През последния месец медиите вкараха в оборот имената на десетки политици и експерти, които уж били потенциални министри. Сега, когато кабинетът е факт, вече е ясно, че крайното решение за състава му е плод единствено на преценките, политическите сметки и емоциите на човека, който през тази пролет се пренесе от мадридския си дом в двореца “Врана”. Той както винаги следваше максимата “Бързай бавно” и дълго време дори не не потвърждаваше информацията, че ще бъде новия български министър-председател.

Преди изборите Симеон II твърдеше, че България трябва да бъде управлявана от широка коалиция. По този повод водещи политолози дори си организираха кръгла маса на тема “Широката коалиция – за и против”. Където преобладаваше мнението, че коалиция, обхващаща всички парламентарни сили, ще размие облика на управлението и няма да бъде полезна за страната. Наистина, според обичаите на демокрацията, опозицията е необходима, защото служи за постоянен коректив на управлението и е негов резерв в случай на провал. Това разсъждение навярно не е убегнало на Симеон II, но неговата логика, която той внушаваше с цялото си поведение, като че ли бе друга – в България политическа опозиция може и да няма, защото страната разполага с личност, която по силата на историческите обстоятелства може сама да изпълнява ролята на обществен коректив. Точно това беше планът-максимум на Симеон II – да придобие ролята на несменяем морален съдник от последна инстанция, който да следи, дали политическите партии изпълняват обществения договор. При подобно развитие постът, който човекът от Врана ще заема, не би имал особено значение.

По ред причини обаче, този сценарий се оказа невъзможен. Първо, самите процедурни правила на демокрацията задължаваха бившия монарх да създаде своя политическа сила, с която да спечели властта. Второ, партията, която управляваше до момента, съвсем не бе съгласна да изостави своя политически рубеж и да признае авторитета на един човек, който безжалостно подкопа властовите й позиции. Колкото и да се стараеше да не се конфронтира с никого и да гледа на нападките от високо, Симеон II постепенно стана част от една политическа система, в която, според класическите демократични правила, си има и власт и опозиция, които естествено не се долюбват особено.

Според непотвърдени информации непосредствено след изборите Симеон II е опипал почвата за евентуална промяна в Конституцията, която би му позволила да стане президент при това с увеличени правомощия. Такъв ход е логичен, защото (при положение, че реставрацията на монархията се окаже невъзможна в обозримо бъдеще) само като президент Симеон II I_дент Симеон _ за евентуална промяна в Конституцията, която би му позволила да стане президент при това с увеличени правомощия. Такъв ход е логичен, защото (при положение, че реставрацията на монархията се окаже невъзможна в обозримо бъдеще) само като прно и “сини”, и “червени” са преценили, че такъв ход би бил самоубийствен за тях и вече е ясно, че

ще се проведат при сегашните правила, които изискват кандидата за поста да е живял в България през последните пет години.

Така, в обстановка на постепенно стесняващи се алтернативи, Симеон II узря за решението, че трябва да стане министър-председател.

Бившият монарх се опита да привлече в управлението и ОДС, но след като линията “Костов” преутвърди надмощието си в СДС, коалицията с Царското движение естествено не бе възможна. Същевременно от ОДС декларираха, че в критични моменти НДСВ ще може да разчита на техните гласове в парламента, за да бъде сведена зависимостта от ДПС до минимум. Ясен бе стремежът на СДС да вбие клин между партиите на Симеон II и на Ахмед Доган още преди тяхната коалиция да е добила юридическа форма. Извън коалиционните сметки за бъдещото управление остана БСП. Въпреки надеждите им, социалистите въобще не бяха поканени от НДСВ за консултации.

Върху кроенето на българското правителство се опитаха да влияят и външни фактори. Не е тайна, че Западът оказа дискретен натиск за формиране на коалиция между НДСВ и ОДС, която би гарантирала както легитимността, така и приемствеността и предсказуемостта на бъдещото управление. В един от юлските броеве на най-влиятелния български седмичник, например, бе публикувана статия точно в този дух от Януш Бугайски – директор на секция “Източна Европа” към Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон. Междувременно обаче, посланниците на САЩ и страните от Западна Европа вече имаха срещи със Симеон II и разбраха, че имат насреща си не политически демон, а по-скоро хитър джентълмен. Така че и сегашното правителство без ОДС със сигурност няма да бъде посрещнато враждебно от големите демокрации.

Месецът след изборите открои още по-ясно някои от основните политически привички на

Той държи преди всичко на дискретността и лоялността. Всички събеседници на бившия монарх потвърждават, че той умее да изслушва хората и да бъде учтив без обаче да издава своите мисли и чувства. Очевидно Симеон II се старае да държи всички политически врати отворени до последния възможен момент. Това донякъде се дължи и на факта, че той е новак в реалната българска политика, но несъмнено е свързано и с личния стил на поведение.

Начинът, по който бе конструирана парламентарната група на НДСВ и най-вече новоприетият й правилник доказват, че макар и извън парламента, Симеон II ще държи своите депутати с желязна ръка, пък макар и в кадифяна ръкавица. Личностите, избрани с царските листи, просто ще трябва да забравят че са такива, ако искат да си нямат вътрешнопартийни неприятности. Правилникът на НДСВ забранява не само самостоятелното внасяне на законопроекти, но и изказванията в пленарна зала, ако те не са предварително одобрени от ръководството на парламентарната група.

В строгия вътрешен правилник, на който трябва да се подчиняват царските депутати, обаче има известна политическа логика. Ясно е, че тези 120 души бяха вкарани в парламента единствено благодарение на доверието, което избирателите гласуваха на личността на бившия монарх. В хода на изборната кампания Симеон II временно бе делегирал това доверие върху своите кандидат-депутати. Сега той си го взема обратно и се стреми да възстанови пряката връзка между себе си и народа. Лидерът на НДСВ е наясно, че именно тази връзка, която някои нарекоха “любов от пръв поглед”, е неговият основен политически ресурс, а не присъствието на 120 депутати от Движението в сградата на Народното събрание. Така амбициите на хората, които са се надявали да направят шеметна политическа кариера чрез влизането в царската формация, ще останат до голяма степен неудоволетворени. Защото става все по-ясно, че

е в НДСВ да има плеяда от първокласни експерти и един единствен политик.

В крайна сметка, в България окончателно се очерта коалиционно управление, доминирано от личността на един много силен лидер. Впрочем, такава беше и предишната власт, оглавявана от Иван Костов. Избирателите на Симеон II обаче се надяват, че с това приликите с предишното правителство се изчерпват. “Новото време” вече донесе политическа система от нов тип. Остава да видим дали и стила на управление действително ще бъде различен от този на ОДС.