"Пирин е непрекъснато в спомените ми"
Цветелина Узунова представя младата българска оперна прима Мариана КАРПАТОВА, специално за НИЕ
Мариана Карпатова е родена в град Гоце Делчев под знака на зодия "Риби". Кариерата и на оперна певица я отвежда в Съединените щати, където живее вече девет години. Преди това обаче, получава солидно музикално образование в България - Музикалното училище и Музикалната академия, където е в класа на професор Мати Пинкас.
И все пак едва в Америка истински навлиза в професионалното оперно изкуство. Мариана завършва първо консерваторията в Сейнт Луис, Мисури, а после и изключително престижния оперен център към "Джулиърд Скул" в Ню Йорк. Професионалната и кариера се развива едва от две години, но списъкът на нейните изяви е впечатляващ. Още в "Джулиърд Скул" учяствя в редица спектакли на Оперния център. Следват роли в оперните театри на Сарасота и Балтимор. Два пъти гостува и на музикалния фестивал "Сполето" в Южна Каролина. Нюйоркчани я аплодират на рецитала и в "Алистън Хол" на центъра "Линкълн", в "Карнеги Хол" и Метрополитен опера. Първият и гастрол извън САЩ е в Мексико сити, където пее с мексиканската Национална филхармония.
Неотдавна авторитетният "Ню Йорк Таймс" я нарече "интелигентен артист, чиито данни обещават блестяща кариера".
На българска сцена Мариана стъпи за първи път преди две години, когато напрпави самостоятелен концерт в софийската зала "България" заедно с Нов симфоничен оркестър, под диригентсвото на Росени Миланов - друг млад бълграски творец с впечатляваща кариера отвъд океана. Наскоро тя дебютира и на сцената на Софийската опера - най-напред с Николай Гяуров в заключителния концерт на традиционния Великденски фестивал, а после и като Азучена в "Трубадур" на Джузепе Верди.
Марияна няма музиканти в рода си, но от малка проявява интерес към музиката и пианото, което кара майки да я запише в местното читалище. Като ученичка пее във вокална група, с която изнася повече от триста концерта в страна и чужбина. Още тогава усеща онова, което днес определя като "stage animal", опитвайки се обясни привъзаността си към сцената.
"Аз съм най-несуетната оперна певица" - признава Мариана. В избора на сценично облекло се доверява изключително на съпруга си - българин от Пловдид, с когото се запознават в Ню Йорк и се венчават в тамошната българска църква. За него говори само със суперлативи. Както и за сина си, разбира се. Убедена е, че всеки мъж се отнася с жена си така, както се е отнасял и с майка си. Затова иска да възпита у него най-вече уважение към жената. Извън репетициите и спектаклите, не пропуска да се похвали пред американските си приятели със своите български гозби - и най-вече сърмички и баница. Релаксира само с класическа музика и джаз - под влияние на съпруга си. Той пък е научил от нея великолепните македонски песни. "Влюбен е в мен, но боготвори и гласа ми, а това ме прави изключително щастлива" - споделя Мариана.
- След толкова напредната програма напоследък, какво ти предстои?
- Предстоят ми още две Вердиеви роли - в операта в Сарасота, Флорида, но тове е вече програмата ми за следващата година. А дотогава ще се случи нещо много вълнуващо за мен и семейството ми. Очакваме още едно дете, вероятно син, живот и здраве, през ноември. Така че ще се отдам за малко на заслужена почивка.
- Живееш вече девет години в САЩ, имащ прекрасна кариера. Смяташ ли се за успяла? И, какво според теб, означава да си успял?
- Успял е този, който е доволен от онова, което прави. В този смисъл аз съм успяла. Е, имам още много върхове за покоряване, но сега съм доволна от това, което съм постигнала. Всъщност, постигнах баланс в живота си - задоволена съм и като жена с прекрасно семейство, и като певица - с успешна кариера. В Америка започнах живота си отначало, там преоткрих пеенето.
Знам, че за много българи да си успял означава най-вече просперитет в чисто материален план. Много от нашите емигранти бързат с първите спечелени пари да се снимат с някоя скъпа кола и да изпратят снимката тук, в България, за да се похвалят, колко са преуспели. Не съм от тези хора. Мисля, че успехът зависи, как ти самият се чувстваш. В Америка можеш да имаш много неща, но на кредит. Аз наричам това "дяволски капан", защото ставаш напълно зависим от банки или фирми. И понякога мажеш да зогубиш всичко буквално за минута. Аз самата, вероятно научена от кризите в България, гледам да живея по-практично.
- Нека се върнем пак на сцената. В Софийската опера ти пя с легендата Гяуров…
- Още когато прохождах в това изкуство изпитвах огромно вълнение, когато гледап нашите оперни звезди. Те са идоли за мен. Няма да забравя един концерт на Николай Гяуорв в Метрополите опера. Бях толкова горда, когато в залата всички толкова възторжено го аплодираха, идкаше ми се да разберат, че и аз съм българка.
- Като спомена за самочувствието си на българка, къде в твоите чувства стои родният край?
- Пиринският край е непрекъснато в спомените ми. Никога не съм се възхищавала така от тази планина, както сега - при последното ми идване тук. Без ни най-малко да преувеличавам, ще кажа, че дъхът ми спря от величествената гледка, която се открива от пътя малко преди Банско. Докато живеех в Гоце Делчев някяк си бях свикнала с тази красота наоколо, но сега просто жадувам за нея.
- Личи си, че си много емоционален човек. А от какъв род произхождаш?
- Имаме много интересна родова история. Вероятно и вие се чудите откъде идва това име - Карпатова. В Америка винаги ми правят комплименти, че имам толкова звучна фамилия. Всъщност родът и е от едно село в Македония, което сега е на гръцка територия. Казва се Търлис. Прадядо ми пък е бил бекяр в Карпатите и оттам идва и фамилното ни име. Започваме да го носим, когато прадядовците ми се преселват в Гоце Делчев - по онова време град Неврокоп.