В началото сме на един от най-атрактивните и най-батални по литически сезони. Не става въпрос единствено за приближаващите пар ламентарни избори. България вече няколко пъти е избирала нов парла мент и винаги това е ставало с мно го шум, силни емоции и забранени удари под пояса. Нищо ново не може да има в очакването на поредната подобна кампания.
Това, което прави

Политическата ситуация днес
наистина много по-различна, са не самите избори, а по-скоро полити-ческите амбиции, с които различни те играчи са се прицелили в тях.
От1990 насам, участниците в по литическите баталии у нас са, мал ко или повече (всъщност предимно повече), безволеви марионетки в ръцете на задкулисни играчи. И всяка нова политическа атракция винаги преследваше единствената цел да подмени истинската политическа воля на избирателя, реализирайки интересите на тайнствените кукло-води. Сини и червени бяха еднакво подчинени на невидимата ръка, ко ято дирижираше политическия те атър. На практика нямаше голямо значение, кой ще дойде на власт. Затова и изборите имаха предимно занимателно и атрактивно значение. Какъвто и да беше партийния цвят на победителя, той имаше единстве ния избор да се подчинява на воля та на задкулисните си повелители. А онзи, който се опитваше да не слу ша, бързо си отиваше - като Филип Димитров или Жан Виденов.

Днес обаче, нещата са доста по-различни. Тайнственият повелител е развенчан и разконспириран. Бив шите служители на полицейската тоталитарна машина вече загубиха голяма част от мощта и средствата, с които манипулираха цялото обще ство и политическия му живот от началото на прехода.Безсилието им ги принуди да излязат от сянката и да се включат в редовата полити ческа игра. Средствата и методите, с които служителите на бившата Държавна сигурност са свикнали да постигат целите си имат едно изклю чително голямо неудобство - рабо тят ефективно само „на тъмно", в дълбока конспирация и извьн нормите на закона. Огромната част от тях, или изобщо не могат да бъдат приложени публично ( изнудване, манипулация, подслушване), или пък просто не действат ефективно в об-ществената среда.

Така, освободени до-някъде от силата на зад-кулисната повеля, днес българските политици за първи път имат възмож-ност да изявят наистина собствената си полити-ческа воля. За първи път действията им могат да бъдат освободени от на-тиска на досегашните кукловоди. За голяма част от тях това усещане е объркващо, за други фа-тално стряскащо и пред-ричащо безизходица,до-като трети се опитват да доведат победата над „ченгетата" до край. Това всъщност са и трите ре-ални лагера, които сьще-ствуват днес в българс кото политическо пространство. И за първи път изборът след няколко месеца няма да бъде водевилен, а ще има реално и важно за сьдбата на държавата значение. Дал'и Бълга-рия ще се вьрне на пътя извървян между 1990 и 1997, когато капитали-те на обществото системно се из-точваха в нечии лични джобове и единствено интересите на „мръсните пари" диктуваха политическите ре-шения, или все пак ще продължи по пътя към Европа, т.е. към превръща-нето си в наистина правова държава, поет през 1997?

На пръв поглед изборът изглежда лесен
Проблемът обаче е в това, че в българската политика прекалено често „совите не са това, което са", а още по-често избирателят дори не го забелязва.
Докато действаха в сянка, кукло-водите се постараха да обезкръвят финансово всички политически сили в страната, без, разбира се, да про-пуснат и най-влиятелната тогава сред тях - Социалистическата партия. Още с издигането на Жан Виденов на ли-дерския пост и опитите му да еман-ципира партията от мрачното им вди-яние, стана ясно, че пословичното богатство на БСП и препълнените червени каси са само мит. Всичко отдавна беше източено, а капиталите прехвърлени на сигурно място, го-тови да послужат като механизъм за осигуряване на послушание и от-стъпчивост в нужния момент. По всич-ко изглежда, че сега той е настъпил. Защото офанзивата на кукловодите е не само масирана, но и разстлана доста нашироко из политическата палитра. Една част от тях се опит-ват да превземат утвърдени вече партийни структури и по този начин да легитимират политическото си уча-стие. Други пък продължават да търсят реализация на интересите си, оста-вайки в сянката на щателно подбрани марионетни политици. Дали между тези групи съществува някакъв вид централизирана координация, все още трудно може да се определи.

Така или иначе, немалка част от бившите офицери на мрачното ведомство, защитавало по времето на Живков партийно-държавната ни сигурност, вече успяха да се промъкнат в ръководните структури на Социалистическата партия. Днес тъкмо Бриго Аспарухов, Димитър Иванов и Цвятко Цветков са на практика, хората, които управляват процесите и решенията на основната опозиционна сила в страната.
Новите им позиции в партията със сигурност имат пряка връзка и с финансовото укрепване на социалистическата организация.

До миналата година напри-мер, Георги Първанов среща-ше непреодолими проблеми, опитвайки се да осигури пари, за да плати поне наема и пар-ното в централата на БСП. Сега в сградата на „Позитано" 20 тече разточителен ремонт, а и никой там не показва, че се страхува от приближаващите студове.
Друга част от офицерство-то на бившата Държавна сигур-ност обаче, се опитва да остане максимално далеч от наслед-ничката на БКП. Тези хора не искат да имат нищо общо нито с хората на Георги Първанов, нито с блудните синове на Социалистичес-ката партия, които така и не могат да решат какво да правят след като на-пуснаха партията-майка - т.е. с Ев-ролевицата, Движение „Социалде-мократи" и т. п. За разлика от „гене-ралите" в Социалистическата партия, учредителите на организацията на бившите офицери отДС „Защита" на-пример, нямат амбиции да влизат в публичните изяви на политическия живот. Тяхна основна цел е да върнат старото си влияние в политиката ос-тавайки зад кулисите на обществе-ния спектакъл. „Защита" беше създа-дена преди близо година, като не политическа организация. Сегашното и ръко-водство обаче, открито признава намеренията си в предизборната борба да подкрепи финан-сово и информационно избрани от него полити-чески фигури. Въпреки, че засега няма ясни зна-ци, дали „защитниците" вече са направили из-бора си, интересът им разбираемо е насочен към политици с висок реитинг като Богомил Бонев или Ренета Инджова, без да пренебрегваме и флирта им с Тренчев и Ахмед Доган.

Основният проблем
засега е, че според очакванията, новият закон за политическите партии ще предвижда държавата да финансира само организации, чие-то обществено влияние надхвърля един процент. При тази ситуация, създаването на нова политическа структура неучаствала досега в из-бирателни кампании е очевидно не-изгодно. Вероятният изход, който реалността предлага, е Движението за права и свободи и либералите око-ло бившия президент Желю Желев. Тъй като за ДПС, по вътрешнопар-тийни причини, не е изгодно влиза-нето в коалиции, там необходимите личности просто ще бъдат поставе-ни в листите на Движението без да се формират някакви коалиционни споразумения. Ахмед Доган вече на-мекна от висотата на парламентар-ната трибуна, че е готов да покани бившият вътрешен министър Богомил Бонев в редиците на движението. Така ДПС доброволно предлага структурите и електоралното си вли-яние на услугите на бившите офицери и техните настоящи интереси.

Трета група бивши „ченгета", доста по-нискостоящи и донякъде лум-пенизирани, пък се промъкнаха в структурите на Зелената партия. Зад политическите амбиции на скандал-ния бургазлия Христо Порточанов може и/да не стоят сложни сцена-рии и /организирани интереси, но е труднр да се повярва, че човек от неговата черга ще предприеме тол-кова сериозна пояитическа офанзива, само защото му се е присънила зла орисница. Освен че маниерът му прекалено подозрително съвпада с този на „генералите" в БСП, доста явен знак за принадлежността и ори-ентацията му са и огромните финан-сови средства, които футболният бизнесмен пръска безразборно на-всякъде.
Не трябва да остава встрани от вниманието и раздвижването на

Сътрудниците на бившата ДС
Голяма част от тях вече бяха впрегнати като марионетни изпълнители в периода на прехода. Сега се опит-ват да подпомогнат усилията на дос-корошните си кукловоди. Учредява-нето на уж гражданското движение „Св. Георги Софийски", а после -„ГОДО", както и на Клуб „100", са пародийни опити, този път на граж-данско ниво, да се приложи опита от продължилата седем години ус-пешна подмяна на политическата система. В началото на прехода фалшифицираха политическия живот на страната ни, сега се опитват да подменят и гражданския. Като всички тези усилия са насочени единстве-но към превземане на властта, с цел окончателното установяване на България в сивата зона на беззако-нието и мръсния бизнес. С всички предсказуеми и непредсказуеми последици от това.