“Отец Паисий”- младите идеалисти от 30-те
Отхвърляйки категорично модните през онова време комунистически и фашистки идеи, членовете на организацията се опитват да формулират принципите на модерния български национализъм

д-р Никола АЛТЪНКОВ
Статията се базира на подготвената за печат книга, посветена на българското национално движение в периода между двете войни

 

“Как би постъпил един млад човек, чувстващ потребност да помогне на Родината си, да се отплати за жертвите на предидущите поколения, да допринесе за издигането на своя народ? Животът му предоставя избор, различни идейни и обществени течения се съревновават за спечелване сърцата на младежта. Съблазните са много:

- Дали да отидеш при тези, които се гордеят със своята дисциплина, с реда царящ в тяхната организация, с униформите си, със своите поздрави. Видях водачите им, чух словата им…размишлява младежът. Но не му допадат фалшивият патос и неискреният патриотизъм. Нито чуждоземните идеи, които не пасват на нашия народ. “Чуждото си е винаги чуждо!”

- Говорят му и другите, които го убеждават, че светът е разделен на две, бедни и богати, и че младите не трябва да търпят неправдите, лишенията и социалното неравенство. Но честни ли са тези красноречиви “пророци на правдата, които заровиха под съсипните на един Божи храм двеста невинни свои братя”? Защо те говорят за неправдите в Китай и за сълзите в Бомбай, а остават хладни и мълчат, когато българи загиват в чужбина?

- Но има и друг вид изкушения: те са гласовете на задоволството, които изобилстват навсякъде. Те са, които съветват отказ от отговорите на големите въпроси на съвремеността. Защо да си губиш времето да търсиш истината, бъди доволен, щастлив: “игри, забавления, танци и малко наука! Доволни сме! Бъди при нас.” Но, казва си младежът, “Не са ли те, така наречените “неутрални”, по-опасни и вредни за обществото и от отрицателите на държава и народ?”

Тези свободно струящи редове на

Автентичен национализъм

- отричащи еднакво, както преклонението пред чужди идеологии като нацизма и комунизма, така и фалшивата аполитичност, са взети от ”Паисиевата борба – защо станах Паисиевец”, издание на Паисиевите средношколски дружини от 1941, претърпяло няколко издания – до ноември същата година са отпечатани 30 хиляди екзепляра – внушително за времето си цифра.

След 1930 започва организирането на младежки групи към Всебългарския съюз “Отец Паисий” ( за възникването на ВСОП – вж.НИЕ, бр.4/00) и през пролетта на следващата година група софийски ученици се събират в къщата на Христо Анастасов (Риджо) за да създадат ОНРУ - Организация на родолюбивите ученици. Пак тогава се появява и списание “Единство”, орган на младежите при Съюза. Образуват се групи в София -в І и ІІ мъжки гимназии и в провинцията, главно в средните училища. Членовете им са с различна ориентация: Я.Донев е земеделец, Христо Икономов - либерал, Любомир Тенев, по-късно известен актьор - социалист. Между тях са и Климент Далкалъчев и Боби Стоилков, и двамата убити след 9.09.1944, Стефан Сърчаджиев, бъдещите композитори Йожи Цанков и Парашкев Хаджиев (автор на мелодията към един химн на БМСОП, написан от Теодор Траянов), Николай Паяков, Петър Боев и Тачо Танев, художник и бъдещ историк.

Постепенно младежката секция изгражда свой самостоятелен идеен и организационен живот. Започва да се нарича Български младежки съюз Отец Паисий (БМСОП) и скоро вече разполага с клонове в много средни училища в страната: главно в София и големите градове. Не изглежда обаче, да са се стремели към масовост тъй като членовете рядко са надвишавали 10 000.

След 19-то майския преврат от 1934 и те, както повечето младежки организации, продължават да съществуват полулегално. Създават вътрешна организация към ВСОП (който формално не е забранен) - наречена “Единство” и се разделят на малки групи - “осморки”, които се събират по къщите. Тъкмо тогава започва и големият им подем. Финансово и идейно ги подпомага професор Кантарджиев (след 1936 година той основава “Ратници за напредъка на българщината” - РНБ). Професорът убеждава управата на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) и ръководителите на БМСОП да се обединят, но опитът се оказва неуспешен.

На 25 април 1935 излиза първият брой на

Списанието “Млада воля”

Превърнало се в печатния орган на БМСОП. Първият му редактор е Иван П.Божков, а след него А.Господарев, Ник.Л.Деянов, П.Йорданов и Ив.Манов. Месечник, после двуседмичник с 2,000 броя тираж, към 1940 списанието достига тираж между 6,000 и 8,000. Влияние му трудно може да бъде преоценено, тъй като в списването му участват едни от най-добрите млади умове по онова време. За разлика от СБНЛ и РНБ, точно кръгът около ”Млада Воля” формира интелектуалния фундамент на тогавашния ни младежки национализъм. През 1940 излиза сборник с отбрани статии, писани от 1935 до 1940. Авторите им – всичките млади хора – са настроени откровено “равизионистки” (впрочем, “поправката”, или отхвърлянето на унизителният Ньойски договор от 1919 е обединителният зов на националистите), вълнуват ги също патриотичната идеология, социалните въпроси, стопанството, мастото на България в света, както и проблемите на текущата политика. Основните автори, наред с редакторите, са Николай Паяков, Христо Димов-Богоев, Христо Заимов, Енчо Матеев, Нешо П.Деянов, Светослав Нелчинов, Вл.Барановски, Иван Ранков, Христо Паскалев, Тачо Танев, Петър Боев, Димитър Венедиков и други.

През 1935 млади паисиевци основават и студентската корпорация “Цар Крум”. По онова време БМСОП е вече много популярен, привличайки в редовете си ученици от почти всички гимназии в страната. Организират се културно-просветни събрания, анализират се произведенията на автори традиционалисти - вдъхновители на

Чистия младежки патриотизъм

БМСОП участва във всички национални демонстрации против Ньойския договор и в защита на българите в поробените от съседите земи, издава се картата на България с данни за демографската и социална динамика на страната и прилежащите краища, организират се “Всебългарски жертвени дни”, посветени на българите в чужбина, насърчават се членовете да сътрудничат и с други патриотични младежки организации.

През лятото на 1940 се организира първият “Паисиев трудов поход”: десет трудови ядра с по 10 участника отиват по селата да помагат при събиране на реколтата за срок от 15 дни. На пръв поглед, инициативата наподобява следдеветосептемврийските младежки трудови бригади но всъщноста значително се различава от тях по спонтанността си и, присъщият на паисиевци, неподправен идеализъм и стриктно спазване на доброволното начало. Трудовите походи преминават успешно и добре приети от селяните. През следващите години те стават много по-масови – още през 1941 вече са говори за “първата десето хилядна”. Създават се връзки и с работници; младите идеалисти не странят от народа си, а се стремят да докажат, че са част от него и живеят с неговите проблеми и въжделения.

В 1939 БМСОП издава една малка брошурка, която в 28 отделни точки и 3 страници представя много сполучливо същността на стремежите и идеологията на младите паисиевци. Пример за сбита и ясна национална доктрина, тази разработка отпреди 60 години би послужила и днес на обществото ни с ясните си и вечни принципи. Точка първа гласи: “Българската народност е духовна и биологична общност, изградена в многовековна борба върху съзнанието, жертвите и идеалите на миналото, настоящето и бъдещето на българския народ”. И по-нататък: “Българският народ е живия израз на българската народност…Българската държава е единствената и върховна организация на живота и идеалите на българския народ”.

Определението на Велика България според паисиевци: “Това е народностно обединена, духовно и политически самобитна, военно мощна, социално единна и стопански самостойна Българска държава”. Дори и днес трудно би могло да се възрази на тази формулировка. Що се отнася да рецептата за политическото и държавно развитие на България, според БМСОП, тя трябва да бъде: “От демокрация, изградена на основата на личната отговорност, развита до степен на отговорно водачество, към народно единство”. Формулировката е българска, предлаганото решение също е родно, “водачеството” е съчетано с личната отговорност в рамките на демокрацията. Но и “трудът и капиталът не са само лични, а преди всичко обществени блага. Трудът на българина…е лично право и обществено задължение. Ето защо който не работи е враг на българщината. Хлябът трябва да бъде осигурен на всеки българин”.

Нищо чудно, че

Напредничавите за времето си социални идеи

и народностни схващания са привличали умовете и сърцата на българската младеж. Както впрочем и, че в идейната борба с мрачния болшевизъм, проповядван през 30-те от сектантски настроените тогавашни комунистически водачи, морални победители излизат оптимистичните и привлекателни за младите идеи на паисиевци. Както не е чудно и, че за от повечето леви псевдо-историци, отпреди 1989, тези младежи са “носители на авторитарни концепции, искащи спиране на класовата борба и изграждане на национално единство и социална справедливост и… еволюиращи към фашизма и расизма”.

Всъщност, идеалите на БМСОП - според вече цитираната брошура “Паисиевата борба - защо станах паисиевец” са: “Обединение на целокупния български народ; Самостойно и независимо съществуване на българската държава; Развитие на самобитната българска обществена, духовна и материална култура; Борба за създаване на духовното единство на българския народ и осигуряването духовно и веществено благополучие на всеки българин”.

А ето и нещо, звучащо трърде съвременно: “Много чужди очи и чужди апетити са насочени към нас. Чуждите училища, иностранните религиозни пропаганди, духовното и културно въздействие на някои западни държави пред нищо не се спират да спечелят привърженици между нас за своя народ и в решителния момент блюдата да натежнеят в тяхна полза. Злато, много злато се излива в нашата бедна страна, злато, което купува съвести”.

Впрочем, това не пречи на някои “бетонни глави” от ляво (сред тях, екземпляри като Румен Воденичаров вече придобил съмнителната репутация на “борец срещу циганите и евреите”), както и духовни близките им крайни либерали, да определят подобни схващания като “фашизъм”!