Благодарение на "Рива саунд", българските поклоници на легендарната британска фолк-рок група "Ойстербенд" (половината от досегашните и дузина албуми са издадени и у нас) вече разполагат с двойният диск "Гранитни години", съдържащ най-големите хитове, създадени през петнайсетгодишното и съществуване.

Историята започва през далечната 1986, когато шотландецът Йън Телфър, известен изпълнител на гайда, поставя основите на бандата заедно колегата си от Кентърбърийския университет Алън Просър (китара и вокал). Скоро към тях се присъединява певецът Джон Джоунс, превърнал се по-късно в култовата фигура на "Ойстербенд" и квалифициран от британската критика като "вокално торнадо". Заедно с бас-китариста Йън Киъри и барабаниста Ръсел Лакс, те издават първият албум на групата "Step Outside" (представен в "Гранитни години" с мрачната балада "Molly Bond"), предизвикал

Невероятното съчетание между традиционен фолклор и рок шокира мнозина, предизвиквайки огромен възторг у други. И, макар че острите политически текстове напомнят за пънк-рок гигантите от "Клаш", стилът на "Ойстербенд" поставя началото на съвсем ново направление в британската популярна музика, в което по-късно се изявяват състави като "Pogues" или "Runrig". Успехът е затвърден с великолепния "Wild Blue Yonder" (1987), съдържащ големите хитове "Oxford Girl", "Another Quite Night in England" и носещото страхотен ритъм парче "Hall-An-Tow". Малко след това Киъри и Лакс са заменени от неподражаемия бас-китарист Чопър и барабаниста Лий, изиграли ключова роля в подготовката на следващия албум на групата "Ride". Песента "Love Vigiliantes" (кавър версия на старо парче на "Ню Ордър") стига до върховете на британските класации, а "Ойстербенд" за пореден път доказват, че нито се влияят от мнението на критиката, нито пък са склонни да жертват "своята" музика в името на комерсиалния успех. Периодът на 80-те приключва за бандата с ретроспективния, записан на живо, албум "From Little Rock To Leipzig". Следват "Freedom and Rain" (осъществен съвместно с най-добрата британска фолк-певица Джун Тейбър) и "Deserters", накарали авторитетния "Дейли Телеграф", да ги квалифицира като "изключително класна група, съставена от безкрайно талантливи и заредени с огромна енергия музиканти". От този период са хитовете "Mississipi Summer", "We Could Leave Right Now" и, разбира се, "Granite Years", дал името и на излезлият наскоро двоен сборен албум.

През 1993 се появява концептуалният диск “Holy Bandits”, в който най-после е постигнат необходимия баланс между традиционния стил на бандата и прохождащия по онова време нов стил в британския рок ( “roots rock”), на който момчетата от “Ойстербенд” внезапно са обявени за “кръстници” (от него в компилацията присъстват наред с пилотното парче, също и вълнуващата балада “Blood Wedding” и ритмичното “The Road To Santiago”). Така, след почти цяло десетилетие в рока, Просър и приятелите му са вече символ на цяло направление в него, което обаче съвсем не ги впечатлява особено и през 1995 те издават може би най-агресивния и откровено политически насочен албум в кариерата си “The Shouting End of Life” (представен с носещите страхотно настроение песни “Voices”, “We’ll Be There” и “By Northern Light”). Дискът моментално пробива в британските класации, а оценките на критиката варират от “изключително съчетание между темпераментния вокал на Джонс и убийствени текстове” до “страхотен албум, какъвто Британия не познаваше до днес”.

в кариерата на групата обаче е появилият се през 1997 “Deep Dark Ocean”. Невъобразима смес между рокендрол, келтска музика и пънк-рок, той е първият без типичните дотогава яростни политически текстове, освободен от тягостното усещане за фрустрация и вероятно поради това още по-жизнен и носещ огромно настроение. В него парчета като “Drunkard Waltz” се редуват със страхотните хитове “Native Son” (създадена на базата на уелския фолклор) или “Milford Heaven”.

В същия стил е и последният засега албум на “Ойстербенд” – “Here I Stand” (1999), който окончателно утвърждава имиджа на групата, като един от най-блестящите представители на модерния британски фолк-рок. В което, впрочем, могат да се убедят и всички онези у нас, които решат да си купят сборния двоен албум с най-големите и хитове.