“Zeit Fragen” – гласът на консервативна Европа

Убедени привърженици на швейцарската независимост и неутралитет, издателите на седмичника и главният му редактор Петер Лутц често предоставят неговите страници на популярни чуждестранни автори, чиито статии обикновено са с консервативна и патриотична насоченост. Сред тях са хора като видния някогашен руски дисидент Владимир Буковски или британския лорд Норман Ламонт, бивш министър на финансите по времето на Тачър. Авторът на статията, която ви предлагаме е сред известните имена на немската “нова десница”.

Патриотизъм и антитоталитаризъм

Манипулирането на националната история и атаките срещу консерватизма са ключов елемент от процеса целящ обезличаването на немската нация

Хелмут БЕРВАЛД

Напоследък в Германия сме свидетели на прогресивна ерозия на традиционните ценности, откровено дезавуиране и фалшифициране на националната история, грубо налагане на изкуствени правила за публична изява и дори опити за поставяне под контрол на начина ни на мислене. Всъщност, тези политически, духовно-културни и психологически изменения в обществения климат се очертаха още през 60-те и 70-те години. Днес обаче, към тях трябва да прибавим и задълбочаващият се процес на

вътре в семейството, или в отделните обществени прослойки.Вместо тях, в съвременното германско общество доминират агресивният краен индивидуализъм и отказът от такива характерни за нашата нация добродетели като чувството за дълг, уважението към установената йерархия и усещането за принадлежност към националната общност. Особено място в тази ценностна ерозия, заемат атаките срещу патриотизма, отечеството, майчиния език и историята на собствения ни народ.

Още в средата на 90-те голяма група авторитетни немски интелектуалци (при това повечето симпатизиращи на социалдемократическата левица) апелираха в отворено писмо към политиците от всички партии да съдействат за прекратяване процеса на "морално разложение", нарастващ егоизъм, ерозия на националната солидарност, политическата етика и морал и се опитат да възродят германската държавна и национална идея, в която продължават да вярват болшинството немци.

Въпреки това, описаните по-горе тенденции продължават да се задълбочават, като особена роля в този крайно опасен процес играят откровените манипулации на националната ни история и опитите да бъдат "изтрити" цели епохи от нея. Така, наскоро, група учители, с които провеждах поредния семинар, ми зададоха въпроса, защо в политиката, публицистиката и науката, на фона на толкова осъждания националсоциалистически тоталитаризъм, съзнателно се избягва темата за интернационалния "социалистически" тоталитаризъм, господствал над 40 години в Източна Германия. Така и не можах да им дам ясен отговор, дали става въпрос за невежество, за опит да бъде погребан "спомена за студената война", или за съзнателно и идеологически обосновано прекрояване на националната история и прекъсване на историческия континюитет от страна на управляващите ни леви и либерални политици.

Все пак никой народ, включително немският, не може да се измъкне от своята история. Всяко премълчаване, всяко изкривяване на историческата истина е не само неразумно, но в крайна сметка и опасно, защото може да формира хранителна среда за появата на нови диктатури и структури на духовен и политически тоталитаризъм. Точно поради това искрените немски демократи и патриоти са длъжни, напук на опитите за "забравяне на миналото" и фалшивите табута, да дискутират и анализират всички периоди от нашата история. Все по-неотложно е немският народ, а не само малцина, принадлежащи към него, цялостно да преосмисли своята история. И това преосмисляне следва да се ръководи единствено от

а не от съобразяването с конюнктурата или нечии външни интереси. Някога, предлагайки в Бундестага приемането на Закон за защита на републиката, д-р Курт Шумахер ясно декларира, че най-опасни за една демокрация са не противоположните на нея принципи, а пасивността и несъпротивлението. Бих добавил към това и стремежа да се забравят някои моменти от историята, както и да се пренебрегнат традиционни принципи и ценности, около които се е формирала една нация. За да не изпадаме в положение като днешното, когато безкомпромисно се преследват единствено проявите на носталгия към епохата на национал-социализма, а не се обръща никакво внимание на далеч по-сериозните изяви на привържениците на тоталитарната комунистическа идеология, особено в източните провинции.

През 70-те години, в отговор на нападките, че е "консерватор", тогавашният шеф на Съюза на немските писатели във ФРГ Хербертус Принц отговори "Да, аз съм консерватор! А, онова, което искат немските консерватори е преди всичко да "консервират", т.е. да съхранят свободната и правова германска национална държава". Думите те му са особено актуални днес.