Българската сигурност и предизвикателствата на глобалната ера

Днес въпросите на националната ни сигурност, както и средствата за постигането и придобиват съвършено нови измерения

Валентина КОСТАДИНОВА

Либерализацията на икономиката в световен мащаб направи възможен и онзи мощен процес на глобализация, на който сме свидетели днес. Той има две основни характеристики: все по-голямата “прозрачност” на националните граници и свързаното с това премахване на бариерите и ограниченията пред “неограничения търговски обмен” и ръстът на взаимозависимостта между отделните “елементи”, съставляващи международната общност. В такива условия постепенно се тушира разликата между “вътрешно-държавно” и “международно”. В комбинация с бързото развитие на технологиите, се постигна мощно ускоряване ритъма на световната икономика. Наред с големите плюсове обаче, този факт носи и

Потенциални заплахи за сигурността

на отделната държава.

Най-общо казано, сигурността означава отсъствие на заплаха по отношение достъпа на субекта (т.е. държавата) до различни по вид, но ограничени като количество, блага. В периода на Студената война основният аспект на сигурността, естествено, бе военният. След нейния край обаче, все по-голямо значение придобиват другите аспекти на това понятие. Като особено нараства значението на икономическата сигурност.

Националната сигурност може да се разглежда на две равнища - гарантиране на физическото оцеляване и съхраняването на държавата и създаване на необходимите предпоставки за успешното и бъдещо развитие. Разбира се, икономиката играе много важна роля и на двете равнища, но тук ще разгледаме някои заплахи за сигурността на България, предимно на второто от тях, произтичащи от процесите на интеграция и глобализация.

Един от ключовите въпроси е свързан с мястото на България в международното разделение на труда. Основната заплаха тук произтича от дейността на тъй наречените ТНК (транснационални, или многонационални компании) - агентът, съдействащ в най-голяма степен за глобализацията на икономиката. Като ТНК може да се определи всяка производствена единица, притежавана и контролирана от единно управление, която е разположена и функционира в различни държави. Тук не се включват компаниите, произвеждащи в една държава и контролиращи само маркетинга и дистрибуцията на стоките си в други страни.

Със свои ТНК разполагат най-развитите икономически държави. Като именно тези компании най-ефективно прилагат на практика т. нар. “повъзлова” и “подетайлна” специализация при международното разделение на труда. Което означава, че филиалите им в различните държави (а това означава и самите държави) се специализират в производството само на отделни компоненти от бъдещия краен продукт. Цялостното ръководство и координация на процеса се извършва от централата на ТНК, разположено в “страната-майка”. Оттук и една от основните характеристики на тези компании - контролът върху филиалите. Други типична черта е концентрацията на комуникационните възможности и управленския опит у компанията-майка. Положителните ефекти, свързани с присъствието на ТНК в дадена държава са: увеличаването на нейния БВП, оптималната организация на производството чрез създаването на мрежа от доставчици, оптимизация на обслужването, привличането на нови технологии, управленският опит и др.

Основната заплаха, която може да произтече от неизбежното навлизане на ТНК в България, е страната ни да се специализира в единствено в дейности, характеризиращи се (като цяло) с по-малката си добавена стойност. Което, най-общо казано, означава развитие у нас на индустриалния тип производство. То, на свой ред, от една страна предполага получаването на по-малка печалба, а от друга – постепенно води до окончателно причисляване на България към развиващите се държави, защото един от критериите за това, коя държава може да се смята за “развита” и коя – за “развиваща се”, е това, дали тя задава тенденциите в световното развитие или поне, доколко съумява да бъде в крак с тях.

Основната тенденция в световната икономика

днес е развитието на високо технологичните отрасли. Промишленото производство постепенно бива изтласквано в по-периферните райони и с него се занимават по-слабо развитите държави. Освен наличието на много голям финансов ресурс, за разработването на високотехнологичните отрасли има още една необходима предпоставка - интелектуалният потенциал. Именно това е факторът, който в най- голяма степен определя разликата между индустриалното и високотехнологичното производство. Ако формирането на подходящи кадри за първото не изисква много време и средства, положението е точно обратното при второто, където значението на отделния специалист нараства неимоверно. Точно по това направление следва да се търси и втората заплаха за сигурността на България в глобалната ера. Доскоро страната ни разполагаше с много висококвалифицирани специалисти в различни научни области, които можеха да послужат като основа за преодоляването на изоставането в икономическото и развитие. Още повече, че наличието на такива специалисти е сериозно конкурентно предимство, което би могло да ни даде възможност за по-добър старт в борбата за привличането на външни инвестиции, чрез създаването на производства, имащи по-голяма добавена стойност. За съжаление, по правило, тъкмо тези хора търсят напоследък реализация извън България, за което има много обяснения. За да може този потенциал, поне частично, да се съхрани, държавата следва да предприеме редица конкретни, бързи и радикални действия, защото процесът очевидно противоречи на националните ни интереси.

“Изтичането на мозъци”

е заплаха за националната сигурност и на двете споменати по-горе равнища. На първото то касае възможностите за възпроизводство на нацията. А на второто – нейният интелектуален потенциал, защото през последните 12 години емигрираха най-знаещите и “пробивни” хора, което наред с всичко друго сериозно ощетява икономиката на страната. Години и десетилетия наред в България се създава интелектуален потенциал, получил признание за своите възможности от водещи световни капацитети в съответните области. Държавата ни е инвестирала огромни средства за неговото развитие. Когато обаче дойде моментът да си възвърне инвестициите, се оказва, че мнозинството от тези хора правят всичко възможно да се реализират професионално извън границите на България. Според различни изчисления, след 1989, от страната са емигрирали между 500 хиляди и един милион души. Тоест, България е изгубила възможността да си възвърне вложените в тях средства. От друга страна пък се получава така, че сравнително бедна държава като нашата субсидира най- напредналите държави в света, защото именно там българските специалисти търсят (и намират) реализация. Така, на практика, страната ни окончателно губи възможността да остане в крак с тенденциите в развитието на световната икономика.

Именно, отчитайки всички тези фактори, следва да се изгради колкото се може по-бързо действена стратегия за държавната политика в тази област. Необходимо е например държавата да определи поне няколко приоритетни сфери, които не само да бъдат достатъчно добре осигурени финансово, но и да се създадат всички останали необходими условия за успешното им развитие- законодателна и образователна база, инфраструктура и т. н.

В условията на глобализация и след края на Студената война, въпросите на националната сигурност и начините за нейното гарантиране придобиват съвсем нови измерения. Значително намалява опасността от глобален конфликт, в резултат от което акцентът, поставян доскоро най-вече върху военните аспекти на сигурността, се измества. Днес държавите отдават все по- голямо значение на алтернативни на военните средства за гарантирането на сигурността си.

Последното създава

Нови възможности за България

Основната ни цел следва да бъде увеличаване заинтересоваността на колкото се може повече други държави от гарантиране на собствената ни сигурност. Като един от начините да се постигне това е икономиката. Благоприятното географско положение на страната ни й дава възможност действително да се превърне в инфраструктурен, комуникационен и енергиен център на Балканите. Трудностите пред реализирането на тази цел произтичат по две основни направления. Първото е липсата на финансови средства за бързото реализиране на големите инфраструктурни проекти. Втората трудност пък е свързана с нестабилността на региона като цяло. Това е пречка пред реализацията на няколко особено важни инфраструктурни и енергийни проекта, тъй като те имат транснационален характер. Затова България, която до този момент успява да запази вътрешната си стабилност, е заинтересована да съдейства за разрешаването на спорните въпроси и в другите балкански страни, така че там да се гарантира поне “минималното ниво на стабилност”, необходимо за практическия старт на регионалните инфраструктурни проекти. На свой ред, успешното им реализиране е предпоставка за по-добро гарантиране на националната сигурност, не само защото така ще нарастне външната заинтересованост от стабилността на Балканите. Ефектът от осъществяването на проектите, освен политически, ще бъде и икономически – доколкото изграждането на модерна инфраструктура е необходимо предварително условие за създаването на съвременно производство и за привличането на допълнителни чуждестранни инвестиции. Което ще съдейства за преодоляването на икономическата изостаналост. А ако този процес обхване Полуострова, като цяло, може да се очаква още един положителен ефект в политически план - постепенното преодоляване на омразата, наслоена в “барутния погреб на Европа”, защото когато икономиките работят добре, хората откриват далеч по-важни занимания от това да се ровят в миналото, както и по-малко причини да го правят.

Впрочем, както вече посочих, сред последиците от глобализацията е и нарастването “прозрачността” на националните граници, което би могло дори да доведе до реализацията по мирен път на онези цели и идеали, която войните от началото на XX век не успяха да постигнат - националното обединение на българите, без за това да е необходима формалната промяна на границите на Балканите.

Обективният характер на глобализационния процес изправя България пред необходимостта да осъзнае както положителните, така и отрицателните последствия от него, за да може да предприеме навреме необходимите действия - да се възползва от възможностите и неутрализира, доколкото е в състояние, негативните му ефекти. Въпреки че страната ни не стартира от най-добрата позиция, една разумна политика оттук нататък все още би могла да даде резултат. Необходимо е обаче тя да се основава върху ясна визия за крайната цел, както и на необходимата решителност за постигането и.

 [[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]