Развитието на събитията през последната година показва фатално разминаване между българския избирател и неговата “политическа класа”. Това, което липсва на цялото българско политическо пространство днес е най-вече съдържанието. Такова няма нито в ляво, нито в дясно. Затова българинът е принуден да се лута сред масата безлични формации, отчаяно опитвайки се да разбере, какво може да очаква от тях. За съжаление, разбира го едва след като ги вкара в парламента или им повери управлението. Затова и все по-често гласува не за партии, а за личности, впечатлили го с поведение и обещания, но най-вече с качествата си на неудържими демагози (справка местните избори в Благоевград).

Впрочем, България не е изключение – същото се случва и в Европа. Тамошните политици също не успяват да отговорят адекватно на качествено новите проблеми и предизвикателства и все повече биват измествани от фигури, които обикновено квалифицират като “крайно десни”, “антиглобалисти” или просто “популисти”.

Истината е, че темите, които реално вълнуват хората у нас са табу за родните “системни” (т.е. неспособни да излязат извън установените стереотипи) политици. От друга страна, езикът, използван от тях, е неразбираем за обикновения българин. А това го дразни и кара да обръща погледа си към онези, които макар и да не предлагат адекватни решения, поне говорят открито за собствените му проблеми.

От известно време насам сме свидетели на

особено в средите на парламентарната опозиция. Там хем смятат правителството за “отчайващо слабо”, хем не възнамеряват да го атакуват сериозно. Официалната причина е необходимостта да се изчака съдбоносното решение през ноември в Прага. Истинската – че нито една от парламентарно представените политически сили не разполага с визия за разрешаването на истинските проблеми пред България. Онези, които няма да се решат с формалната покана за членство в НАТО или дори в ЕС. Но, които задължително трябва да бъдат изчистени, ако искаме не просто покана, но и пълноправна евроатлантическа интеграция.

Големите партии разчитат да преодолеят сегашното си голямо разминаване с избирателя и неговите проблеми и с помощта на готвените промени в изборния закон. Всъщност, така те ще се опитат за пореден път да заблудят българина, лансирайки популярни фигури в мажоритарните си листи, но без да отслабят ни най-малко партийната хватка над тях.

В същото време присъствието на мажоритарен елемент в следващите парламентарни избори разкрива определени възможности пред по-малките партии. А фактът, че (като естествена реакция на натрапваните му начин на живот и псевдоценности) напоследък се забелязва подем на патриотичните чувства сред обикновените българи, засилва шанса за успех на национално ориентираните политически формации измежду тях. Последните обаче ще трябва много внимателно да изградят стратегията си, подбирайки своите кандидати по станалия вече нарицателен принцип “местен, свестен и известен”. Защото само така ще може да се преодолее фаталното разминаване между политиците и техните избиратели, нещо което големите партии очевидно не са в състояние да направят.