НМасовите протести на учителите и техните синдикати в навечерието на новата учебна година накараха българина, макар и за кратко, да забрави за непрекъснатите политическите скандали и да се замисли, що за образование получават неговите деца. Разбира се, образоваността отдавна не е фактор за успех в нашето общество, където богати са комбинативните, находчивите и безскрупулните, а не образованите. Дали обаче тази инверсия на ценностите не крие катастрофални последици за бъдещето на България?

Както е известно, законодател в развитието на съвременния свят са високотехнологичните общества в Европа, Америка и Далечния Изток. Характерно за тях, от една страна, е това, че произвеждат инвестирайки в науката и техниката, а от друга - че се самоуправляват, използвайки сложни системи за информация и комуникации. Технологичната иновация е постоянен, неизменен, жизненоважен и определящ процес за тези общества, като за осъществяването и решаващо значение има кодифицираното теоретично знание. Именно последното е направляваща сила както на икономиката, така и на социалната промяна. Следователно, без развитието на науката на най-високо ниво, без изобретателство и откривателство, без постоянно усъвършенстване на технологиите във всички социални сфери, днешната развита цивилизация е немислима. И всяка страна, която не следва този модел, е обречена да изостане, попадайки в групата на треторазредните и съответно - бедни страни.

В това отношение конкуренцията между развитите държави е бясна. САЩ, които доскоро държаха лидерството в производството на нови технологии и изобретения, са потенциално застрашени от научните центрове в Европа. Не много отдавна Германия реши да направи своя "Силиконова долина", привличайки за тази цел компютърни специалисти отвън. За наша гордост (и съжаление) в научните центрове на Запад работят не малко български специалисти - продукт тъкмо на катастрофиралата през последните години родна образователна система. Всъщност, български ученици и днес продължават да печелят международни олимпиади и състезания по различни научни дисциплини. Което е доказателство за

Огромния интелектуален потенциал на нацията
и професионализма на българското учителство. Напук на смазващата "реформа" в образованието. Но, докога можем да разчитаме единствено на чувството за мисия на българския учител? И колко дълго още специалисти с високо ниво на професионализъм ще попълват редиците на учителството, след като това съсловие продължава да е по-зле финансово дори от чистачките в частния сектор. Съвсем логичен спадът в нивото на масовото образование и култура, а при ниско ниво на средното, спада и нивото на висшето образование, на науката у нас. Трудно може да се мисли за създаване на кадри с високо ниво на теоретична подготовка, за развитие на креативно мислене у учениците и превръщането им в бъдещи изобретатели и новатори, хора, които да развиват технологична иновация (ако научните звена и центрове в България изобщо бъдат запазени, за да приложат този потенциал). А както стана ясно, пътят към съвременните високотехнологични и затова - богати и напреднали общества минава през инвестиране тъкмо в науката, техниката и образованието, през постоянната научна и технологична иновация за нуждите на производството. Последното е немислимо без образование на високо теоретично ниво, каквото България имаше при всичките му несъвършенства и което е на път да загуби, поради отсъствието на всякаква стратегия за развитие на държавата. Удобно прикрито зад вече втръсналите си обяснения, че избраният либерален модел на развитие е единствено ползотворен. Е, за управляващите, свели държавното управление до най-доходоносния частен бизнес у нас, това може и да е вярно, но за държавата, в т.ч. и образованието като обществена сфера, този модел е просто катастрофален.