Напоследък, мнозина специалисти по проблемите на Централна Азия предупреждават, че настъпването на пролетта в Афганистан, в съчетание с войнствения характер на местното население, неведнъж са формирали "крайно взривоопасна смес". Вероятно поради това британците, които в миналото на три пъти са водели тежки войни по тези места, се опитват именно сега да прехвърлят на някой друг ролята на лидер на умиротворителните сили в страната. Въпреки настойчивите призиви на министър-председателя на временното правителство в Кабул Хамид Карзай, от тази роля категорично се отказа и Германия. На този фон принципното съгласие на Турция да оглави разположения в Афганистан контингент на ООН безусловно има знаково значение.

Една от причините за подобна

е опитът на турската армия (втора по численост в НАТО след американската), дълги години воювала (при това в сходни с афганските условия) срещу кюрдите. Най-важното обаче е, че Турция отчаяно търси новото си място в радикално променящият се свят. До неотдавна страната се намираше във фокуса на биполярното противостоене, което наред с големите заплахи и носеше и значителни дивиденти. Така, след Първата световна война Съветска Русия помогна на възникнала върху развалините на Османската империя светска държава на Ататюрк да отстои своята независимост. След Втората световна война пък САЩ защитиха териториалната и цялост. До разпадането на СССР, където живееха болшинството от "тюркските народи", Турция на практика бе единствената независима "тюркска" държава, което несъмнено съдействаше за сплотяването на населението и. От друга страна, вписването и в биполярната схема укрепваше заложеният още от Ататюрк светски характер на турската държавност. Защото и съветският, и американският "полюси" на тогавашния свят, се базираха върху отделянето на религията от политиката. Всичко това, в крайна сметка, сближаваше страната със Западна Европа, което и бе една от основните цели на Анкара.

След края на студената война обаче, Турция загуби значението си на преден пост против "съветския експанзионизъм". А спадът на западния интерес към тази страна се отрази крайно отрицателно на перспективите и за икономическо развитие, което в значителна степен зависи именно от западната помощ. Крахът на биполярния свят нанесе пряк удар и върху националното единство на Турция. Наистина, отказвайки се от комунизма и сблъсквайки се със сепаратизма на собствената си територия, Русия прекрати подкрепата си за кюрдската съпротива. От друга страна обаче, появата в постсъветското пространство на новите независими тюркски държави, лиши Турция от статута и на единствен "тюркски полюс", а турците - от най-важния външен фактор за предишното им единство. Междувременно, вътрешните противоречия в турското общество се изостриха допълнително и от наложеният в страната ултралиберален капиталистически модел, размиващ традиционните му патриархални устои.

Естествена реакция на нарастващото напрежение стана подемът на ислямизма.

Опирайки се на щедрата подкрепа на Саудитска Арабия и другите петролни монархии от Залива, той отправи открито предизвикателство към светския характер на турската държавност, зад който винаги са стоели местните военни. А на фона на успешната ислямска революция в съседен Иран, възможността същото да се случи и в Турция изглежда съвсем реална. Възможно средство за неутрализацията на тази заплаха е провеждането на "настъпателна" външна политика (включително и присъствието в други страни, особено принадлежащи към "тюркския свят").

в умиротворяването на Афганистан е тъкмо този случай, когато с един изстрел в Анкара се надяват да убият няколко заяка.

То, преди всичко, дава възможност на Турция да укрепи допълнително отношенията си със САЩ. Наистина, още по време на първата война в Залива, Анкара демонстрира пред американците, колко полезна може да се окаже за тях в "света след края на историята". Само че днес Турция очевидно не приема планираните от Съединените щати нови удари срещу Ирак (предлог за които е отказът на Саддам Хюсеин да приеме инспекторите на ООН). Затова Анкара, не без известно основание, се надява, че демонстрирайки активност в Афганистан, ще компенсира пред Вашингтон разногласията по иракския въпрос. Още повече, че (което не е без значение) статута на Турция в Афганистан ще бъде напълно самостоятелен. Защото тя ще оглави умиротворителна мисия, в която американците не участват. Освен това, известно е, че Северен Афганистан, заедно със Средна Азия и Северозападен Китай, открай време са известни с общото име Туркестан (т.е. "страна на тюрките"). И установяването на теократични режими тук косвено налива вода в мелницата на турските ислямисти. Именно поради това турската помощ за формирането на светска държава върху развалините на талибанския режим укрепва позициите на правителството в Анкара не само в света, но и в собствената му страна.