационни”, т.е. свързани са, преди всичко, с утвърждаването на нацията в сферата на онези високи информационни технологии и производства, от които вече зависи просперитетът в съвременния свят. И ние следва да сме наясно с това. Нация, която не успее да се модернизира, съхранявайки при това своята идентичност и специфичните си национални традиции, е обречена. В този смисъл, огромният интелектуален потенциал на българската нация и все още съхранените традиционни ценности ни дават шанс за успех. Необходима е обаче максимална концентрация и мобилизация на националната енергия, което е неосъществимо ако продължаваме да следваме тотално дискредитиралият се “ляво-либерален” модел на българския преход.

Как преценявате развитието на ситуацията в съседна Македония и, каква, според Вас, следва да бъде българската политика?

Смятам, че нещата там са изключително тревожни. Въпреки огромните усилия и компромисите, направени от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, не вярвам, че ситуацията може да бъде лесно и бързо успокоена. Намесени са прекалено много външни интереси, включително интереси на големи сили, и затова мисля, че тревогите ни, свързани с Македония, тепърва предстоят. Що се отнася до българската политика по ставащото там, бих пожелал на следващото наше правителство повече да се ръководи от собствените ни национални интереси, както и от интересите на нашите братя в Македония и по-малко да се съобразява с вижданията на една или друга външна сила.

Какво бихте пожелали на нашите читатели?