Всяка страна в преход се сблъсква с множество трудности от икономическо, социално и финансово естество. Когато се осъществяват реформи във всички сфери на икономиката и социалния живот, няма как това да не дръпне надолу жизнения стандарт на населението. Когато обаче безработицата не спира да върви нагоре, а болшинството от хората продължават да затъват до гуша в дългове поради скъпотията и символичните заплати, намесата на държавата става наложителна. А, когато 64 % от 20 – 29-годишните заявят, че при първи удобен момент биха емигрирали, това е вече сигнал, че мерките е трябвало да бъдат взети вчера. Може и днес, но утре със сигурност ще е късно. Защото страшно е младите да не виждат перспектива за развитие в собствената си страна. 170 791 души у нас до 29-годишна възраст са без работа към края на ноември миналата година. А животът трябва да продължи и повечето свързват това с чужбина. Защото за тези, които остават в България, той се е превърнал във всекидневна борба за оцеляване, в която шансовете непрекъснато намаляват.

153 лева са били нужни за издръжката на четиричленно семейство през март тази година, т.е. по 288,29 лева на човек, изчислиха експертите от Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Скокът е с 5 % спрямо декември 2001 и с 11,7 % в сравнение с март 2001. С над 76 % е средното увеличение на данъците върху имотите и таксата за смет през 2002, в сравнение с миналата година. Цената на питейната вода е скочила с 5,6 % , наемите – с 15,4 %, издръжката на децата - с около 3,5 %. Според КНСБ, 40 % от българското население е бедно и е затънало в дългове за отопление. Месечният доход на семействата е едва 39 % от необходимите средства за живот. С 4,5 % е спаднало потреблението на хляб и хлебни изделия, с 15 % - на месото, с 35 % - на плодовете и с 12,5 % - на зеленчуците. Както твърдят синдикалните експерти, всяко второ семейство в България е под границата на бедността – 109 лева . А като се умножи тази сума по 12, се получава1308 лв. за цялата година – за сравнение в САЩ за беден се счита този, който живее с по-малко от 22 000 долара годишно!

който определи световната банка за България е 2,15 долара на ден. Според изчисленията на Центъра за социално-икономически анализи към Обединение “Промяна”, имайки предвид намалялата покупателната сила на лева, това реално прави 67 цента. От обединението смятат, че доходите на хората могат да се вдигнат чрез увеличаване на инвестициите в страната, на вътрешния дълг и на бюджетния дефицит. Няма държава, която да е излязла от подобна криза, без голям бюджетен дефицит, позовават се на чужди експерти хората от “Промяна”. У нас обаче управляващите затегнаха бюджетните разходи и вдигнаха данъците за имотите, лекарствата и туризма, акцизите, патентните данъци и др. Скочиха и цените на тока, парното и телефоните, без някакви реални компенсаторни мерки за защита.

Безработицата е бич за страните от Източна Европа. Закриването на много предприятия остави хиляди хора на улицата. В началото на 2002 броят на неработещите в България достигна 1 100 000 души. Числото на регистрираните безработни гравитира около 650 000, като право на обезщетение имат едва 150 000 от тях. В някоя западноевропейска страна, ако безработицата е над 10 % , вече се говори за икономическа криза. У нас официалната безработица е 18 %, според синдикатите пък, реалната цифра е 30 %. Тревожна е тенденцията към нарастване на т. нар. “обезкуражени в търсенето на работа” – тяхната армия има ново попълнение от 100 000 души и вече достигна 516 000. Програмите за временна заетост не решават проблема с безработицата, а дават само глътка въздух на хората без работа. Макар че от МВФ одобриха предложението на социалното ни министерство шефовете на фирми, които наемат на работа трайно безработни, да ползват данъчни облекчения.

Социалното ведомство, разбира се, също търси варианти за увеличаване на доходите. В момента средната работна заплата в България е 268 лв., а в бюджетната сфера 278 лв. Експертите предлагат през 2005, средната заплата в страната да достигне 350 лв., а в бюджетната сфера – 430 лв. Друго предложение е да се намали минималната данъчна ставка за най-ниските доходи. През 2001 минималната ставка беше 20 на сто, тази година е 18 на сто. Идеята е тя постепенно да намалява – от 15 на сто през следващата година на 12 на сто през 2004, за да стигне 10 на сто през 2005. Друг механизъм за по-високи реални доходи е да се забави увеличението на личната осигурителна вноска. Сега съотношението на вноските между работодател и осигурен е 75 % към 25 % . Същото ниво слредва да се запази през следващите две години. Експертите настояват за облекчаване на лицензионните режими и отпадане на 74 от тях. Трябва да се помисли обаче и за

Те се актуализират веднъж годишно – на 1 юни. Предвиденото 6-процентно увеличение за тази година, приравнено в пари, прави от 2 до 9 лева по-високи пенсии. Това не може да компенсира дори и само увеличението на цените на енергоносителите и основните хранителни продукти, категорични са от КТ “Подкрепа”. Синдикатът поиска в плана за действие за 2002 да се заложи 12-процентно увеличение на пенсиите, което би компенсирало около 80 % от инфлацията. За да се увеличат пенсиите обаче, приходите в Националния осигурителен институт (НОИ) също трябва да се увеличат. Експерти на НОИ, социалното и финансовото министерство предлагат въвеждане на минимален осигурителен праг, различен за отделните браншове и професии, върху който задължително да се начисляват осигуровки. По този начин щели да се увеличат постъпленията в Института. Впрочем, подобни системи отдавна са показали добри резултати в Швейцария, Германия, Англия и Италия. Ако предложението се реализира, част от приходите могат да се използват за увеличение на пенсиите, намаляване на осигурителната вноска за работодателите и работниците и погасяване на дефицита в Осигурителния институт (планираният дефицит на НОИ за 2002 е 500 млн. лв.).

е от ключово значение за успешното развитие на едно общество. Това означава например, работещите на трудов договор да бъдат задължително осигурявани върху реалното си възнаграждение. Много наши работодатели обаче осигуряват своите служители върху минимална работна заплата, независимо, че те получават по-високо месечно възнаграждение. Това, от една страна, ще удари по бъдещите пенсии на последните, а, от друга, води до по-ниски постъпления в НОИ, което пък стопира увеличаването на сегашните пенсии. Тоест, получава се омагьосан кръг. В момента около 1 100 000 души в България се осигуряват на минимална работна заплата.1 200 000 души пък работят в “сенчестата икономика”, което означава, че нямат сключени трудови договори и работодателите им въобще не внасят в НОИ осигурителни и здравни вноски. Тези работещи трябва сами да се осигуряват, но повечето не го правят - получават мизерно заплащане за труда си, не знаят колко време ще бъдат наети на работа и, не на последно място, осигурителната тежест пада само върху техните плещи. Само 3 600 от общо 350 000 земеделски производители и 200 000 от 700 000 еднолични търговци правят осигурителни вноски.

Да се чува гласа на заинтересованите е също изключително важно и отдавна е практика в утвърдените демокрации. Съюзът на работодателите в България и Обединение “Промяна” предложиха създаване на работнически съвети, които да договарят с работодателите условията на труд, възнагражденията и почивките във фирмите. В Германия работници и работодатели заедно уговарят условията по колективните трудови договори. От Обединения съюз на пенсионерите в България пък поискаха да има техни представители в някои парламентарни комисии, както и в Националния съвет за тристранно сътрудничестно към Министерския съвет. Твърде съмнително е обаче, дали и доколко тези предложения ще се реализират на практика.

В крайна сметка, възможно ли е България действително да се превърне в модерна “социална държава”? От отговора на този въпрос зависи не само интеграцията ни в Обединена Европа, но и (което е далеч по-важно) собственото ни бъдеще, както и това на нашите деца.