Геополитика или глобално прогнозиране?
Изграждането на качествено нов проект за бъдещето на човечеството, може да направи излишно поредното геополитическо преразпределяне на света

Тодор НИКОЛОВ

Напоследък, в центъра на вниманието на интелектуалния и политически елит е феноменът на глобалния свят. Но, макар че огромно количество специалисти в най-различни области се опитват да осмислят реалните последици от глобализационния процес, малцина обръщат внимание на най-важното в него – историческата динамика на глобалния свят и дългосрочните последици от самия процес на глобализация. А тъкмо те, до голяма степен, определят бъдещата съдба на човечеството, отношенията между Изтока и Запада, Севера и Юга.

Книгата на руския академик Александър Панарин “Глобалното политическо прогнозиране”, която вече е достъпна и за българския читател, благодарение усилията на фирма “Анжела”, е посветена именно на дългосрочното прогнозиране на глобализацията. Авторът (член на Руската и Нюйорската академии и носител на Ломоносовска премия за 1999), принадлежи към течението на “късното евразийство”, а идеите му оказват значително влияние върху формирането на руската геополитическа стратегия. Що се отнася до “Глобалното политическо прогнозиране”, книгата дава наистина уникална възможност за изясняване основните принципи на стратегическото планиране, без което вече не може да съществува нито една, смятаща се за “цивилизована”, държава на планетата.

Принципно значение за разбиране

Същността на глобализационния процес

има фактът, че различните народи и държави се включват в новата система на “отворения” глобализиращ се свят не само различно подготвени за нея, но и значително отличаващи се по своя икономически, военно-стратегически и информационен потенциал. Никак не е случайно, че най-последователни адепти на “глобалния свят”, пропагандиращи идеята за “единното отворено общество” без бариери и граници, са най-развитите и мощни държави, откриващи в ерозията на националния суверенитет, нови възможности за собствената си икономическа, геополитическа и социокултурна експанзия. Пак те са носители и на крайно опасната, социал-дарвинистка по същността си, интерпретация на глобалния свят, като своеобразно “пространство на новия естествен подбор”, чиято цел е хегемонията на “по-приспособимите” към новите условия нации и държави, за сметка на останалите, обречени на постепенна деградация и гибел. Естествено е, по-слабо развитите и по-малко защитени страни да реагират, противопоставяйки на ултралибералната идея за “световното отворено общество”, най-различни защитно-протекционистки механизми. Тази “асиметричност” в отношенията между различните държави в единното пространство на глобалния свят, засяга не само информационните отношения, т.е. съдбата на националните култури и традиции. Налице са нови финансово-икономически, политически и военни технологии, способни да ерозират суверенитета на националните държави в области, засягащи самата основа на човешкото съществуване. Наред с глобалните информационни полета, позволяващи да се въздейства върху съзнанието на хората, независимо от разделящите ги национални граници, в света вече съществуват и други глобални сфери, даващи възможност за аналогични въздействия по отношение на основните материални фактори за човешкото съществуване. Тоест, формира се своеобразна “глобална” власт, качествено различна от традиционните властови форми със своите принципно нови технологии за “дистанционно въздействие” и латентни форми на изява.

Реалностите на съвременния глобален свят поставят под съмнение такива фундаментални постижения на човечеството като националната независимост и суверенитет или демократичната политическа система. Тъкмо поради това, основна функция на глобалното политическо прогнозиране е оценката и анализа на възможните (приемливи ) алтернативи пред съвременното човечество. В този смисъл, предмет на

Глобалното политическо прогнозиране

е качествено различното бъдеще на човечеството. По това то се отличава от оперативния прогнозен анализ, свързан с прогнозиране на резултатите от избирателни кампании или други краткосрочни политически процеси. Както отбелязва в книгата си академик Панарин, “намираме се в такъв момент от късната история, в който човечеството е изправено пред дилемата: или да открие път към качествено различно бъдеще, или да се примири с мисълта, че въобще няма да има бъдеще”.

Като “жанр”, политическото прогнозиране спада към така наречената “хронополитика”. Характерна черта на последната е “волевото и целенасочено проектиране, разпределение и преразпределение на общественото време”, което впрочем съществено я отличава от геополитиката, извършваща аналогични операции, но по отношение на пространството. Нещо повече, геополитическата доминанта, свързана с преразпределянето на пространството, се налага тогава, когато хронополитиката, насочена към ефективното проектиране на бъдещето, претърпи крах. Откриването на “качествено различно бъдеще” (т.н. “формационен скок”) обезмисля “борбата за жизнено пространство”. И от това, дали човечеството ще се съумее да направи този “скок”, отхвърляйки така скъпата на марксисти и крайни либерали идея за “края на историята”, зависи собственото му съществуване.