Тази изложба е особена. Подобни изложби са възможни не само, когато имаме насреща голям художник, но преди всичко творец с богата душевност, с богат и разнообразен пластически език, необременен от условностите на един заучен принцип.

Тази изложба не само показва непознатите или малко показвани произведения (т.е. сравнително малко известни неща от кухнята на художника), но и – нещо повече – разкрива друга страна на привидно суровия и недостъпен Илия Петров. Една изтънчена и поетична чувствителност, с непосредствен усет за природата, за въздуха и светлината, за мистичния трепет на голото женско тяло, за красотата на животинките от зоологическата градина – един непознат Илия Петров, който се вълнува от светлината между клоните на дърветата, от странното сияние на формата, от деликатното и почти неуловимо докосване на акварела до листа, от изящната линия – т.е. от всичко онова, което невидимата природа на Вселената, докосната от струните на човешката душа, ни дарява като поетични духовни послания. И ако

автопортрета или експресивния тигър допълват представата ни за твореца, за който рисунката няма тайни, и ако някои от малките композиции разкриват живописната мощ и дълбочина на Илия Петров – малките импресии, с които авторът разговаря с природата, с птиците, с животинките, разкриват неща от интимния свят на художника, които той свенливо е съхранявал и криел, като че ли дори от собствената си душа. А тя е нежна, светла и красива, сурова и мълчалива – и преди всичко истинска – за този, който знае и може да стигне до нейните истини. А преди да стигне до тях, Илия Петров е повярвал в тяхната вечност. Частица от тази вечност е при нас. Завиждам на тези, които ще видят повече от мен в тези малки прозорчета към душата на художника.