Имате ли чувството, че нещо в живота ни през последните десетина години не е наред? Да? И аз го имам. Чувството, че сме в задънена улица, че съществуваме без да живеем, че се мятаме като риба на сухо, че сме като бели мечки в екваториални води или като щъркели на северния полюс.

С какво ще запомним този период от живота си? Предимно с отрицателни неща. Омразата, антагонизмът и разделението ошушкаха душите ни. Взаимоотношенията между комунисти и антикомунисти, мутри и потърпевши, ченгета и доносници, шпиони и агенти, изверги и психопати, световни мафии и разузнавателни служби, масони и секти, политици и политикани, Синод-1 и Синод-2, кондьовци, баровци, шишарки, ментета и оригинали, ъпсурти и гумени глави и прочее абсурдни явления, бяха двигателните енергийни центрове на нашето живуркане. В резултат от което се установиха стабилна бедност, невежество, носталгия към времето на комунизма, хаос, несигурност и Берлинска стена между онова, което сме и, което можем да бъдем.

След тези мрачни, но реални констатации, логично идва и въпросът “Защо”.

Защо позволихме да се случи всичко това?

Всеки народ, самоопределил се като такъв, създава държава стъпил здраво върху основните си ценности. Те, от своя страна, се изграждат като резултат от проявленията на психологията, бита и генетичния строже на този народ. Всеки народ има и своите интереси, които преследва по време на съществуването си. А една държава е толкова по-стабилна и развита, колкото повече ценностите и интересите и вървят ръка за ръка и взаимно се допълват. Липсата на ценности и интереси, или тяхното разминаване, пък водят до състояния, за които си има и съответните наименования: “бананова република” или пък “страна от Третия свят”. Казано накратко, всеки народ върви напред и се развива, преследвайки някаква висша и заветна цел, иначе съществуването му е лишено от смисъл. Та тази именно заветна цел се именува “национален идеал”.

Имаме ли ние, българите, своя национален идеал днес? Да си признаем - не. А е било време, когато сме имали. И отново ще се обърнем към мъдрата светица – историята.

Националният идеал е динамична категория, отразяваща конкретни исторически цели. Той възниква на определен етап от развитието на нацията и затова не е постоянен, а може да се променя във времето. Което пък означава, че един народ може да има различни национални идеали, разположени последователно в историческото му развитие. За да се започне практическата реализация на националния идеал и да се разчита при това на някакъв успех, той (идеалът) трябва да бъде поставен върху фундамента на националното съгласие. А това ще рече, че трябва много добре да знаем, кои сме ние, българите, какъв е произходът ни, да познаваме народопсихологията си, генетичния строеж на своята нация, да сме наясно, накъде отиваме и какво искаме да постигнем.

Официалната историческа наука поставя (засега) като начало за нас, българите, времето на Кубрат и неговите синове. По обясними причини е много трудно да определим, какъв точно е бил българският идеал в онези далечни времена. Макар че не липсват примери за целите, които нашите деди са преследвали упорито и последователно. Заветът, който Кубрат предава на синовете си, със снопа от пръчки. Упоритостта, с която Аспарух решава да създаде държава точно на тази земя, на която живеем и до днес. Стремежът на нашите предводители да направят “града на градовете” - Цариград, български. “Златният век” на българската култура, разширяването на държавата ни и още, и още…

В по-ново време, през Възраждането, нашата нация успя да създаде и формулира последователно три национални идеала:

• Независима българска църква и просвещение;
• Национално освобождение и собствена държава;
• Обединение на всички българи в границите на Отечеството.

Беше нормално, след рухването на комунизма през 1989, българската нация да приеме своя нов национален идеал. Това обаче не стана и резултатът е дванайсетгодишен

Примерът с “идеала” от тоталитарното време е показателен. Въпреки че не бе приет от голямата част от народа ни, той (къде доброволно, къде по принуда) все пак бе следван, което доведе до илюзорната представа за ред, сигурност, а днес - до носталгията на част от по-възрастните българи към миналото.

Преди повече от три години екип от български учени, както и депутати от ВМРО, представиха пред президента, Народното събрание и правителството на Република България, проект за Българска национална доктрина, за осъществяването на модерния български национален идеал. Оттогава до днес, “ни вопъл, ни стон”, както е казал поетът.

Ще добавя само, че всички останали балкански народи имат своя национален идеал и националната си доктрина, които следват със завидна упоритост. Тях и нашият национален идеал ще обсъждаме в следващите броеве.

Очакваме ви с мнения за това, какъв трябва да бъде нашият нов национален идеал, на адреса на редакцията на НИЕ и на нашата електронна поща. Повечето от писмата ви, ще публикуваме на страниците на списането.