Априлското въстание през пролетта на 1876 привлича вниманието на европейската общественост и политиците към “българския въпрос”. Назряват условия за война между Русия и Османската империя. По това време Москва още не е готова за война и дипломацията и се стреми да реши проблема с мирни средства. Така се стига срещата на императорите Александър II и Франц Йосиф I в Райхщад през юли 1876. По време на разговорите е осигуре неутралитета на Австро-Унгария в бъдещата Руско-турска война. Свиканата през декември в Цариград конференция на посланиците на великите сили пък подготвя решение за създаване на две автономни области в Османската империя - Източна с център Търново и Западна с център София. Това фактически е първия международен документ, признаващ съществуването на българската нация и очертаващ територията с преобладаващо българско население в рамките на диоцеза на Българската екзархия. В крайна сметка обаче, конференцията се проваля и войната между Русия и Турция става неизбежна.

При дипломатическата подготовка на войната на 15.01.1877 в Будапеща е подписана конвенция, съгласно която Австро-Унгария след войната ще получи Босна и Херцеговина и засилва влиянието си в Македония към Солун, а Русия ще получи Бесарабия. Не се допуска създаването на голяма славянска държава на Балканите. Двете империи на практика си поделят Полуострова по начин, доста сходен с пакта Молотов-Рибентроп от 1939 например. Основната цел на Москва е разчистване на

На 19.03.1877 в Лондон е подписан протокол от великите сили, с който Русия получава право да действа с въоръжена сила на територията, очертана от Цариградската конференция - Мизия, Тракия ( до днешния Свиленград) и Македония. Идеята на западната дипломация е да се държи Русия далече от зоната на Проливите.

Политиката на Германия, формулирана и водена от канцлера Бисмарк, се свежда до максимално удължаване на Източния конфликт по време за да се обезсили Русия и неговата локализация за да не засяга други европейски проблеми (особено френско-германския) и не прерасне в общоевропейска война.

Блестящите действия на руската армия в Северна България, преминаването на Балкана и стремителният поход към Цариград стресват великите сили. Москва, де факто, нарушава договореността, постигната преди войната. Войските и стигат пред вратите на Цариград. Подписаният от Русия Санстефански мирен договор се разглежда от нея като “обикновен прелиминарен протокол”. Което прави неизбежно свикването на общоевропейски дипломатически конгрес. Впрочем, този договор е първия дипломатически документ, разкъсващ България. Русия дава Северна Добруджа на Румъния като компенсация за Бесарабия и Поморавието на Сърбия. Такава е волята на “освободителката”. Москва търси преди всичко собствената си изгода. Руската дипломация започва трескава подготовка за предстоящия конгрес, съзнавайки че там ще бъде принудена да се съобразява с условията на другите велики сили.

- на изток да се запази граничната линия между Лозенград и Цариград като Люле Бургас и Странджа останат в Турция;

- западната граница на България да започва от Орфанския залив и стига до Враня. От земите на запад от тази линия да се създаде автономна област Македония в рамките на Османската империя;

- руската окупация на България да бъде с 20 хил. войници за не повече от 6 месеца.

В духа на Райхщад и Будапеща, Андраши запазва възможността за контрол на Австро-Унгария върху пътя Босна - Митровица с последващи окупация и анексия.

Условията на Англия се свеждат до следното:

- не възразява срещу присъединяването към Русия на Бесарабия, Батуми и Карс, териториалните придобивки на Черна гора и Сърбия и няма претенции към съдбата на Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак;

- България да се раздели на две части: северна до Балкана с политическа автономия и южна без излаз на Бяло море с административно положение като на английските колонии.

Русия приема тези условия и на 17.05.1878 руският посланик граф Шувалов подписва тайно споразумение с Англия за ревизия на Санстефанския договор на международен конгрес в Берлин. На 25.05.1878 е сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария, съгласно което последната ще получи Босна и Херцеговина. Няколко дни по-късно е сключено тайно споразумение и между Англия и Османската империя, по което последната отстъпва на британците Кипър срещу дипломатическата им подкрепа на конгреса.

се открива в Берлин на 1 юни 1878, като заседанията се водят от германския канцлер княз Ото фон Бисмарк. Конгресът е подигравка със стремежите на балканскте народи, българите и България към свобода и независимост. Той превръща обекта на обсъждане в предмет на сделка, т.е. в изкупителна жертва на голямата политика. Всички въпроси се решават в името на собствените интереси, а почти всички проблеми, обсъждани на конгреса са предварително решени чрез тайни двустранни споразумения или в задкулисни преговори на четири очи.

Турските делегати са изненадани, че никой не се интересува от тяхното мнение и всичко е предварително решено. На възраженията им Бисмарк троснато отговаря: “Ако си въобразявате, че конгресът се е събрал заради Турция, дълбоко се заблуждавате. Санстефанският договор би останал така, както бе изработен, ако не засягаше някои въпроси, интересуващи Европа.”

Най-циничното в случая е, че конгресът е предизвикан от Русия и по същество решава въпросите в неин интерес, макар че в продължение на много години се твърдеше обратното, включително и в днешните учебници по история.

Бисмарк формулира германската политика на конгреса така:”Ще гласуваме с Русия по българския въпрос, с Австро-Унгария за Босна и Херцеговина и с Англия - за Кипър.” В споровете с английската делегация, за да постигнат целите си, руските дипломати предлагат България да се дели не хоризонтално по Стара планина, а вертикално по р. Искър съгласно проекта на Цариградската конференция.

На втория ден от работата на конгреса английският вестник “Глобъл” съобщава за тайното англо-руско споразумение от 17.05.1878. Това предизвиква негодуване и в двете държави. Става ясно, че публикацията е организирана и предизвикана от Бисмарк, защото само той знае за споразумението и единствен може да извлече полза от подобна инсинуация. Така работата на конгреса сериозно се затруднява.

Британските действия в Берлин са насочени срещу Съюза на тримата императори Вилхелм ІІ, Франц Йосиф и Александър II. Външнополитическата стратегия на Англия не допуска изграждането на съюз от две или повече велики сили на континента без Англия. Целта на премиера Биконсфилд е разрушаването на Съюза, което и постига. След конгреса започва сближаването на Англия и Русия.

По-късно Бисмарк ще напише: “Когато свикахме конгреса през 1878 съвсем

Нямахме предвид интересите на България

Английската делегация иска решенията да се вземат с мнозинство, но Русия възразява и настоява решенията да се вземат с пълно единодушие (консесус). Бисмарк подкрепя руското становище и конгресът го приема.

Турция иска да запази Варна и хинтерланда, а източната граница на Българското княжество да е по р. Янтра, Австро-Унгария я подкрепя. Англия не се съгласява с това, тъй като вече се е уговорила с Русия. Турция е съгласна да отстъпи Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак на Австро-Унгария. Макар че са против границата по Янтра, британците подкрепят Турция за Варна. За да разплете възела Бисмарк в параден мундир и каска отива в резиденцията на турската делегация и с груб, арогантен и строго ултимативен тон настоява Турция в най-кратък срок да предаде Варна на Русия, в противен случай ще навреди на своята кауза. В крайна сметка турците се отказват от Варна и въпросът е решен благоприятно за Русия.

В англо-руското споразумение от 30.05.1878 се казва, че Княжество България ще заеме територията “между Дунав и Стара планина”. Това поражда спорове за Софийския санджак. Англия държи на буквата на споразумението и в спора се намесва Бисмарк на страната на Русия. Той съветва Шувалов да се позове на труда на немския геолог Хохщетер, който твърди, че Ихтиманските възвишения и планините на юг и югозапад от София имат еднакъв скален състав с Балкана и са част от него. По тези съображения София и областта могат да се смятат за част от територията между Дунав и Стара планина.

Много остри спорове между Англия и Русия предизвиква статутът на Южна България. Британската делегация иска тя да има минимална автономия (т.е. да е нещо средно между протекторат и колония ). Англичаните искат да премахнат и формалните признаци на българския характер на областта. Затова по тяхно искане тя е наречена Източна Румелия. Англия настоява Източна Румелия да бъде под пряката власт на султана, в нея да има турски войски и Османската империя да защитава границите и по суша и вода. Тези предложения също са в духа на англо-руското споразумение.

Русия обаче иска да постигне по-голяма автономия за Източна Румелия за да засили влиянието си в областта, разположена в непосредствена близост до Проливите. Бисмарк отново подкрепя Москва.Той е инструктиран от своя император да направи всичко възможно за да се осигурят на християните всички права, предвидени на Цариградската конференция. Според канцлера е недопустимо в християнска област да има мюсюлмански войски. Благодарение на него конгресът не допуска турски гарнизони в Източна Румелия.

Голям спор има и по

По предложение на Бисмарк се решава законодателното тяло на Княжеството да избере княза, като изборът се утвърди от великите сили.

При решаване на въпроса за окупацията и временното руско управление Англия и Франция, подкрепяни от Австро-Унгария, искат окупацията да е до шест месеца, защото не желаят близо до Проливите и Цариград да има руски войски. Русия настоява за по-дълъг срок - година и повече. Бисмарк предлага компромисен вариант - девет месеца и 20 хил. войска. Това предложение се приема.

На 1.07.1878 е подписан Берлинския договор, който разкъсва териториите, населени с българи на пет части: Княжество България, автономно и васално на султана; Източна Румелия с ограничена автономия под егидата на султана; Тракия и Македония остават в Османската империя. Потвърждава се предаването на чисто българските области Северна Добруджа на Румъния и Поморавието на Сърбия. Русия получава Бесарабия, Карс и Батуми, което за момента я удовлетворява.

Завършва един международен конгрес, който узаконява подялбата на Югоизточна Европа между великите сили. Той става начало на трагедията на българския народ по тежкия му път към национално обединение...