Монархизмът като политически фактор
Идеята за монархията, в съвременния и контекст, означава преди всичко стремеж за възвръщане на националното достойнство
Ирина ВЕЛЕВА
Имало едно време едно прекрасно богато и щастливо царство... Началото на тази красива приказка обаче трудно може да се отнесе за Бълга рия. За кратките (малко повече от шест десет) години, в които страната ни е била монархия след премахването на турско то управление, царската институция е оставила доста противоречиви споме ни у своите поданици. Днес наложената от трудностите носталгия кара българи те да обръщат погледи към монархията, но те са изпълнени не толкова с надеж да, колкото със

Сантименталност и политически романтизъм
Хората, които гледат сериозно на проблемите на държавното управление, които проявяват реализъм и познават традициите на българскатадържава знаят, че приказката за врьщането на цар Си- меон 11 е прекрасна, само защото е при- казка. Не по-зле съзнава това и самият наследник. Поради тази причинатой винаги ще се изкушава да гъделичка народни- те чувства, но никога няма да направи следващата крачка.
На фона на тази сантиментална, но необещаваща нищо приказка, запагането на монархическата карта изглежда рис- ковано предприятие. След начина, по който Обединението за национално спасение брутално и безогледно експлоатира ав- торитета на царя на миналите парламен- тарни избори, едвали са необходими още доводи, затова, че днес монархията може да бъде използвана предимно като вул- гарна манипулация. Със сигурност, много малко от политиците, които пред обще- ството се легитимират като „монархис- ти", имат намерение да работят за ней- ното реализиране. Задесет години българ- ското общество със сигурност вече е разбрало това.
Съществува обаче и друг поглед към идеята за монархията. Която не е свърза- на с конкретния опит за връщане на цар- ската институция, нито пък с използва- нето и като прост, но донякъде ефекти- вен.начин за манипулиране надеждите на хората. Защото монархизмът може да изразява и чистия стремеж за възста- новяването на онези обществени цен- ности, които превръщат един народ от тълпа в нация и правят обществото со лидарно, мотивирано и зряло.

А точно това най-много липсва днес на загубилия всякаква вяра и надежда български избирател. Затова единстве- но политиците, които гледат по този на\ чин на монархизма, не само могат да разчитат на доверието на хората, но са и истински полезни в-борбата за духов- ното възраждане на българския народ. Естествено, на това не е способен все- ки политически лидер. В този смисъл с лаврите на царската корона да се кичи странната коалиция от етническа партия, крайни либерали и „зелени" левичари (последните откро- вени противници на идеята за обедине- на Европа), каквато през 1997 бе ОНС, е наистина гротеск- но. Да си либерал и монархист в полити- ката означава да си просто „двоен полу- идиот" както добри- ят войник Швейк тълкува собствената си диагноза.
Българското царско семейство Идеята за монархията, тълкувана в съвременния и контекст, означава преди всичко стремеж за възвръщане на националното достойнство. Опит за лекуване на дълбоките рани нанесени от кри воразбрания социалистически интерна ционализъм и път за ефективна борба с насаждания петдесет години в обществото ни разяждащ нихилизъм. Монархизмът, като ценностна категория, може в изве стна степен да бъде панацея за болната душа на българският народ. Той пропо вядва съхраняването на исконните нор ми в човешките отношения. Нормите, съхранили обществото хилядолетия, по магайки муда се адаптира към проме ните без да губи душевно спокойствие и усещането за собственото си място в човешката общност. Това са същите дълбоки морални правила, които задър жат човека здраво свързан с корените му, дори в най-бурни и стихийни премеж дия. Точно тези свои корени днес не успява да намери българинът. Именно това е и причината всяка блудкава политическа полемика да го хвърля във водовъртежа на безпочвените емоции и натрапчиво себеотричане. Липсват му корените, които да го крепят срещу поривите на вятьра. Монархизмът, разбиран като връщане кьм старите житейски ценности и пълноцен ното човешко общуване, може да му по могне в това търсене.

Тъкмо заради загубата на корените си обаче, българското общество като цяло не е подготвено да разбере и прегърне подобни идеи. ьдни корени,които са от- сичани цели петсто- тин години оттурския ятаган, а по-късно безвъзвратно изгоре- ни от лъчите на бол- шевишките петолъч- ки, трудно могат да бъдат съживени без- болезнено днес.
Средтезиболкие и драстичното разде ление в българското общество по отноше ние на монархията. Затова всяка полити- ческа сила, която про- повядва монархичес ката идея, се нагьрбва и с отговорността за задълбочаването на този разлом в душа та на българския на род. Защото, докато едни възприемат мо- нархичното общество като общество на отговорността и задълженията пред на- цията, други виждат в него потисничество на личната свобода, господство на бого- избрани и несрета за простосмьртните. И всеки дебат на тази тема изкопава само още по-дълбоко пропастта между разно- мислещите, а не отваря сърцата им за аргументите на другите. И така,

Какво може да бъде монархическата идея
извън света на ценностите, приложена към реалните схеми на актуалната по- литика днес? Какво може да спечели или загуби една партия, посягайки към цар ската корона?
Носталгия в сърцата си по царстве- ното минало носят може би поне една трета от възрастните българи. Една без- крайно малка част от тях обаче, дръзва да превърне спомена в настояще. Ре- зултатите от всички избирателни кам- пании досега недвусмислено показват, че искащите действително връщане на царската институция са пренебрежимо малко сред българските избиратели. Въпросът - монархия или република днес не е актуален за огромната част от об- ществото. Макар че, от друга страна, провеждането на всенароден референ- дум по този въпрос би било несъмнен акт на историческа справедливост.

Едновременно с това, точно в този момент, темата за монархията има и друго актуапно звучене. Днес монархизмът може да бъде разбран и като част от опитите на определени среди да компрометират сегашната политическа система в стра- ната и да подменят политическото пред- ставителство. Атаките от ляво вече се реализират от псевдо граждански фор- мирования като „Св. Георги Софийски", ГОДО, Клуб „100" и др. От дясно пък, системата на държавното управление и водещите в момента политически сили могат да бъдат ефектно атакувани един- ствено от монархическа позиция. Така, че монархическиятскиптър в момента пари твърде много, за да си позволи ня- кой безразсъдно да посяга към него. Монархизмьт действително би могъл да бъде

Реален политически фактор
Единствено обаче, когато с монархи ческата идея се ангажира наистина на ционално-ориентирана и консервативна формация. Виждаща в нея предимно сред- ство за съхраняване на националната традиция, а не толкова реално осъще ствима възможност. Всичкодругое просто заиграване с избирателите, което едва ли ще донесе кой знае колко гласове на когото и да било, но пък със сигурност силно ще огорчи онази част от българс ките избиратели, която подхожда по-сан тиментално към политиката.