Сборният албум на Дейвид Силвиан, смятан за един от бащите на стила “ню романтик”, е ексцентрична ретроспекция на 25-годишната му кариера в поп-музиката

Милена СТОЯНОВА

Издаването на сборен албум, дори когато песните в него са подбрани от самия изпълнител, е опасна и малко тъжна работа. Защото той или бележи залеза на една кариера, или края на особено успешен и плодотворен период от нея, или пък е просто злоупотреба с добрите чувства на слушателите (като появилата се наскоро колекция “Най-доброто на Елтън Джон – част VІ” например).

Двойният сборен диск на Дейвид Силвиан “Everything and Nothing” (“Всичко и нищо”), който вече е достъпен и за българските му почитатели, е щастливо изключение от това правило. Макар че в него са включени парчета от всички етапи на близо 25-годишният му възходящ път в поп-музиката, това съвсем не е традиционна компилация в стила на “The Best Of…”. Напротив, Силвиан съвсем съзнателно не е включил в албума някои от най-популярните си композиции(като “Quiet Life”или “Forbidden Colours”), предпочитайки вместо това да представи наред с хитовете и немалко почти неизвестни парчета, които обаче, събрани заедно, формират ексцентрична, но вярна, ретроспектива за търсенията и постиженията му от края на 70-те години насам.

Роден през 1958 в английското градче Бекенхъм, Дейвид Силвиан изгрява на британската поп-сцена още на 20-годишна възраст, като фронтмен на нашумялата в края на 70-те и началото на 80-те години на вече отминалия век група “Джапан”. Днес критиците смятат момчетата от бандата за създатели на стила “ню-романтик”, утвърден по-късно от групи като “Дюран-Дюран” или “Спандау балет”. От онова време в сборния диск на Силвиан са големият хит “Ghosts” и сравнително по-слабо известното парче “Some Kind of Fool”. След разпадането на “Джапан” през 1982, той създава първите си съмостоятелни албуми, с помощта на известни музиканти като японеца Рюичи Сакамото, американския китарист Бил Фрисел, саксофониста Марк Ишъм или немския басист Холгер Шукай. Така през 1984 се повява дискът “Brilliant Trees” (от него е парчето “Weathered Wall”), моментално стигнал върховете на британските класации, последван на следващата година от не по-малко успешният двоен албум “Gone to Earth” (присъстващ в компилацията с “Riverman” и “Laugher and Forgeting” ). Великолепните меланхолични балади, характерният романтичен тембър, невероятните стихове и прецизният инструментален съпровод, дело на световно известни музиканти, изграждат

на Дейвид Силвиан, в който специално място заемат източните мотиви.

Всички тези албуми, както и многобройните сингли на Силвиан, са представени достойно във “Всичко и нищо”, което прави двойния диск наистина изключителен. Песните в него не са подредени хронологично, а органично се преплитат в странна, хипнотично въздействаща смес, пораждаща при това не толкова носталгия към миналото, колкото очакване за бъдещето.