Политическа алтернатива или популистка илюзия

Ирина ВЕЛЕВА

Десет години българското общество живя в атмосфера на политическа фалшификация и евтина социална бутафория. Десет години бездарни псевдополитици подменят актуалния обществен дебат с преследване на личните си меркантилни амбиции. Десет години в България непрекъснато се оказва, че всяко амбициозно парвеню знае много по-добре от самия народ, какво иска народа. Цяло десетилетие от страниците на съмнително обективни медии българските граждани бяха облъчвани от майсторски внушения за дълг, морал и свободолюбие, гарнирани с обещания за просперитет и спокоен живот, които нямаха нищо общо с реалните намерения на обещаващите.

Пак по този механизъм десет години волята на българския народ за пълноценна политическа демокрация и реални пазарни отношения се подменя с алчността и безочието на група ненаситни обирджии и скудоумни ментори.

Днес, отново по стар навик, проблемите и

Опитите за оцеляване на политическите неудачници

Търсят да се трансформират в настоявания и искания от името на цялата нация.

Народът не искал вече да го управляват партии. Гражданите били загубили доверие в политическите сили. Време било “спонтанни граждански движения” да формират дневния ред на управлението.

Само дето, въпросните граждански движения са точно толкова спонтанни, колкото всяка структура, в която и да е полицейска организация. А техните вдъхновители и лидери са толкова “будни свободни граждани”, колкото са свободни войниците, пуснати за часове в гарнизонен отпуск. Изглежда, за пореден път ставаме свидетели на безочлив опит за подмяна на обществената воля и спекулиране с умората на хората от дългия, труден и неуспешен преход.

Вярно е, че в западните общества с утвърдени демократични традиции непрекъснато се раждат и отмират разнообразни и спонтанни граждански движения. Но тяхната цел никога не може да бъде властта, сама по себе си. Движенията тъкмо с това са различни от партиите, че не се интересуват от самата власт. Тяхна цел не е свалянето на, или влизането във, властта. Напротив, единствената им задача е да упражнят натиск върху властимащите за конкретно вземане на решение. Например - да бъдат забранени абортите.

В свободния свят обаче, трудно могат да се открият движения, чиято цел е влизането във властта, каквото е новосформираното българско ГОДО. Хората събрани в него не са обединени от желанието си да реализират конкретна цел. Те не се опитват да принудят управляващите да вземат алтернативно решение по даден въпрос. Те не се интересуват от никакви обществени необходимости, за чието задоволяване биха могли да помогнат. Напротив, единственото им ясно и откровено желание е влизане в управлението. Неслучайно, наред с изтъкнатите и уважавани интелектуалци, в редиците му са се намърдали цели орляци, заплашени от окончателно изпадане от ежедневието, политици. В неговата лодка се опитват отново да доплуват до славата отдавна забравени и увехнали обществени фигури.

Още по-откровено в преследването си на постове и властови потенциал е странното ново движение “Социалдемократи”. Едва ли някой е повярвал на учредителите му, че задачата им не е да се докопат до власт или поне до мандати в следващия парламент, а да реализират някакви безформени химери за обединяване на несъществуващите в България социалдемократи. Прочее, за формиране на “гражданско сдружение” от “леви и патриотични сили” призовава дори скандалният Красимир Премянов.

Напоследък стана ясно, че партийната система в страната е сравнително трайно установена и в редиците и трудно биха “пробили” нови партии. Това принуди останалите извън схемата “държавни мъже” да потърсят друг начин за атака към властта и политиката. Идеята за създаване на движения е откровен опит на такива аутсайдери да намерят заобиколен път към следващия парламент, фалшифицирайки за пореден път обществените очаквания.

Внушението, което се опитват да прокарат през последните месеци, че народът се бил уморил от партии и искал да избира личности, а не политически групировки и партийни програми, не оставя никакво съмнение, че става въпрос отново за опит за манипулиране и подмяна на реалностите с удобни за конкретни кръгове идеи. Отново се сблъскваме с образа на всезнайковците, които винаги знаят какво точно иска народа. А пък, ако се окаже, че народът не познава желанията си в техните изказвания, явно проблемът си е негов.

За такава ситуация се казва: “те го гонят, а той си поръчва кафе”. Става въпрос за личности, които политическата практика просто е изхвърлила зад борда. Обикновено това са бивши политици, на които народът втори път не е гласувал доверието си . С една дума гласоподавателите са им показали, че не ги одобряват за свои представители. Въпреки това, днес те се изтъпанчват като негови говорители и се опитват отново да се възползват максимално от собствената си безкруполност и обръщайки истината с главата надолу да си осигурят топли местенца във властта и плътни чадърчета за бизнеса.

За десет години, в България се роди и укрепна

Една чудовищна класа

закърмена с полицейско възпитание и отгледана в условията на мафиотски просперитет. Днес тъкмо тя брани със зъби и нокти мащабните си завоевания. Част от новосформираните граждански движения са един от опитите и да подмени политическата воля в страната и да продължи необезпокоявано да упражнява арбитражната си власт. Разбира се, поне засега, настрана от тези апетити като че ли остава Движение “Гергьовден”, чиито основатели и вдъхновители изминаха доста по-дълъг и последователен път на развитие от чисто гражданска формация към опит за политическо представителство.

Движението на Любен Дилов по-скоро бе използвано като идея, която нечисти интереси се мъчат да репродуцират в ГОДО или бъдещото “сдружение” на Премянов.

Със същите интереси, някои наблюдателите свързват и исканията за мажоритарни избори. През последните седмици все по-настойчиво позавехнали политици със заглъхнала слава се опитват да убедят публиката, че най-съкровеното и желание е на приближаващите парламентарни избори да гласува за част от кандидат-депутатите мажоритарно. Според секретаря по информационната политика на управляващата партия Илия Петров, сините също били доловили тези “народни тежнения” и вече обсъждали варианти за промяна в избирателната система. Само дето се оказва, че тежненията не са толкова народни, колкото на конкретни, поизплашени за бъдещето си, политици и промените не се обсъждали от управляващите, а само от малка част от тях, обособила се заради по-специфичните си интереси.

Мажоритарното гласуване е смърт за по-малките и неукрепнали структурно партии.

Но още по-опасно е то за легитимността на основните държавни институции. Ако социолозите се окажат прави и догодина пред урните застанат едва 55% от имащите право на глас, на практика ще се окаже, че вотът на половината от гласувалите е изхвърлен в коша след като е спечелил не техният избраник. Едва ли ще е възможно парламент, чийто състав е избран от само 25 - 26 % от българите, да излъчи легитимно правителство и да управлява ефективно страната през следващите четири години.

Тези, които се опитват чрез мажоритарния вот да се възползват от популярността си, не се интересуват от този ефект. За тях е важно единствено да бъдат във властта, независимо дали ще имат обществена легитимност или не. От тяхна гледна точка подобен резултат е дори желан. Защото, с колкото по-ниска обществена подкрепа се ползват основните държавни институции, толкова по-лесно може да им се попречи да завършат започнатите реформи. А най-вече това е голямата цел на всички, които искат да продължат и занапред да пълнят джобовете си за сметка на държавата и българските граждани.