Кръстопътното политикогеографско положение открай време превръща Балканите в своеобразен фокус за интересите на близки и далечни геополитически общности. На свой ред, сблъсъкът на толкова разнопосочни геополитически въздействия върху един сравнително малък регион, го лишава до голяма степен от възможността той самият да се превърне в значим геополитически център. Голямата народностна и държавна раздробеност пък допълнителство спомага за

А фактът, че балканските страни остават сравнително слабо развити икономически (и са сравнително бедни на природни ресурси) ги лишава не само от реална възможност за разширяване на собственото им въздействие, но и ги поставя в зависимо положение от заобикалящите ги политикогеографски области.

Възможно ли е обаче това положение да се промени и, какви са условията за подобна промяна към по-добро? На този въпрос се опитва да отговори новата книга на проф.Стефан Карастоянов “Балканите – политикогеографски анализи” (Издателство на СУ “Св.Климент Охридски”). Извоювал си репутацията на един от възродителите на българската геополитическа наука, проф.Карастоянов (зам.председател на Българското геополитическо дружество и лидер на Българския демократичен форум) е известен като убеден патриот и е сред малцината у нас, опитващи да формулират модерните измерения на българския национален въпрос.

Следвайки традицията на големите български учени Атанас Иширков (на който в книгата е посветена отделна студия) и Иван Батаклиев, проф.Карастоянов анализира геополитическото място на страната ни на Балканите, диференцирайки го в три основни категории: природногеографско, икономогеографско и геополитическо. Като посочва, че политическият ни елит би трябвало да е в състояние да прогнозира всички възможни ситуации и сценарии за геополитически трансформации в Югоизточна Европа, за да гарантира на държавата ни максимално благоприятни за националната кауза позиции.

Конкретен геополитически характер има и статията за Ньойския договор, в която не просто се доказва, че, в геопространствен аспект, от страната ни са откъснати редица изцяло български територии, но и се анализират ужасните последици от този факт, довели до деформирането на цялото ни по-нататъшно държавно развитие.

Твърде интересни идеи, развива проф.Карастоянов и в статията си, посветена на проблема за Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и прилагането и в България. Привърженик на концепцията за “политическата нация”, авторът доказва по наистина категоричен начин, че в България няма национални малцинства, доколкото в територията и не са включени никакви земи и население от съседни държави. И заключава, че Народното събрание не трябваше безуслово да подкрепя Рамковатна конвенция, тъй като тепърва “предстои да усетим върху собствения си гръб последиците от това недалновидно решение”.

В сборника са включени и две великолепни студии, посветени на Македония и Косово –

Що се отнася до Косово, анализирайки развитието на проблема, авторът доказва, че сръбската национална доктрина, макар и доказала вече своята нереалистичност, дълго време е представлявала опасност за мира в Югоизточна Европа.

В заключение, проф.Карастоянов изтъква, че България като “геополитически стожер” и център на геопространството на Балканите, тепърва ще оказва значително влияние върху останалите балкански страни, допринасяйки за укрепването на толкова дефицитното разбирателство между тях и съдействайки по този начин за окончателното разплитане на балканския геополитически възел и превръщането на кръстопътното ни географско положение от проклятие в реално предимство.