Цената на славата
Третият албум на "Корс" счупи всички рекорди по продажби, но раздвои както критиците така и феновете на ирландската супергрупа
Милена СТОЯНОВА
Поредният трети диск на "Корс", чиято официална премиера се състоя наскоро в Лондон (в присъствието на суперзвезди като модела Кейт Мос, британския кинорежисьор Алън Паркър, Ема Бънтън от "Спайс гърлс" и групата "Ол Сейнтс"), вече няколко месеца шества триумфално из европейските рок-класации (между другото, вече е достъпен и за българските почитатели на групата), чупейки всички рекорди по продажби. Въпреки това мненията на критиците, а дори и тези на най-яростните фенове на състава от Зеления остров, радикално се разделят в спора за неговите достойнства и недостатъци.

Създадена през 1991 в Дъндолк (недалеч от границата между Ейре и Северна Ирландия) от Андреа (вокал), Керълайн (ударни), Шарън (цигулка) и техния брат Джим (китара и клавишни), като една от десетките ирландски "семейни" рок-групи, "Корс" в продължение на няколко години са популярни предимно в родината си. Първият

Международен "пробив"
реализират през 1994, когато американският посланик в Дъблин ги кани да се включат в големия концерт преди откриването на Световното първенство по футбол в САЩ. Следват участия в турнетата на канадската суперзвезда Селин Дион, както и в концерта за откриването на Олимпийските игри в Атланта през 1996. Същата година излиза и първият албум на бандата "Forgiven, Not Forgoten", който макар и издаден в Америка, ги прави невероятно популярни предимно в Европа и, преди всичко, в родната им Ирландия. Дискът става платинен в 15 страни в света, засенчвайки тотално другите нашумели "семейни" групи от Зеления остров като "Кланад" или "Кели фемили", а хитовете от него "What Can I Do" и "Little Wing" окупират върховете на британските и немски рок-класации в продължение на няколко месеца. Критиците оценяват "Forgiven, Not Forgoten" като "най-впечатляващия дебют на ирландска група до днес". Успехът е затвърден от издадения през 1998 втори албум на "Корс" "Talk On Corners", включващ невероятните парчета "Little Wing" и "Paddy McCartney", и отново обявен за "платинен" в десетки страни по света. Малко по-късно, групата записа акустична версия на част от хитовете си, а дискът и "Unplugged" регистрира своеобразен рекорд по продажби.

Според мнозина, тайната за огромния успех на квартета е в органичното съчетание между традиционния келтски фолклор и модерните тенденции в съвременната поп-музика, както и във великолепните вокални данни на солистката Андреа Кор, която междувременно се превърна и в кинозвезда. Дебютът и на големия екран бе още през 1991, а пет години по-късно тя изигра една от главните роли във филма на Алън Паркър "Евита", партнирайки на Джонатан Прайс, Антонио Бандерас и Мадона.

Току що появилият се "In Blue", подготвян изключително упорито в продължение на повече от две години, преследва амбициозната цел да осигури на "Корс" мечтания от тях пробив и на американския музикален пазар, където до този момент популярността им значително отстъпваше на тази в Европа. Очевидно това е наложило и известна

Промяна в стила на групата
който в "In Blue" е по-близък до традиционния американски "кънтри-рок", отколкото до "келтския" саунд на досегашните им албуми. Някои я свързват с присъствието на продуцента Мут Ландж, автор на повечето песни и продуцент на американската кънтри-звезда Шаная Туейн. Никак не е случайно и, че в "In Blue" Андреа Кор звучи на моменти тъкмо като Шаная или пък напомня за Белинда Карлайл. И все пак, макар че някои от парчетата в албума ("Give It All Up", "Irresistible" или "At Your Side") са типичен "бъбъл-гум" поп, великолепната балада "Hurt Before" и особено водещото парче "No More Cry" (написано в памет на починалата наскоро майка на участниците в групата), напомнят за най-доброто от досегашните изяви на "Корс". Завършващото инструментално парче "Rebel Hart", посветено на загиналите във Великденското въстание от 1916 борци за независима Ирландия, пък демонстрира, че групата няма никакво намерение да къса с корените си. Според Ейдриън Трилс от британския "Дейли Мейл": "In Blue не е стандартен софт-рок албум. Той е разнообразен и изненадващ, доказвайки, че "Корс" действително притежават не само красива външност, но и огромно артистично въображение. Тук те разширяват значително музикалната си база, запазвайки в същото време, специфичната хармония и мелодичност, донесли им толкова успехи. Смятам, че това е най-завършеният албум в досегашната кариера на групата".

Дали "Корс" ще постигнат целта си да завоюват с "In Blue" и Америка, ще покажат продажбите на албума на американския пазар, където той официално ще се появи в началото на октомври. Според Джим Кор, "в записите на този албум вложихме сърцата и душите си, затова, надявам се, той ще бъде оценен достойно". Сестра му Шарън обаче добавя: "Някои смятат, че това е най-добрият ни албум. Само почакайте малко, да чуете следващия!".