Мъртво вълнение
Днес се решава, кои ще са утрешните политически удавници

Петьо ЦЕКОВ

В живота на сериозните политически партии има период, който може да се нарече "мъртъв". Той няма нищо общо с августовските почивки или безсилието на лидерите да родят свежа новина. "Мъртвият период" настава във времето, когато големите партии се концентрират към следващите парламентарни избори, но не предприемат сериозни стъпки в тази насока, тъй като все още не са уточнили правилата, по които те ще се проведат.В началото на жегите и българските политически партии плавно завиха натам. СДС стартира към финалната права на 38-ото НС от семинара в Пампорово, където Националния съвет обсъди стратегията на партията за

Предстоящия изборен сблъсък

Сините решиха, че за вота през 2001 няма да правят опити за възраждането на коалицията ОДС във вида й от 1996, когато партнираха с ДПС, а ще запазят единствения партньор, с който имат подписано споразумение за съвместно изборно участие - Народният съюз. Те ще бъдат изправени пред сериозен проблем около предстоящата в началото на зимата 12-а национална партийна конференция, когато трябва да структурират националния си предизборен щаб. Изглежда щатният водач на този щаб Евгений Бакърджиев едва ли ще се занимава и с подготовката на "Избори'2001". В Народен съюз нямат нищо против предизборна коалиция със СДС, но това може и да не стане, ако няма съгласие по подреждането на "избираемите" депутати в общите листи. Отсега е ясно, че независимо в какъв вариант се яви, ОДС едва ли би вкарало повече от 90 депутати в следващия парламент. Едва ли СДС би отделило повече от 10 избираеми места за Народен съюз, което пък автоматично означава, че хората на Мозер и Праматарски няма да могат да се обособят в самостоятелна парламентарна група след изборите. БСП обяви курс към изборите още преди извънредния вот за кмет в Петрич. Тактиката на червените като че ли включва по-бавни крачки към вота и разчита предимно на чуждите грешки. На този етап столетницата се задоволява с епизодични срещи с ОБТ, БСДП, синдикатите и социалдемократите на Райчев и Карадимов. Социалистите не бягат и от срещи с ВМРО и "Промяна" - организации, които никога не са изпитвали симпатия към лявото.Верните на Томов остатъци от Евролевицата също вече обикалят страната. Твърде вероятно е левите партии тотално да изолират Евролевицата от предизборните коалиции. А макар и да се говори за някакъв десен завой на Томов, той едва ли би извел Евролевицата в орбитата на СДС и Народен съюз.ДПС даде ясна заявка, че ще се яви на изборите самостоятелно, а след това ще влезе в управлението с една от двете големи сили. Както винаги, Доган е уверен в своите 7-8 процента, които при благоприятно стечение на обстоятелствата биха го направили единствен балансьор в следващия парламент.

“Войводите”също обещаха да се явят самостоятелно на изборите, Засега, предпочитаната от тях коалиция следва

Формулата "ВМРО +"

Всички партийни сметки обаче, все още се правят без кръчмар. Няма сериозен политик, който отсега би заявил твърдо как ще се яви партията му на изборите - самостоятелно или в коалиция.За да се просветли над политическото бойно поле, е необходимо да се уточнят промените в двата важни закона - избирателния и този за политическите партии. А, по стара българска традиция, парламентарното мнозинство извършва промените в двата задължително в последния момент. Властта разчита, че опозицията няма да има достатъчно време да подготви структурите си според изискванията на новите закони. СДС може да гласува такива промени в закона за политическите партии (ЗПП), че до изборите да не бъдат допуснати повече от 5 партии. Всички парламентарни сили вече възприеха идеята за вдигане на бариерата за партийна регистрация. Сега тя е 50 души, а има предложения да бъде вдигната над 200 пъти. От всичките 262 партии едва ли има 10, които ще успеят да се пререгистрират, ако законът бъде променен в тази посока. Едва ли обаче СДС ще тръгне по този път. Прагът за регистрацията ще бъде вдигнат най-много до 500 души. На "Раковски" 134 сериозно обсъждат и други изборни хитринки. Една от тях е да се отрежат от участие в изборите всички организации, регистрирани по закона за лицата и семейството, а не по ЗПП. Вторият голям въпрос, който се поставя с промените, касае финансирането на политическите партии. Главният секретар на СДС Бисеров предложи още преди половин година да се забрани на партиите да получават пари от спонсори и дарители. На семинара в Пампорово Йордан Цонев обяви, че НИС на СДС вече е приел политическо решение в тази посока, макар че после Иван Костов го опроверга. Отрязването на спонсорите означава, че всички партии би трябвало да преминат изцяло на държавна издръжка, което просто не е по силите на хазната. Впрочем, партийното финансиране открай време е сред най-пазените тайни у нас.

Преди няколко месеца основните политически сили заговориха и за необходимостта от засилване на мажоритарния елемент в избирателната система. Твърде бързо обаче, взеха да бият отбой, изглежда осъзнавайки, че мажоритарните избори няма да вкарат в парламента по-качествени депутати, а напротив - ще "бетонират" двуполюсния модел със стария партиен елит. Компромисът, до който може да се стигне, е възстановяване на схемата, действаща при изборите за Велико народно събрание – 50% от депутатите да се избират мажоритарно, а 50% - с партийни листи. Все още обаче, не е отшумяла идеята на сините да въведат регионален Д'ондт, което би променило коренно политическата карта на страната. Елементарната сметка показва, че при регионален Д'ондт големите партии получават повече мандати, а малките като Евролевицата и БББ няма да влязат в парламента.

С две думи, мъртвото вълнение в политическия живот продължава. Дано само политиците ни не забравят, че тъкмо по време на такова вълнение в морето се давят най-много хора.