Непознатите възрожденци от Банско
В епохата на великия Паисий цяла плеяда забележителни негови съграждани дават своя принос за българското Възраждане

Александър МАЛЧЕВ

Днес, когато макар и устремени към Европа, продължаваме да бъдем разделени, уморени и объркани, вероятно си струва по-често да обръщаме поглед към миналото за да почерпим оттам онези човешки добродетели и национални ценности, с които изобилстват българската история, бит и култура. Разравяйки архивите, със сигурност ще се изненадаме от сериозното българско присъствие в Европа, при това още в епохата на Възраждането.

Така, във времето на великия първоапостол Паисий Хилендарски, в родния му град Банско израства цяла плеяда изтъкнати крепители на българския дух, с наистина значителен принос в националното ни развитие. Много от тях, запазвайки своя род и език и с гордост носещи името “българин”, заемат важни постове извън поробеното ни Отечество – в Белград, Рим, Виена, Будапеща или Венеция. Ето само няколко имена, за съжаление, отдавна забравени.

Митрополит Неофит
от Кундевия род, се ражда през 1700. Ръкоположен е за самоковски митрополит на 1 ноември 1753 от Ипекския патриарх Гавраил ІІ. Носил дълги години с достойнство владишкия си сан, обичан и уважаван от православните българи от Самоковско-Дупнишката епархия. Миторополит Неофит е сред активните участници в бробата за отстояване на народност и вяра, срещу опитите на цариградския патриарх Самуил да сложи ръка върху епархиите с владици-българи, като предаде администрирането им на гръцки духовници. Той е последният български митрополит в Самоков след закриването на Ипекската патриаршия. Прз януари 1857, в писмо до своя учител Неофит Рилски, известният възрожденски деец Димитър Хаджийоанович Смриков от Самоков, нарича Неофит “светило” на българщината през миналия век. Самият Неофит умира през 1771 в Самоков.

Митрополит Серафим
е роден през 1711. Под монашеското име Серапион е игумен на Рилския манастир през 1753-1757. Преди това изпълнява дипломатическа мисия на рилското братство в Цариград. През 1757 бил ръкоположен за владика от Ипекския патриарх Кирил и изпратен да управлява Щипската епархия. По-късно е назначен за босненски митрополит. На старини отново се прибира в рилската обител, където пише книги и оставя много и видни ученици. Забелрежително дело на владиката Серафим е и построената с негови средства църква в метоха “Пчелино”, недалеч от Рилския манастир. В нея и днес може да се види ктиторския му портрет, дело на големия бански живописец Димитър Молеров. Митрополит Серафим живял до дълбока старост и починал в Рилския манастир през 1800. Неговият по-малък брат -

Йеромонах Йеротей
е известен като добродетелен и образован проигумен на Рилския манастир. Роден е около 1732. Името му е свързано с авторството на летописните бележки, отразяващи по-значителните събития в живота на манастира в средата на ХVІІІ век – сравнително малко познат период от неговата история. В края на ръкописа му, е поставено следното допълнение: “Написа се тази история от йеромонах Йеротей, брат на добробосненския митрополит Серафим, когато бе в постницата през 1772 г.”. Това е същият онзи старец Йеротей, който по-късно прибира при себе си младият Никола Петров Бенин от Банско (бъдещият Неофит Рилски), за да го възпита и образова като един от най-големите български книжовници. Йеромонах Йеротей умира в рилската обител през 1820.

Архимандрит Теодосий
е роден около 1726. Игумен на Рилския манастир от 1798 до 1801, когато го наследява по-младият му брат Теофан. Теодосий възпитава десетки просветени българи, работили по-късно за съхраняването на българската народност и книжовност. С негови средства е изграден и зографисан храмът “Покров Богородичен” при костницата “Св.Лука” на Рилския манастир, където се пази ктиторският му портрет, рисуван от неговия приятел Тома Вишанов-Молера. Построил чешма до Дупнишката порта на манастира, дарил голяма сребърна мощехранилница, сам насадил орличкото лозе и съградил орличката воденица. Многобройни дарения правил и за други църкви и параклиси.

Йеромонах Харитон
е роден през 1752. Виден рилски духовник, известен и работлив книжовник. Според летописната бележка в един триод от бившата църковна библиотека на Банско става ясно, че е живял и творил в града като духовник, учител и таксидиот, съдействал е за доставката на руски църковни книги за градския храм “Св.Богородица”. Рилското братство го изпраща като таксидиот и в Чирпан и Стара Загора, където учителствал. Известен е и като ревностен разпространител на Паисиевата история. Автор е на т.нар. “втора змеевска поправка” от 1831 към нея. От същата година е и Чирпанския препис, направен отново от Харитон. Познат е и друг негов препис от 1832.

Епископ Лазар Младенов-Рабаджиов
се ражда през 1853 в семейството на даскал Димитър Попмладенов-Рабаджиев. Завършва униатското училище на лазаристкия орден в Солун, френските колежи “Сен Беноа” в Цариград и Торино, а по-късно и Висшата духовна академия на лазаристите в Париж. Високоинтелигентен и надарен, той е сред най-активните противници на Гръцката патриаршия и радетел за независима българска църква в турската империя. Умира като поддиректор на Ватиканската библиотека в Рим.

Марко Теодорович Везьов
е роден около 1760, а умира през 1840 в Букурещ. Богат търговец, собственик на търговска кантора във Виена. През 1792 издава буквар и читанка, предназначени за децата в Българско и Словенско, на чиято корица пише, че е българин от Разложко. Букварът на Марко Теодорович заема особено място в усилията за изграждането на модерна българска просветна система. Това е първото печатно учебно пособие у нас, в което църковнославянските писмена и текстове се редуват с гражданска кирилска азбука и съвременна лексика. През 1926 на мястото на къщата, двора и градините на Марко Теодорович е построено сегашното основно училище в Банско.

Алекси Хаджиниколов
е роден през 1749. Заедно с брат си Костадин са сред най-големите български търговци за времето си, притежаващи кантори в Будапеща и Виена. По негова инициатива и с щедри парични дарения през 1791 в унгарската столица е изграден голям български православен храм. По-късно твърдо остоява правата на местните българи срещу опитите на гърците да обсебят черквата. Умира в Будапеща през 1802.

Лазар Тодоров Герман (Голев)
е роден около 1770. Единитя му брат – Михаил Германович става високопоставен дипломат на сръбския княз Милош Обренович, а другият – Иван Герман е банкер в Дубровник и Венеция. Лазар Герман е крупен търговец, чиито кревани обикалят почти цяла Европа. През 1832 като коджабашия (кмет) на Банско, е инициатор и основен дарител за изграждането на катедралната църква “Св.Троица”. По-късно, заради родолюбивата си дейност е хвърлен от турците в Серския затвор, където умира от мъка и притеснения. Брат му Михаил продължава блестящата си дипломатическа кариера в двора на Милош, чак до смъртта си, настъпила през 1840 в Букурещ.

Марко Георгиевич Везьов
е първи братовче на Неофит Рилски, а също на братята Герман. Крупен търговец, той бил генерален консул на княз Милош Обренович в Калафат и Свищов през 1842. Известен като голям родолюбец и радетел за българското просветно дело, през 1856 Марко Везьов дарява голамо дворно място за изграждане на класно училище в родния си град Банско.

Пантелей Хаджистоилов
е един от най-образованите и проспериращи български търговци в началото на миналия век. След завземането на властта в Сърбия от княз Милош Обренович, около 1820 той е повикан от Виена, за да ръководи търговските дела на наскоро освободилата се сръбска държава. Пантелей Хаджистоилов е създадел на Търговската камара в Белград и първият и председател.