Утопията на всесилния пазар
Ерозията на националните държави поставя под въпрос демократичните завоевания на народите

Джанфранко ЛЕДЖИТИМО

Наскоро генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви, че съвременната концепция за държавата се нуждае от нова дефиниция, поради напредналия процес на глобализация. Буквално същото твърди и водачът на бившите комунисти Масимо Д’Алема, според който занапред все по-важна роля, за сметка на националните държави, ще играят наднационалните институции, “единствено годни да управляват глобализационните процеси”.

Глобализацията действително ерозира ролята на държавата като политико-юридически субект, притежаващ уникалната способност да организира обществения и политически живот, да регулира икономическото развитие, с две думи, да отговаря на нуждите на хората. Преди да анализираме последиците от подобна ерозия обаче, нека си изясним, кои са реалните предизвикателства на глобализацията.

Глобализационният процес има две основни измерения. Едното е свързано с феномена на непрекъснато разширяване на международните пазари, водещо до създаването на практически единен световен пазар. Вече не само информацията, но и стоките и хората са обхванати от тази мрежа на непрестанен обмен, покриваща всяка точка от планетата. Този аспект на глобализацията е естествена последица от мощния технологичен скок, съчетан с бързо развитие на транспорта и комуникациите, водещи на свой ред до многократното нарастване на взаимната зависимост и глобалната интеграция в икономическата сфера.

Съществува обаче и друг аспект на глобализацията, който макар и структурно свързан с първия, е с различен характер, особено що се отнася до концептуалните му особености и крайни цели. Това е глобализацията, извършваща се изключително във финансовата сфера

(операциите с ценни книжа, акции, облигации, “фючърси” и т.н.), която не включва елементи на реалната икономика и, където огромни суми (далеч по-значителни от наличните стоки и суровини)непрекъснато се прехвърлят от една в друга точка на планетата само с едно натискане бутона на нечий компютър.

И докато първият аспект на

Съвременния глобализационен процес

макар и да изисква известни промени в механизма на функциониране на националната държава, не води до “отмирането” и, вторият “работи” тъкмо в тази посока. Защото днес всички държави, и големи, и малки, прогресивно губят своя суверенитет тъкмо под натиска (и в полза) на анонимните транснационални финансови централи. Отмирането на националните държави обаче, би се отразило крайно неблагоприятно върху качеството на живота на населението им, тъй като прогресивното “свиване” на пълномощията и суверенитета на държавата, за сметка на наднационалните институции и формирането на напълно неконтролируем световен финансов пазар, води не само до внезапни икономически сривовe и масова безработица (поради прехвърлянето на kлючови за съответната страна производства някъде на другия край на света), но и поставя под въпрос самото съществуване на демокрацията като система.

Съвременната левица не е в състояние да се справи с този проблем. Нещо повече – тя работи за неговото задълбочаване. За разлика от опитите през 30-те години да се търси реална алтернатива както на ултралибералния капитализъм, така и на социалкомунизма, реализацията на концепциите на днешните леви, като Шрьодер, Блеър или Д’Алема, за така наречения “трети път”, е на път да събори и последните прегради пред тоталното господство на транснационалните финансови кръгове над планетата. Но, както отбелязва и Ралф Дарендорф, “националната държава продължава да бъде единственият адекватен инструмент за реализиране на демокрацията, без нея последната се превръща във фикция”.

Затова новата европейска десница е изправена пред задачата да поеме инициативата за превръщането на света през ХХІ век в поле за свободно и честно съревнование между суверенни и независими национални държави, ликвидирайки по този начин възможността глобализацията да се превърне в своеобразна “черна дупка”, която да погълне и демокрацията, и правото на обикновените хора да участват в управлението.