За смъртното наказание
Аргументът, че едно законодателство е по-свободно, ако не предвижда смъртно наказание, е неоснователен

Константин СТОИЛОВ
Реч произнесена пред Народното събрание на 27.11.1888. Публикува се със значителни съкращения. За живота и дейността на Константин Стоилов вж. НИЕ бр.6/00

Смъртта е нещо страшно – колкото да е привикнал човек да я гледа в лицето, изправен пред нея го побиват тръпки. Имайки това предвид, лесно ще разберем, защо е толкова тежко смъртното наказание. Ние вземаме правото да унищожим в една минута живота на човек, скъсваме всичките му правни отношения и от индивид, който не ние сме създали, правим едно нищо. Нещастието на човека, който оставя млада жена с малолетни деца, може да причини сълзи и на най-твърдите сърца. Но днес, когато негодуванието против смъртното наказание се изказва в пълен размер, ние, за да бъдем справедливи, трябва да гледаме на двете страни на медала. Не може да не ни е мъчно за онзи, който излезе спокойно от дома си и бъде убит на улицата. Помислете си, че има многочислено семейство, което е опропастено, представете си всичкото това зло, което един убиец е направил, и тогава, питам ви, кое е правото възмездие за това деяние?

Въпросът за смъртното наказание

се повдига отдавна. Отговорът обикновено се дава от три различни гледни точки. Едната е, че запазването на това наказание е от полза за обществото. Това е утилитарна теория и тя опира до въпроса “какво е влиянието на смъртното наказание”? Някои мислят, че така се спират другите да не вършат престъпления. Или, както казал един английски съдия, “не се осъждаш на смърт, защото си откраднал, а за да не крадат хората по-нататък”. Но ползата не е основание за справедливостта или законността на смъртното наказание. Затова, мнозина търсят и други основания. Казват, че членовете на обществото са обвързани от един вид договор, и който не изпълнява този договор подлежи на наказание, тъй като застрашава обществото. И този аргумент не ми изглежда основателен, защото държавата е нещо, свързано с историята, а не се основава на някакви си обществени договори.

Други пък казват, че държавите съществуват за да осъществяват на практика онова, което Бог е наредил. Това е богословската гледна точка и тъкмо нея споделяха някои господа тук, говорейки против смъртното наказание. Възгледите им също ми се струват неоснователни. Онова, което вечното правосъдие има да върши с престъпниците, не се решава в нашия свят. Тук, когато наказваме престъпленията, трябва да се основаваме изключително на съображения, достъпни за човешкия ум, а не на Свещеното писание.

А правната точка е, че наказанието е стойността на извършеното деяние. Във всяка една държава, гражданите са равни пред закона. И, както всяко деяние има своето последствие във физическия свят, така също след едно злодеяние следва наказание. Неизбежното последствие на престъплението е наказанието. Само от тази гледна точка може да се гледа на правото на държавата да налага наказание за извършени престъпни деяния.

Оценката на едно престъпно деяние обаче, зависи от възгледите на обществото. Затова се случва по различно време или в различни държави, да налагат за едно и също престъпление различни наказания. Пита се, какво място има смъртното наказание в системата на наказанията въобще? Много се говори против това наказание, но, господа, не всичко, което е най-добро, е и най-целесъобразно. А ние търсим това, което е най-подходящо и отговаря на

Въззренията на нашия народ

Да, смъртното наказание е отменено в много държави. Да, най-добре би било да нямаше нужда въобще от наказания и тук на земята да бъде рай. Това го желаят хората от памтивека и го предсказват различни религиозни фанатици. Но няма изгледи за настъпването на такава епоха – напротив, виждаме, че престъпленията се повтарят и стават всекидневни. Затова именно трябва да приемем не “най-съвършеното” и “най-доброто”, а най-съобразното с нашите възгледи по този въпрос.

Какво наказание заслужават онези, които убиват от користолюбива цел, от най-низко побуждение, само за да забогатеят? И, ако за тях не са предвидени окови, строг тъмничен затвор или смъртно наказание, няма ли да ни се подиграват хората?

Питам ви господа народни представители, общественото мнение какви наказания ще иска да наложи на престъпници, убивали хора по най-зверски начин? Ще повторя, че ако не им се наложи смъртно наказание, то ще въстане общественото мнение и ще каже, че в България няма закони. А ние не трябва да даваме повод на хората да мислят така.

Това са съображенията, които ме накараха да впиша в моя доклад това, което поддържам сега.

И, ако безпристрастно претеглите случаите, в които е предвидено смъртно наказание, ще видите, че там действително не може да има друго освен него. При всяко друго наказание ще се счита, че това престъпление не е получило законната си правда. Освен това, в нашето предложение смъртното наказание е представено във форма, която едва ли би могла да бъде по-мека. По-мек и по-свободолюбив не може да бъде Наказателния закон при днешните обстоятелства в България.

Като вземето предвид всичко, изложено до тук, убеден съм, че ще приемете предложението, което съм направил в Наказателния закон за смъртното наказание.