Проф.Осман Инджи: Смятам, че турско-българските взаимоотношения са изградени на една много добра основа, но това, разбира се, не е достатъчно. За утвърждаването на мира на Балканите сътрудничеството между България и Турция трябва да продължи да се развива. Ние следим с голямо внимание промените, които стават в България. За десет години вие изминахте много дълъг път. Струва ми се, че един от най-големите шансове на страната ви е този, че на последните избори избрахте за свой президент един учен. И се надявам, че благодарение на това процесът на подем и развитие в България ще бъде много по-бърз. Между България и Турция в момента няма абсолютно никакви проблеми. Или, ако все пак съществуват такива, те са толкова дребни и незначителни, че просто не си струва да се говори за тях.

Проф.Инджи (категорично): Турция е европейска държава. Ако гледате предавания за Турция по телевизията, нима можете да уподобите страната ни на Афганистан? Ние сме европейци и подобни дилеми никак не ни притесняват. Те просто не са наш проблем.

Проф.Апак: Струва ми се, че тук трябва да разграничим две неща. Първо, Турция е по закон светска страна и то вече повече от 80 години. И тази система все още работи успешно. В страната ни има всякакви партии, включително и такива, които получават ислямистка подкрепа. Това обаче не означава, че всички хора, които дават подкрепата си за тези партии, са фундаменталисти. Ислямският фундаментализъм е една твърде малка фракция у нас и тя не оказва някакъв по-сериозен ефект върху турското общество. Така че партиите с ислямска подкрепа и ислямският фундаментализъм в Турция са две различни неща и ние трябва да ги разграничаваме. В турската конституция първите седем члена никога не могат да се променят. А един от тези членове гласи именно, че Турция е светска държава. Ако обърнете внимание на образованието и образователното ниво в страната ни, както и на желанието за присъединяване към Европейския съюз, ще видите, че ислямският фундаментализъм всъщност разполага с твърде слабо влияние в Турция.

Проф.Апак: Идеята на Хънтингтън е реализирана в твърде тясна перспектива. Аз не приемам и не одобрявам виждането, че страните от Запада влизат в стълкновение с ислямския свят. Това, което Хънтингтън казва за исляма, е, може би, валидно за рухналия режим на талибаните в Афганистан. Но то всъщност не представя целия ислямски свят, защото в повечето ислямски страни хората не приемат идеите, изповядвани от талибаните. Наистина, днес в Турция религията е все още жива. В същото време обаче секуларизмът означава, че никой няма правото да се намесва в личния живот и вярата на другите. Всеки сам избира, дали да отиде на джамия или не. Това изобщо не засяга правителството, което е изцяло светско, и което не се намесва в частните дела на хората. Впрочем, в Турция има също така и християнски църкви, вероятно много повече от всички други мюсюлмански страни по света. Има и християнско малцинство, съсредоточено най-вече в Истанбул, и то няма абсолютно никакви проблеми.

Преди няколко години посетих Истанбул. Тогава усилено се реставрираше “Света София”. Някога тя е била най-голямата църква във Византийската империя, а по-късно, при завладяването на Константинопол от турците, е била превърната в джамия. Преди десетина години турските власти решават да възвърнат първоначалния й облик на християнска църква…

Проф.Апак: Вече споменах, че в други мюсюлмански страни трудно могат да се видят християнски църкви. Това обаче е заложено в нашата традиция и култура, защото за няколкостотин години в Османската империя турците са свикнали да съжителстват и общуват с хора, които изповядват други религии. Днес мюсюлмани и християни живеем заедно. Именно това е най-важното – уважението към религията на другия.

Проф. Инджи: През последните десет години Балканите преживяха много и драматични събития. Засилиха се “микронационалистическите движения”. Когато светът, като цяло, тръгна по пътя на глобализацията и обединението, на Балканите малките държави изскочиха напред. Считам, че подобни процеси трябва да бъдат ограничени и да се направи нещо за интеграцията на балканските страни както от политическа, така и от икономическа гледна точка. Вероятно, когато всички ние станем членове на Европейската общност, дрязгите на Полуострова най-сетне ще приключат. Затова се надявам, че влизането в Европейския съюз ще бъде от полза за всички ни.

Проф.Апак: Познавам лично проф. Ихсаноглу. Това, което той писа, се отнася не за някакъв национализъм или религия, а за граждански права. Днес можете да прочетете в пресата, че малцинствата в Западна Европа се нуждаят от социална защита. Пак повтарям обаче, че проф. Ихсаноглу разглежда този проблем от социална перспектива. Турският национализъм, в неговите съвременни измерения, по-скоро изисква и налага сътрудничество. Това е национализмът на Ататюрк, който казва: “Мир в света, мир в страната”. Впрочем, той твърдеше това дори по време на възхода на Хитлер през 30-те години на ХХ-ти век. Точно поради тази причина Турция не се включи във Втората световна война. А след приключването на освободителната война Кемал Ататюрк казваше, че битките са приключили и е време да се кооперираме. Днес този национализъм не се е променил. Според последното проучване на общественото мнение, резултатите от което бяха оповестени миналата седмица, около 70 % от хората в Турция се обявяват за членството на страната ни в Европейския съюз. Разбира се, възможно е да има и обратни реакции, протести, стачки и т.н. Но все пак болшинството от народа подкрепя европейската идея и сътрудничеството с другите страни.

Проф.Апак: Да, тя е необратим процес. И дори политик, разполагащ с наистина изключителна власт като президентът Буш например, не може да промени този факт. Аз не обичам опростените решения, например да декларирам, дали съм “за” или “против” глобализацията. Тя е обективен процес. Ето защо най-важното е как можем да се възползваме от нея и какви дивиденти бихме могли да извлечем от национална гледна точка. Например, ако вашата икономика е добра или пък ако сте силни в науката, изкуството или в сферата услугите, тогава нещата са много по-лесни, защото бихте могли да превърнете всичко това във ваш основен национален капитал. Затова ми се струва, че най-важният момент тук е, как ще се приспособим към глобализацията.

Проф.Апак: Да, той е изключително важен за турското общество дори и днес. Повечето институции в съвременна Турция са установени по времето на Кемал Ататюрк. И до ден днешен те работят много добре. Именно по времето на Ататюрк Турция избра пътя на свободата. Защото кемализмът работеше за възприемане на западните постижения и манталитет, за образование, за възход и успех. От гледна точка на съвременността, почти сигурно е, че успяхме в тези процеси. Благодарение на кемализма ние продължихме да бъдем свободна страна и никога не възприехме утопията на социализма. А причината за отхвърлянето на социалистическата идея до голяма степен се коренеше в приоритетното значение на прозападната ориентация, ключова за кемализма. Кемал Ататюрк всъщност се оказа много прав, защото социализмът се срути през 1990 година. Тогава ние не претърпяхме катаклизми, подобни на онези, които изживяха някои наши балкански съседи например. Както вече посочи проф.Инджи, основната идея на кемализма е, че Турция е европейска държава. И съм убеден, че нашата страна ще продължи да се развива именно в тази насока.

Проф.Апак: В моя факултет има няколко български студенти. Те са доста добри. По-голямата част от тях са от турски произход. Но също така има и някои българи. Най-много български студенти обаче има в Истанбул, където обучението им е на английски език. Във вашите университети също учат турски студенти. Тези млади хора ще установят добри връзки и контакти, които ще са полезни в бъдеще. Когато, завършвайки университета, студентите се връщат в родината си, в повечето случаи те се отнасят позитивно към страната, където са получили образованието си. Ето защо ми се струва, че практиката за размяна на студенти между България и Турция е особено важна и трябва да продължи. Въз основа на нея се изгражда стабилна основа за бъдещи още по-добри взаимоотношения между нашите две страни.