Сантименталност и политически романтизъм
Хората, които гледат сериозно на
проблемите на държавното управление,
които проявяват реализъм и познават
традициите на българскатадържава знаят,
че приказката за врьщането на цар Си-
меон 11 е прекрасна, само защото е при-
казка. Не по-зле съзнава това и самият
наследник. Поради тази причинатой винаги
ще се изкушава да гъделичка народни-
те чувства, но никога няма да направи
следващата крачка.
На фона на тази сантиментална, но
необещаваща нищо приказка, запагането
на монархическата карта изглежда рис-
ковано предприятие. След начина, по който
Обединението за национално спасение
брутално и безогледно експлоатира ав-
торитета на царя на миналите парламен-
тарни избори, едвали са необходими още
доводи, затова, че днес монархията може
да бъде използвана предимно като вул-
гарна манипулация. Със сигурност, много
малко от политиците, които пред обще-
ството се легитимират като „монархис-
ти", имат намерение да работят за ней-
ното реализиране. Задесет години българ-
ското общество със сигурност вече е
разбрало това.
Съществува обаче и друг поглед към
идеята за монархията. Която не е свърза-
на с конкретния опит за връщане на цар-
ската институция, нито пък с използва-
нето и като прост, но донякъде ефекти-
вен.начин за манипулиране надеждите
на хората. Защото монархизмът може
да изразява и чистия стремеж за възста-
новяването на онези обществени цен-
ности, които превръщат един народ от
тълпа в нация и правят обществото со
лидарно, мотивирано и зряло.
А точно това най-много липсва днес
на загубилия всякаква вяра и надежда
български избирател. Затова единстве-
но политиците, които гледат по този на\
чин на монархизма, не само могат да
разчитат на доверието на хората, но са
и истински полезни в-борбата за духов-
ното възраждане на българския народ.
Естествено, на това не е способен все-
ки политически лидер. В този смисъл с
лаврите на царската корона да се кичи
странната коалиция от етническа партия,
крайни либерали и „зелени" левичари
(последните откро-
вени противници на
идеята за обедине-
на Европа), каквато
през 1997 бе ОНС,
е наистина гротеск-
но. Да си либерал и
монархист в полити-
ката означава да си
просто „двоен полу-
идиот" както добри-
ят войник Швейк
тълкува собствената
си диагноза.
Идеята за монархията, тълкувана в
съвременния и контекст, означава преди всичко стремеж за възвръщане на националното достойнство. Опит за лекуване на дълбоките рани нанесени от кри
воразбрания социалистически интерна
ционализъм и път за ефективна борба с
насаждания петдесет години в обществото
ни разяждащ нихилизъм. Монархизмът,
като ценностна категория, може в изве
стна степен да бъде панацея за болната
душа на българският народ. Той пропо
вядва съхраняването на исконните нор
ми в човешките отношения. Нормите,
съхранили обществото хилядолетия, по
магайки муда се адаптира към проме
ните без да губи душевно спокойствие и
усещането за собственото си място в
човешката общност. Това са същите
дълбоки морални правила, които задър
жат човека здраво свързан с корените
му, дори в най-бурни и стихийни премеж
дия. Точно тези свои корени днес не успява
да намери българинът. Именно това е и
причината всяка блудкава политическа
полемика да го хвърля във водовъртежа
на безпочвените емоции и натрапчиво
себеотричане. Липсват му корените, които
да го крепят срещу поривите на вятьра.
Монархизмът, разбиран като връщане кьм
старите житейски ценности и пълноцен
ното човешко общуване, може да му по
могне в това търсене.
Тъкмо заради загубата на корените
си обаче, българското общество като цяло
не е подготвено да разбере и прегърне
подобни идеи. ьдни
корени,които са от-
сичани цели петсто-
тин години оттурския
ятаган, а по-късно
безвъзвратно изгоре-
ни от лъчите на бол-
шевишките петолъч-
ки, трудно могат да
бъдат съживени без-
болезнено днес.
Средтезиболкие
и драстичното разде
ление в българското
общество по отноше
ние на монархията.
Затова всяка полити-
ческа сила, която про-
повядва монархичес
ката идея, се нагьрбва
и с отговорността за
задълбочаването на
този разлом в душа
та на българския на
род. Защото, докато едни възприемат мо-
нархичното общество като общество на
отговорността и задълженията пред на-
цията, други виждат в него потисничество
на личната свобода, господство на бого-
избрани и несрета за простосмьртните.
И всеки дебат на тази тема изкопава само
още по-дълбоко пропастта между разно-
мислещите, а не отваря сърцата им за
аргументите на другите. И така,
Какво може да бъде монархическата идея
извън света на ценностите, приложена
към реалните схеми на актуалната по-
литика днес? Какво може да спечели или
загуби една партия, посягайки към цар
ската корона?
Носталгия в сърцата си по царстве-
ното минало носят може би поне една
трета от възрастните българи. Една без-
крайно малка част от тях обаче, дръзва
да превърне спомена в настояще. Ре-
зултатите от всички избирателни кам-
пании досега недвусмислено показват,
че искащите действително връщане на
царската институция са пренебрежимо
малко сред българските избиратели.
Въпросът - монархия или република днес
не е актуален за огромната част от об-
ществото. Макар че, от друга страна,
провеждането на всенароден референ-
дум по този въпрос би било несъмнен
акт на историческа справедливост.
Едновременно с това, точно в този
момент, темата за монархията има и друго
актуапно звучене. Днес монархизмът може
да бъде разбран и като част от опитите
на определени среди да компрометират
сегашната политическа система в стра-
ната и да подменят политическото пред-
ставителство. Атаките от ляво вече се
реализират от псевдо граждански фор-
мирования като „Св. Георги Софийски",
ГОДО, Клуб „100" и др. От дясно пък,
системата на държавното управление и
водещите в момента политически сили
могат да бъдат ефектно атакувани един-
ствено от монархическа позиция. Така,
че монархическиятскиптър в момента
пари твърде много, за да си позволи ня-
кой безразсъдно да посяга към него.
Монархизмьт действително би могъл да
бъде
Реален политически фактор
Единствено обаче, когато с монархи
ческата идея се ангажира наистина на
ционално-ориентирана и консервативна
формация. Виждаща в нея предимно сред-
ство за съхраняване на националната
традиция, а не толкова реално осъще
ствима възможност. Всичкодругое просто
заиграване с избирателите, което едва
ли ще донесе кой знае колко гласове на
когото и да било, но пък със сигурност
силно ще огорчи онази част от българс
ките избиратели, която подхожда по-сан
тиментално към политиката.